Определение № 160 от 30.03.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 30.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20221400500098 по описа за 2022 година Производство по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Д.В. М. от АК-Пловдив, пълномощник на З. Т. Г., ЕГН ********** срещу Определение №49/21.01.2022г., постановено от Районен съд-Мездра по ч.гр.д.№1024/2021г. по реда на чл.248 ГПК, с което му е присъдено адвокатско възнагаждение в размер на 50лв.

Според частния жалбоподател обжалваното определение е неправилно, тъй като адвокатското възнаграждение в размер на 50лв. му е присъдено, като е определено в хипотезата на чл.6, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатската възнаграждения, докато в случая е следвало да бъде определено по чл.7, ал.1, по чиито критерии възлиза на сумата 453.20лв.

Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на адв.М. бъде присъдена посочената по-горе сума. Претендират се и разноски за заплатена държавна такса.

Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. М. насрещната по частната жалба страна "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, ЕИК *** е подала отговор, с който моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Развиват се съображения, че районният съд е определил правилно дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението за процесуално представителство при подаване на възражение по чл.414 ГПК 1 не е сред изрично предвидените в Наредба № от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание §1 от същата възнаграждението следва да се определи по аналогия, при което с оглед обема на извършената работа, изчерпваща се с подаването на бланково възражение, следва да намери приложение чл.6, т.5 от наредбата.

Частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в законоустановения срок и е процесуално допустима.

За произнасянето по основателността на частната жалба въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено З. Т. Г. да заплати на заявителя сумата 3 511.87лв., представляваща главница до погасяване на кредита, сумата 339.77лв., представляваща договорна лихва, сумата 1 808.36лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, сумата 45лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата 350.49лв., представляваща мораторна лихва, както и разноски в заповедното производство.

Като пълномощник на длъжника адв.М. е подал възражение по чл.414 ГПК за недължимост на сумата по заповедта, към което е приложил и саморъчно попълнено на утвърдения образец на бланка възражение на самата длъжница и договор за правна защита и съдействие с пълномощно за процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.1 ЗА.

С оглед на това, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК заявителят не е представил доказателства да е предявил иск за съществуване на вземанията си, с Определение №528/02.12.2021г. заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството.

Адв. М. е депозирал молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

По повод тази молба заявителят е подал молба/отговор/, в който е развил съображения, че дължимото на пълномощника на насрещната страна възнаграждение следва да бъде определено по чл.6, т.5 от Наредба №1 за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 50лв.

В обжалваното определение районният съд е приел, че процесуалното представителство, изразяващо се в подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г., поради което и на основание §1 от наредбата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото представителство. След излагане на съображения във връзка с формалния характер на заповедното производство и с това, че в настоящия случай единственото извършено от процесуалния представител на длъжника процесуално действие е подаването на бланкетно възражение в утвърдения образец, съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде определено в условията на чл.6, т.5 от наредбата и е присъдил на адв. М. такова в размер на 50лв.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение е неправилно, тъй като изводът на първата инстанция, че оказаната от адв. М. правна помощ и процесуално представителство не са сред изрично предвидените в Наредба №1/09.07.2004г., е погрешен.

В чл.7, т.7 от наредбата процесуалното представителство в производства за издаване на заповед за изпълнение е изрично предвидено и в този случай възнаграждението на адвоката се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойността на претендираните суми.

В разглеждания случай общият размер на претендираните от заявителя суми възлиза общо на 3 027.75лв., при което минималното адвокатско възнаграждение, което се следва на адв. М. е в размер на 441.94лв.

По изложението съображения окръжният съд намира, че в частта, с която на пълномощника на длъжника е присъдено адвокатско възнаграждение под посочения по-горе размер, обжалваното определение следва да бъде отменено, като на адв. М. бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 391.94лв. В останалата част първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

На адв. М. следва да бъдат присъдени и направените разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15лв.

3

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №49/21.01.2022г., поставено от Районен съд-Мездра по ч.гр.д.№1024/2021г., в частта, с която на адв.Д.М. не е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство до сумата 441.94лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Д.В. М. от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 391.94лв., както и направените във въззивното производство разноски в размер на 15лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4