Решение № 4186 от 12.12.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3646/2022
- Вид
- Решение № 4186
- Подписан
- 12.12.2022
- В сила
- 11.01.2023
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 4186 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225330103646 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на С. Д. И., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Я.“ № **, ет.*, ап.*, представляван от адв. Д. Б., против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Н. С., И. К. и Я. Я., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 206.98 (двеста и шест лева и 98 ст.) лева, представляваща претендирана от ответника с покана **** г. сума дължима по договор за потребителски кредит № ****г., сключен между ищеца и дружеството „КРЕДИ ЙЕС“ ООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е сключен договор за потребителски кредит №**** г. за сумата от 500 лева, при възнаградителна лихва от 33.30%, като съгласно чл. 3, ал.12 от договора, общата сума за плащане е в размер на 555.77 лева. Твърди се, че в с чл.* от договора е поето задължение от потребителя да обезпечени на задълженията си по договора, което е скрепено с неустойка в размер на 272.23 лева (чл.* от договора). Изложено е, че предвидената неустоечна клауза е неравноправна, поради което въз основа на нея не възниква вземане, както и че ищецът е заплатил дължимите по договора главница и възнаградителна лихва. Твърди се, че през месец февруари ***г., ищецът получил обаждане от представител на ответното дружество, като му било съобщено, че вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени с договор за цесия на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, което изпратило на ****г. покана за незабавно плащане на сумата 1 от 206.98 лева, като била отправена заплаха за водене на исково производство.
С писмен отговор ответникът, чрез възразява за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявения иск за процесуално допустим и основателен, като съображенията за това са следните:
Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск се доказва с приетата като доказателство по делото покана за плащане (л.**), с която ответникът е поканил ищеца да му прати извънсъдебно процесната сума.
Установява се, че между ищеца и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е сключен договор за потребителски кредит №**** г. за сумата от 500 лева, при възнаградителна лихва от 33.30%, като съгласно чл. *, ал.** от договора, общата сума за плащане е в размер на 555.77 лева. С клаузата на чл.* от договора е поето задължение от потребителя да обезпечени на задълженията си по договора, което е скрепено с неустойка в размер на 272.23 лева, уговорена в чл.* от договора. Съдът намира, че договорената между страните неустоечна клауза е неравноправна, тъй като същата по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва. Тя не поражда задължения за потребителя. Видно от представената по делото разписка (л. ** – гръб) по кредита са платени общо 562 лева, с която сума са погасени всички дължими задължения по него. Ето защо ответникът няма право на претендираното вземане, което следва да се отрече с настоящото съдебно решение.
При този изход на делото, право на разноски за държавна такса в размер на 50 лева има ищеца, а в полза на процесуалния му представител следва да се присъди сумата от 400 лева по ч. 38, ал. 2 от ЗА.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на и чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Д. И., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Я.“ № **, ет.*, ап.* НЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Н. С., И. К. и Я.
Я., сумата от 206.98 (двеста и шест лева и 98 ст.) лева, представляваща претендирана от ответника с покана **** г. сума по договор за потребителски кредит № ****г., сключен между ищеца и дружеството „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, правата по който са цедирани на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК 202527341 да заплати на С. Д. И., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет ) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
2
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК 202527341 да заплати на адв. Д. Г. Б. от АК – Пловдив сумата от 400 (четиристотин) лева- възнаграждение за оказаната на ищеца правна защита и съдействие.
Решението връчването му. подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________ 3