Решение № 499 от 23.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. П., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З при участието на секретаря К.А.И.. И. като разгледа докладваното от Н.Т.З Гражданско дело № 20241720102358 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба вх. № 10210/13.05.2024г., подадена от Д. Г. В., чрез адв. Л. Г., ”****” ЕАД, ЕИК: ***, и „****” Е00Д, ЕИК: ****, с която се иска съдът да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 33Д, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит 15.01.2024г., сключен между ”****” ЕАД и Д. Г. В., както и да бъде прогласен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.01.2024г., сключен между „****” ЕООД и Д. Г. В..

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2024г.ищцата е сключила с ответника ”****” ЕАД, ЕИК: ***, договор за потребителски кредит, като в чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя обезпечение относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или одобрено от заемодателя дружество — поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В връзка с така предвидената клауза между ищцата и вторият ответник ”***” ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.01.2024г., част от договора за кредит.

Излага още, че по силата на договора за поръчителство, на ***” ЕООД се дължало възнаграждение, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от ”****” ЕАД в полза на “***” Е00Д.

Твърди, че клаузата за непредоставяне на гаранция, съдържаща се в договора за кредит — чл. 4, ал. 1 в договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Излага, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Твърди, че Договора за предоставяне на поръчителство е недействителен поради 1 противоречие с добрите нрави, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие съставлява печалба на ”****” ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение. Претендира разноски.

Ответникът ”****” ЕАД в срока по чл.131 ГПК не оспорва твърденията относно сключването на договора за кредит № 2904266/15.01.2024г. между ищеца като заемополучател и ответника като заемодател, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 3 000 лева – главница, за срок от 15 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 40.00% и ГПР в размер на 48.21%, в общ размер на задължението от 3 877,18 лева и главницата по кредита е изцяло усвоена, но е налице непогасено задължение по сключения договор. Излага становище за допусимост, но неоснователност на предявената претенция. Оспорва твърденията неустоечната клауза да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения. Моли съдът да отхвърли предявената претенция.

Ответникът ”***” ЕООД в срока по чл.131 ГПК не оспорва твърденията относно сключването на договора за кредит № 2904266/15.01.2024г. между ищеца като заемополучател и „****“ ЕАД като заемодател, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 3 000 лева – главница, за срок от 15 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 40.00% и ГПР в размер на 48.21%, в общ размер на задължението от 3 877,18 лева. Излага становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция, като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от ”****” ЕАД - за осъждане на първоначалната ищца да заплати на дружеството, на осн.чл.240, ал.1, вр.чл.86 З ЗД дължими суми по договор за кредит № 2904266 от 15.01.2024 г. Ищецът по насрещната искова молба твърди, че за погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е направил еднократно плащане в размер на 500 лева на 15.04.2024г. и задължението е останало незаплатено. В тази връзка моли съда да осъди ответникът по насрещния иск Д. Г. В. да заплати на „****“ ЕАД сумата от 1439,70 лева - главница по месечни вноски от 2-ра до 9-та по Договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024., част от общо дължимата по договора главница в размер на 2 852,60 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. При условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отъди ответникът В. да заплати на „****“ ЕАД сумата от 2 500 лева - главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор по насрещния иск от ответницата по него и първоначална ищца Д. В..

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначално предявените искове:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД, пр. 3 ЗЗД за 2 установяване, че клаузите, уговарящи неустойка — клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит 15.01.2024г., сключен между ”****” ЕАД и Д. Г. В. е нищожна, както и да бъде прогласен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.01.2024г., сключен между „****” ЕООД и Д. Г. В..

С Определение № 663 / 20.02.2025 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „****” ЕАД като кредитодател и Д. Г. В. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г. по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 3 000 лева.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договора за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г. „****“ ЕАД е предоставило на ищцата кредит в размер на сумата от 3000 лева, при ГПР 48,21 %, ГЛП 40 % за срок от 15 месеца, като ищцата е следвала да възстанови на заемодателя сумата от 3 877,18 лева, както и че дължимото възнаграждение по сключения между ищцата и втория ответник договор за поръчителство е в размер на 2 857,08 лева, дължима разсрочено на 15 вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „****“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „****“ и договорът за кредит не поражда действие.

Видно от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, вноската по договора за поръчителство се заплаща по сметка на поръчителя или на „****“ ЕАД, който е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението по договора за поръчителство заедно със заплащането на месечните погасителни вноски, който факт изрично се признава от ответника „***“ ЕООД в отговора на исковата молба и се установява и от приетия по делото договор за поръчителство от 15.01.2024 г. В буква „в“ на договора за поръчителство е предвидено, че поръчителят е получил от „****“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „****“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 2 857,08 лева за периода на действие на договора за кредит от 15 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г., сключен между Д. В. и „****“ ЕАД, предвиждаща, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя обезпечение за изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки, както и на договор за поръчителство от 15.01.2024 г., сключен между Д. В. и „***“ ЕООД.

3

По иска за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за паричен заем с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че клаузата, предвиждаща предоставянето на обезпечение противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответника „****“ ЕАД е да докаже валидно обвързващи ищеца договорни клаузи или индивидуалното им договаряне, както и фактите, от които произтичат възраженията му, както и твърдението, че при кандидатстване за кредит, ищецът е можел да избере необезпечен кредит, като заявлението му ще бъде разгледано.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

С оглед на установените факти съдът приема, че между страните е сключен договор за паричен заем № 2904266/15.01.2024г., с посочени в исковата молба параметри, в това число и наличието на оспорената клауза по чл. 4, ал. 1 от договора.

Настоящият съдебен състав намира, че така уговорената с договора клауза за предоставяне на обезпечение по кредита е неравноправна, респективно - такава, която противоречи на закона и добрите нрави, поради което е нищожна. Макар в самата клауза да е уговорено, че предоставянето на обезпечение е предвидено като възможност за кредитополучателя, предоставянето му се явява задължително условие за пораждане действието на т. нар. "бърз кредит", доколкото в противен случай, разглеждането на документите на потребителя би продължило 14 дни, а ако заявлението не е одобрено в този срок, договорът между страните не поражда действие. Така обезпечението, като една възможност, която би трябвало да води до поблагоприятни условия на договора, всъщност представлява задължение за потребителя, което е условие за сключването на самия договор. Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, че ако не бъде предоставено посоченото обезпечение, договорът не би бил сключен, респективно задължава потребителя да сключи договора за предоставяне на поръчителство. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че ответникът „****“ ЕАД не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че при кандидатстване за кредит, ищецът е можел да избере необезпечен кредит, като заявлението му ще бъде разгледано.