Решение № 242 от 05.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Варна , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20203100503647 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалби на страните по спора по гр.д. № 257/2020 на ВРС срещу отделни части от постановеното Решение № 260428/29.09.2020 г. както следва:

1.Въззивна жалба вх. № 273848/16.10.2020 г. от С. С. В., чрез процесуален представител против решението в осъдителната част, с което е уважен предявеният от „ЕКО СТОР“ ЕООД гр. Варна иск с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД против С. С. В. за сумата от 1298.40 лева обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, измерима с извършени разноски за направата на финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м. в имот, находящ се в ***, на дупка за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на осем брой ел.контакти, преработка на три електроразпределителни кутии, шпакловка на подова замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и боядисване на стена.

Твърденията по жалбата са за неправилно приложен материален закон и поради това незаконосъобразност на постановения съдебен акт в атакуваната пред ВОС част. Поддържа се, че не са налице предпоставките по чл. 61 ал.1 от ЗЗД, тъй като ако дружеството е извършило гестията, то тя е и в негова облага при цел търговска печалба. След като съдът е 1 приел, че е сключен договор между физическото лице К.Ч. и ответника С.В., то правните последици от договора възникват в правната сфера на посочените две лица, а не на дружеството, чийто управител е Ч.. Не се касае за работа без възлагане, защото се доказва безспорно по делото, че е възложена изработката, но на физическото лице, включително с оглед личността. Оспорват и това, че работата е водена в чужд интерес и е извършена качествено. Оспорва и размера на присъдената в полза на ищцовото дружество сума. На тези и други основания моли за отмяна на решението.

Становището на „ЕКО СТОР“ ЕООД по тази жалба е за неоснователност.

2.Въззивната насрещна жалба вх. № 280128/09.11.2020 г. от „ЕКО СТОР“ ЕООД, чрез процесуален представител против решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД от „ЕКО СТОР“ ЕООД гр. Варна против С. С. В. за сумата от 1469.71 лева възнаграждение по договор за изработка от м. 07.2019 година за извършване на СМР в имот, находящ се в *** - финна шпакловка на площ от 124.8 кв.м., направа на дупка за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на осем брой ел.контакти, преработка на три електроразпределителни кутии, шпакловка на подова замазка с лепило с площ 13.5 кв.м. и боядисване на стена.

„ЕКО СТОР“ ЕООД поддържа незаконосъобразност на решението на ВРС в атакуваната част, доколкото се установява по безспорен начин облигационно правната връзка между ответника и дружеството ищец. Твърди се, че ВРС е подходил едностранчиво при оценка на доказателствата, особено като не е зачел заявления на ответника в производството по обезпечаване на доказателства, които доказват, че договорът е с ЮЛ, а управителят Ч. е посочен като да е представляващ страна по договора за СМР. Твърди, че освен горното като се вземе предвид, че свидетелите на ответника не са присъствали при договарянето от една страна и от друга изготвените непосредствено след приключване на СМР счетоводни документи сочат, че дружеството е изпълнител на възложената работа.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част.

В отговора си, С.В. оспорва основателността на насрещната въззивна жалба и моли да се остави без уважение.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствената си позиция по жалбите.

Заявяват се и претенции за разноски.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и като съобрази, че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби, подадени от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, по същество дава следното разрешение на спора от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките на 2 ограничения въззив, при преценка законосъобразността на същото, съдът е обвързан от доводите в жалбата и следи за прилагането на императивни правни норми.

Пред ВРС са заявени искови претенции от «ЕКО СТОР» ЕООД против С. С. В. за осъждане на ответника да заплати суми за изпълнени СМР в обект: апартамент, находящ се в ***. С оглед процесуалната позиция на ответната страна, в процеса исковете са заявени на няколко основания, в условията на евентуалност като главно соченото е по облигационно правоотношение - устен договор за изработка от началото на м. 07.2019 година, а следващите съответно са основани на чл. 74 от ЗЗД, на чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, на института на гестията /чл. 61 ал.1 от ЗЗД/ и на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е разгледал главната претенция, която е отхвърлена, евентуалната по чл. 61 ал.1 от ЗЗД, която е уважена, производството е прекратено по иска с правно основание чл. 74 от ЗЗД, а поради несбъдване на процесуалното условие не е разгледан иска по чл.61 ал.3 вр. чл. 59 от ЗЗД. Касателно иска за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55 ал.1 предл.3, същият не е разгледан с оглед отхвърляне на главно заявената претенция.

Пред настоящата инстанция предмет на спора са главният иск и евентуалният по чл.

61 ал.1 от ЗЗД.

По тези искове ищецът е твърдял в първата инстанция, че съществува устен договор за изработка между дружеството и физическото лице ответник за СМР в апартамент, в който живее последният, качествено изпълнение на възложените СМР, което счита, че се доказва от заключението по СТЕ, изготвено в производството по обезпечение на доказателствата и отсъствие на насрещна престация по заплащане на възнаграждението.

Позицията на ответника е за отсъствие на облигационна обвързаност между него и дружеството ищец, поради сключване на договора с физическото лице К.Ч. в лично качество и с оглед личността, некачествено изпълнение на възложеното и респективно недължимост на цената. Отправено е изявление за разваляне на договора с юридическото лице /ако съдът приема да има сключен такъв/ на осн. чл. 265 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните факти, настоящата инстанция дължи на първо място отговор на въпроса кои са страните по материалното правоотношение, на следващо - налице ли е договорна обвързаност или е изпълнено по правилата на гестията, на трето място – какво е следвало да се изпълни /в спорната част относно това дали се касае за финна шпакловка или изравнителна стените замазка/ и на последно място – как е изпълнено, респективно дължи ли се плащане. В зависимост от отговора на горните въпроси следва и евентуално произнасяне по изявлението за разваляне на договора.

3

1. Кои са страните по правоотношението:

При отсъствието на преки писмени доказателства и наличието само на гласни такива, събрани посредством разпит на свидетелите на страните се установява: основна причина за наемане на лице е необходимостта от СМР в апартамента, находящ се на ***. До връзка с представляващия ищцовото дружество К.Ч. се е стигнало след разговор между свидетелката П.С. с нейн познат Г., който е препоръчал К. като лице, което би се справило. Свидетелката, съобразно заявеното пред първата инстация не е присъствала при последвалите разговори между Ч. и ответника В.. Според свидетеля З.О., извършвал СМР в апартамента, същият има сключен граждански договор с ищцовото дружество. По делото е представен такъв с дата от 01.08.2019 година за СМР в горепосоченото жилище. Пак според свидетеля, работата в апартамента е изпълнена от него и с помощта на Ч., който е бил всеки ден на обекта /факт, който не е спорен/ и е помагал /цитат/: «…при финната работа…». В производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. № 13027/2019 г. на ВРС лично ответникът В. е задал към вещото лице въпрос в каква поредност Ч., управителят на «ЕКО СТОР» ЕООД е следвало да изпълни процесните СМР. Въпросът е преформулиран от процесуалния представител на ответника в смисъл /цитат/ «… следвало ли е фирмата първо да направи замазка след това шпакловка….» /край на цитата/.

Представени са и писмени доказателства, които макар не преки доказват осчетоводяване на претендираната сума в предприятието на ищеца /включване в дневник за продажби, издаване на фактура/.

При горните факти съдът приема следното: по дефиниция договорът за изработка не е с оглед личността на изпълнителя, защото при договори «intuito personae“ ЕДИНСТВЕН мотив да се сключи с определено лице, т.е. да се възложи работата са специфичните, индивидуално определени и характерни САМО за конкретния изпълнител, качества. Затова и обичайно договори от този вид са с лица от сферата на изкуствата, литературата, спорта и други, където качествата на конкретния изпълнител са водещи и в достатъчна степен различни от тези на други лица от същата сфера, така щото търсеният резултат за възложителя може да бъде постигнат единствено от избрания изпълнител.

В сферата на строителството това очевидно не е така и не че за възложителя е без значение с кого договаря, но резултатите, които се целят са съвместими със стандарти на работа в сферата, които могат да бъдат постигнати с еднакво качество от множество лица.

Още повече в случая, както ще стане по-нататък дума в мотивите, на процесния обект не са възложени СМР с някакво много луксозно и в страни от обичайно очакваното по вид и качество. Затова настоящата инстанция на база коментираните по-горе доказателства счита, че същите в съвкупност доказват да е сключен договор с юридическото лице „ЕКО СТОР“ ЕООД. За съда не остава съмнение, че за ответника е било без значение дали договорът е с 4 юридическото лице, стига СМР да бъдат изпълнени качествено при постигната уговорка за цената, която е била изгодна и за двете страни по правоотношението. Освен това, установи се по делото от гласните доказателства, че управителят на „ЕКО СТОР“ ЕООД физически е присъствал и работил на обекта.

С оглед извода на съда за облигационна обвързаност между страните по спора, налага се да бъде разгледан главно заявеният иск по чл. 266 ал.1 от ЗЗД.

2.По въпроса какво е възложено, изпълнено и респективно дължимост на цената:

Същественият спор е какво е възложено по договора, защото както и вещото лице по СТЕ заявява, ако е възложено стените в апартамента да бъдат изравнени /изправени/, изпълнено е нещо различно. Ако е възложена фина шпакловка – изпълненото покрива стандартите за качество. По останалите СМР, а именно – куфари от влагоустойчив гипсокартон в мокрите помещения, дупка за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор на две врати, преместване на контакти, преработка на три електроразпределителни кутии и шпакловка на подова замазка не се повдига спор да са възложени, респективно изпълнени.

Липсата на писмен договор налага да се обсъдят гласните доказателства по делото.

Няма съмнение, включително свидетелят на ищцовото дружество О. заявява, че стените не са били равни /изправени/. Другият несъмнен факт е относно цената на квадратен метър за работата по стените, а именно 8 лева.

По спорният факт свидетелят О. заявява, че управителят Ч. му е обяснил относно обема на работа, че следва да се грундира, да се направи фина шпакловка и да се положи боя. Свидетелката С. заявява, че идеята е била да се изправят стените, но заявява, че на уговорката между Ч. и В. не е присъствала. На следващо място свидетелят С. заявява по отношение на цената следното: „цената 8 лева е относителна за работата и цената. За мазане е друга цената, за шпакловка е друга цената…“. Пак според свидетелят О. по въпроса относно изправянето на стените заявява : /цитат/ „…Собственикът каза, че не иска, защото му излизало много скъпо…“ /край на цитата/.