Решение № 19144 от 13.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19144 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110147051 по описа за 2025 година

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ/първа фаза на делбено производство/.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ вх.№ 309988/24.9.2025г. от ищец Д. Т. В., ЕГН **********, действаща чрез упълномощен адвокатсъдебен адресат, срещу двама ответника И. Д. М., ЕГН **********, и П. Д. Д., ЕГН **********, като се моли съдът да постанови решение да допусне делба на съсобствения на страните недвижим имот - Апартамент с идентификатор № ****, находящ се на адм.адрес гр.София, район С, ж.к.Х.С., б****, на трети етаж в сграда с идентификатор № ****, жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена площ в документа: 88,39 кв.м., заедно с избено помещение № 8 и 5,721 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № ****.29, № ****.7, под обекта - № ****.5, над обекта - № ****.11.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че приживе, по време на съвместния си брак, С Д. В. и В.П.В. са придобили процесния апартамент чрез сделка, обективирана в Нотариален акт/НА/ № 111, том XII, нот.д. № 2311/28.06.1984г. на I-ви Нотариус при СРС. Твърди се, че на 14.02.2004г. С В. е починала и оставила за законни наследници – В.П.В. /преживял съпруг/, ТТ.В.В /син/, и Р В.

Д. /дъщеря/. Сочи се, че на 18.06.2013г. В.В.П. е починал, като е оставил за свои законни 1 наследници – ТТ.В.В /син/, и Р В. Д. /дъщеря/. От своя страна, на 02.12.2021г. ТТ.В.В е починал и оставил за законен наследник дъщеря си – Д. Т. В.. На 24.06.2024г. Р В. Д. е починала и оставила за законни наследници – И. Д. М. и П. Д. Д..

Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявения иск за делба върху посочения имот при следните квоти – 1/2ид.ч. за Д. В., и по 1/4ид.ч. за двамата ответника И. М. и П. Д..

ДВАМАТА ОТВЕТНИКА, в срока по чл.131 ГПК, са представили отговор на исковата молба/ОИМ/ по делото, чрез упълн.адвокат, с който оспорват исковата претенция като неоснователна, доколкото процесният имот не бил част от наследствената маса така както е посочено в ИМ. Поддържа се, че процесния имот бил дарен от наследодателите С и В.В./съпрузи/ на дъщеря им Р В. Д., като така ищцата няма наследствени права върху процесен имот.

Оспорва се, че С и В.В./съпрузи/ са придобили три апартамента по реда на чл.100 ЗТСУ(отм.) като обезщетение за отчужден имот, върху който е била построена сградата, като двата апартамента са били прехвърлени на сина и дъщеря им, затова ищцата няма как да претендира права в спорния процесен апартамент, защото той е даден на майката на ответниците.

Поради изложеното двамата ответника молят за отхвърляне на предявения иск за делба.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез адвоката си по пълномощие, моли делбата да се допусне при квотите посочени в ИМ.

В о.с.з. двамата ответника, чрез адвоката си по пълномощие, поддържат ОИМ, оспорват иска за делба и молят иска да се отхвърли, защото се твърди, че ищцата не е съсобственик в имота заедно с двамата ответника.

Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след преценка на представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и доводите и възраженията на страните, както и правните норми уреждащи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – пълномощно за ищеца с Договор ОПЗС от 09.09.2025г./л.4-6/; Нот.акт/НА/ №111, том XII, н.д.№ 2311/28.06.1984г. на 1-ви Нотариус при Соф.районен съд, с който С и В.В. са придобили ****, на 3-ти етаж в комплекс Хр.С с площ 88,39кв.м. и изб.помещение № 8, и 5,721% от ид.части на сградата/л.7-8/; У-ние за наследници от 02.09.2025г. на С Дим.В. починала на 14.02.2004г., от което е водно кога са починали съпругът й В.П.В/поч.на 18.06.2013г./, сина й-Т В.В/поч.на 02.12.2021г./ и дъщеря й-Р В.Д./поч.на 24.06.2024г./, като страните са внуците на С и В.В. /л.9-10/; У-ние за наследници от 30.10.2024г. на В.П.В починал на 19.06.2013г./л.11-12/; У-ние за наследници от 21.12.2021г. на Т В.В починал на 02.12.2021г./л.13/; скица на Ап.8 с идентификатор № **** по КККР на гр.София и дан.оценка за същия ап.8 от 02.09.2025г./л.14-16/; и документи към ОИМ - изрично 2 адв.пълномощно за двамата ответника-2 броя/л.48-49/; Заповед № ****/05.01.1981г. за даване на обезщетение на Т В.В-син в бл.41, ап.43 на 7-ми етаж, вх.Б/л.50/.

По искане на страните в о.с.з.проведено на 28.09.2026г. са разпитани свидетелите Е.К.

И.а /без съдебни дела и родствени връзки със страните по делото, водена в о.с.з. от ответната страна/. От показанията се установява, че в спорния апартамент са живели С и В, докато починат, а след като са починали - никой не е продължил да живее в този апартамент. Около 10-тина години преди дядо В да почине, свидетелката си говорела с него в Кремиковци. Той бил на гости при Р /дъщеря си/ и в същото време се видял със свидетелката. Седели един до друг и той казал: „Аз много обичам Р и апартаментът е за нея.“. Свидетелката посочва, че ставало въпрос за апартаментът, в който живеел старецът. Братът на Р също имал апартамент. Родителите на Р имали къща на мястото на блоковете. Имали са къща в С.

Отчуждена била къщата. Братът взел апартамент със семейството си, бил женен. А Р била вписана заедно с родителите, че ще вземат втория апартамент, защото не е била семейна, т.е. дъщерята Р, взела спорния апартамент заедно с В и С, нейни и на Т/брат й/. Т.е. за къщата, която е отчуждена са получени два апартамента - единият е даден на Т и семейството му, а другият го взели родителите В и С, и дъщеря им Р.

Реципрочно е разпитан в същото о.с.з. свидетел Ж. С. К. /без съдебни дела и родствени връзки със страните по делото, водена в о.с.з. от ищцовата страна/.

От показанията на този свидетел се установи, че леля С и чичо В имали къща - близнак на улица „И.С.“. Това са родителите на Т и на Р, т.е. те са баба и дядо на Д./ищеца/ по бащина линия. Само единият близнак е бил на В и С. С и В имали 2 деца. Едното е била дъщеря им Р - по-малката и Т – по-големия син. Свидетелката познавал Т по-добре, но и Р я познавала.

Дори в Кремиковци е ходила на гости на Р. Когато ги отчуждили им дали два тристайни апартамента в кв.С, ж.к.Х.С.. Двата апартамента не били в един и същи блок. На Т му дали тристаен апартамент, защото бил женен и била се родила дъщеря му Деси, т.е. тричленно било семейството, и ги обезщетили, а на чичо В и леля С, заедно с Р им дали тристайния в другия блок - срещу магазин „СеБеА“. Двата апартамента са били в два различни блока. По това време Р е била малолетна, затова е получила апартамент заедно с родителите.

Други относими и допустими към предмета на спора доказателства не са ангажирани от страните и не е искано от страните да се приобщят към делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на процесния имот и при какви квоти.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, и потвърдени от разпита на свидетелите, СЪДЪТ установи, че общите наследодатели на страните С Дим.В. и В.П.В са имали къща, която е била отчуждена и са дадени като обезщетение два апартамента – процесния и още един само на бащата на ищцата – Т. В последствие в НА № 111/1984г. за процесния апартамент са вписани само родителите, но без дъщеря им Р В.Д..

3

С оглед изложеното СЪДЪТ достига до извод, че няма събрани по делото доказателства, че С Дим.В. и В.П.В са дарили процесен имот на дъщеря си Р. Подобно дарствено намерение следва да се докаже единствено и само с писмени документи, доколкото законодателя е обвързал прехвърлянето на право на собственост с тежка форма на доказване, а именно с форма, която е задължителна при недвижимите имоти – нотариална писмена форма, като това е форма за действителност на сделката. Следователно ако общите наследодатели са имали намерение да дарят процесния апартамент на дъщеря си Р, то е следвало да го направят с НА в нотариална форма, т.е. като спазят формата за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти. Такива доказателства по делото липсват.

Затова СЪДЪТ не може да приеме, че дарението е доказано със свидетелските показания.

От друга страна макар в хода на делото да се установи, че е имало предходна административна процедура за отчуждаване на частен имот и получаване на два апартамента от общите наследодатели, като по тяхна молба единия апартамент е получен само от сина им, който е имал свое семейство, то собствеността върху процесен апартамент реално е придобита при спазване на закона и съставяне на НА№ 111/1984г. на софийски нотариус. В този НА са вписани само общите наследодатели С Дим.В. и В.П.В, като дъщеря им не е вписана.

От тук СЪДЪТ прави извод, че страните са съсобственици на процесния апартамент, като ищцата като наследник на баща си Т В/сина на общите наследодатели/ е наследила 1/2ид.ч.от целия имот, а другата 1/2ид.ч.е наследена от 2-те ответници като наследници на майка им Р В.Д./дъщеря на общите наследодатели/.

От така изложеното СЪДЪТ достига до извод, че квотите в делбата са така както са посочени в ИМ и при тези квоти следва да се допусне делбата, като дарствено намерение от страна на общите наследодатели приживе/баба и дядо на страните/ остава недоказано в настоящия спор по отношение на тяхната дъщеря.

С оглед изложеното СЪДЪТ достига до извод, че искът за делба е основателен и доказан, и следва да се уважи при квотите поискани в ИМ – 1/2ид.ч.за ищец, и по1/4ид.ч.по отделно за всяка от ответниците.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Адвокатът на двете ответници е направил искане за присъждане на разноски за първата фаза на делбата от 1650 евро за адв.хонорар, за което по делото е приет списък по чл.80 ГПК и разписка за плащане/л.61-62 от хартиена преписка на делото/. Срещу това искане е възразил адвоката на ищеца, в последното проведено о.с.з. на 28.09.2026г., като е посочил, че за тази фаза на делба не се присъждат разноски, защото такива не се дължат.

СЪДЪТ не присъжда разноски в първата фаза на делбата, защото такива разноски не се дължат по правилото на чл.78 ГПК от никоя от двете страни. В допълнение само следва да се посочи, че по реда на чл.78 ГПК би могло да се дължат разноски, но само по разгледани искове съединени заедно с иска за делба в първа фаза за разглеждане, но такива не са предявявани. В първа фаза разноските остават между страните така както са ги сторили по 4 отношение на иска за делба, като този извод се извежда и от чл.355 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.344, ал.1 ГПК вр.чл.34 ЗС ДО ДЕЛБА следният имот:

Апартамент с идентификатор № **** по КККР на гр.София, находящ се на адм.адрес гр.София, район С, ж.к.Х.С. б****, на трети етаж в сграда с идентификатор № ****, жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с посочена площ в документа: 88,39 кв.м., заедно с избено помещение № 8 и 5,721 % ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № ****.29, № ****.7, под обекта - № ****.5, над обекта - № ****.11, при квоти между страните както следва: 1/2 ид.ч. за Д. Т. В.

(ищец), ЕГН **********, и за всеки от двамата по отделно по 1/4 ид.ч. за И. Д. М.

(ответник), ЕГН **********, и П. Д. Д.(ответник), ЕГН **********, като имота е бил собственост на общите наследодатели С Дим.В. и В.П.В, и собствеността е придобита по силата на НА№ 111, том XII, нот.д.№ 2311/28.06.1984г. на 1-ви нотариус при Софийски районен съд.