Решение № 3868 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3868 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. *******ова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100500062 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5819/03.06.2022 г., постановено по гр. д. № 71076/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 157 състав , ответникът „В..БГ“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата М. П. С., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 187,24 лева, представляваща платена по нищожен договор за потребителски кредит № ******* на 16.01.2017 г. възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба /10.12.2021 г./ до окончателното ѝ погасяване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „В..БГ“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата М. П. С. сумата в размер на 50,00 лева – разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът „В..БГ“ ЕООД е осъден да заплати в полза на адвокат И. Н. сумата в размер на 300,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред СРС.

С Определение № 31520/22.11.2022 г. Софийски районен съд е оставил без уважение искане на „В..БГ“ ЕООД по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Определението е влязло в сила като необжалвано на 06.12.2022 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника „В..БГ“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Конкретно се развиват доводи за неправилност в изводите на районната инстанция относно квалифицирането на таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит като такава по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В тази насока се твърди, че по същество таксата за експресно разглеждане представлява възнаграждение, дължимо на кредитодателя за самостоятелна услуга, предоставяна от него на кредитоискателя преди сключване на договора за кредит и изразяваща се в приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит в рамките на 15 минути от неговото заявяване. Позовавайки се на 1 клаузата на чл. 2.5. от Общите условия /ОУ/ към процесния договор за кредит, въззивникът сочи, че таксата за експресно разглеждане се дължи единствено в случаите на одобряване на искането за кредит, а видно от чл. 2.6. от ОУ нейното предоставяне не е задължително условие за отпускане на кредит. Посочва се, че заплащането на посочената клауза е обусловено от свободната воля и индивидуалното желание на потребителя искането му за кредит да бъде разгледано в рамките на максимално кратък срок. При така изложените аргументи се оспорва възприетото от СРС, че таксата за експресно разглеждане представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. На следващо място, във въззивната жалба се навеждат подробни съображения, че определената в договора за кредит възнаградителна лихва в размер на 40,90 % съответства на добрите нрави в потребителското кредитиране и не нарушава императивното правило на чл. 19, ал. 4 ГПК.

При тези съображения въззивникът счита, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като сключен съобразно изискванията на ЗПК, поради което е налице основание за задържане на пълния размер на платените по него суми, а не само на чистата стойност на кредита. Поради това моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – М. П. С., чрез адвокат И. Н., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на заявените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

В проведеното на 24.04.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът „В..БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

В проведеното на 24.04.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна М. П. С., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С молба от 18.04.2023 г. процесуалният представител – адвокат И. Н., е изразил становище по делото, като е заявил, че оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Моли да не бъдат присъждани разноски на въззивника, позовавайки се на практика на СЕС. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 16.01.2017 г. между „В..БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ – като кредитодател, и М. П. С. – като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит № *******, по силата на който кредитодателят се бил задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1 000 лева, а кредитополучателят – да върне сума в общ размер на 1 187,24 лева в срок от 18 дни от получаването. Съгласно предвиденото в договора за кредит годишният процент на разходите /ГПР/ възлизал на 49,90%, а годишния лихвен процент /ГЛП/ – на 40,90 %. В договора било уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на сумата от 167,07 лева – такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит. На 18.01.2017 г. кредитополучателят погасил изцяло задълженията към кредитодателя, като му заплатил сумата от 1 187,24 лева. Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената от закона форма, тъй като не са изпълнени задълженията на ответника да му предостави преддоговорна информация; кредитодателят не е получил съгласие на потребителя за сключване, тъй като електронните документи са неподписани поради неспазване на процедурата за удостоверяване на техния действителен автор. На следващо място, твърди, че договорът е нищожен и поради липса на елемент от същественото му съдържание, а именно липсва посочване на общия дълг, погасителен план, размера на лихвения процент на ден, правото на отказ от договора, срок и условия за упражняването му; посочване на ГПР по кредита, елементите, които включва ГПР и методиката за изчисляването му, а отделно от това ГПР надхвърля размера по закон – чл. 19, 2 ал. 4 ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и таксата за експресно разглеждане.

Отделно от това твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. В евентуалност твърди, че договорът е унищожаем, тъй като е сключен поради липса на финансови средства за основни потребности и неизгодни условия. В евентуалност твърди нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане, като платена при липса на основание, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат такси във връзка с усвояване и управление на кредита. Твърди, че по договора заплатил сумата от 1 187,24 лева, поради което в случай, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни, платеното, извън чистата стойност на кредита, подлежи на връщане, поради липса на основание за задържането му. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 187,24 лева – недължимо платени по договора за кредит суми за такса за експресно разглеждане и възнаградителна лихва.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ВИВУВ.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Излагат се подробни съображения за действителност на процесния договор за потребителски кредит. Поддържа се, че същият е сключен в електронна форма при спазване изискванията на закона, след което е изпратен на посочен от ищцата електронен адрес. Твърди се, че ГПР е определен в максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а законът не предвижда ограничения на отделни компоненти. Заявява се, че таксата за експресно разглеждане не е сред услугите в обхвата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което не следва да бъде включена в ГПР. Посочва се, че последната представлява такса за услуга по бързо разглеждане на документите и възмездява кредитора за това, че ангажира приоритетно свои служители и работници, които да оценят кредитоспособността на лицето, което иска да сключи договора. Твърди се, че възнаградителна лихва, уговорена до границата, определена от чл. 19, ал. 4 ЗПК, не е нищожна. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за кредит поради липса на задължителни елементи от съдържанието му, като се сочи, че в него е посочен общият дължим размер на кредита и срокът за плащане, а доколкото се дължи връщане на цялата сума, не е необходим погасителен план. Твърди се, че в преддоговорната информация и Общите условия към договора за кредит е посочено правото на отказ на потребителя, условията и срока за неговото упражняване. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск.

По делото е представен на хартиен носител документ, наименуван „Договор за кредит № *******/16.01.2017“, без положени саморъчни подписи за страните, съгласно който „4финснс“ ЕООД – като кредитодател, се е задължил да предостави на М. П. С. – като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 1 000 лева срещу насрещното задължение да я върне в срок от 18 дни – до 03.02.2017 г., ведно с договорения фиксиран лихвен процент от 40,90 % и такса за използвана услуга за експресно разглеждане в размер 167,07 лева, или сума за връщане в общ размер на 1 187,24 лева.

По делото са представени Общи условия /ОУ/ на „4финанс“ ЕООД, приложими към договора за кредит, в които е посочено, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /интернет страницата на адрес www.vivus.bg/, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи кредит същият подава искане за отпускане на кредит в съответствие с формуляра, предоставен в началото на интернет страницата /където е наличен и стандартният европейски формуляр за предварителната договорна информация/ и след попълване на формуляра се създава профил, като за завършване на регистрацията му е необходимо той да е приел ОУ на договора за кредит /т. 1.3/. След регистрацията, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител, като за да го приеме той трябва да го подпише електронно, като натисне бутон "Подпиши" – с което потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация, желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита по описаната банкова сметка или по избран друг алтернативен начин. Съгласно т.

2.2. от ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата до 15 минути от изпращането .