Решение № 265 от 12.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Плевен, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500504 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,Х-ти гр.с.№260319 от 21.04.2021г., постановено по гр.д.№5969/2020г. по описа на същия съд на основание чл.79 ал.1,предложение първо във вр.чл.233 ал.1 от ЗЗД ЕТ „***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Я.С.”№ *, ЕТ. * , представляван от Г. Д. М. е осъден да върне на ЕТ”***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”К.”№*, вх.*, ап.*,представляван от Т. Г. Б. държането върху нает преместваем обект-павилион с площ от 9,55 кв.м.с размери 3,35/2,85м.по прекратен договор за наем на преместваем обект /павилион/ от 03.05.2016г.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЕТ „***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Я.С.”№ *, ет. * , представляван от Г. Д. М. е осъден да заплати на ЕТ”***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К.” №*, вх.

*,ап. *,представляван от Т. Г. Б. направените деловодни разноски в размер на 400лв.

1

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ЕТ“***”,представляван от Г. М.,ответник пред ПРС,чрез пълномощника й адвокат М.М. от САК

,с която същото се обжалва като неправилно,незаконосъобразно ,постановено при неправилно възприета фактическа обстановка.Твърди се ,че въззивникът като ответник с отговора на ИМ е оспорил изцяло изложената от ищеца фактическа обстановка.Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел,че търговската дейност на ЕТ”***” е осъществявана от Г. и В. М. на база показанията на свидетеля И. В..Фактът,че В. М.,съпруг на Г. й е помагал при поставяне на павилион или друга по-тежка работа ,не обуславя извода за осъществявана от двамата съпрузи съвместна търговска дейност.Изложени са доводи,че представения от ищеца договор за гражданско дружество от 11.05.2006г.между ЕТ”***” и ЕТ „***” е неотносим към предмета на делото,с оглед годината ,когато е сключен ,че договорът за гражданско дружество между страните търговци не доказва представителната власт на лицето В. във вр.със сключване на договора за наем на преместваемия обект- павилион. Изцяло се оспорва твърдението на ищеца за сключен между двамата търговци договор за наем,по силата на който ищецът като наемодател да е предоставил на ответника като наемател преместваем обект/павилион с площ от 9,55 кв.м.с размери 3,35/2.85 м.,разположен върху терен ,находящ се в гр.П.,ул.”С.С.” №* за периода 05.05.2016г.до 05.01.2020г.,като се поддържа направеното възражение пред ПРС,че договорът е сключен от В. М. като пълномощник на ЕТ”***”,т.е.от лице без представителна власт,доколкото по делото липсва надлежно пълномощно.

Твърди се,че погрешно и неправилно ПРС е тълкувал отговора на нотариалната покана,депозиран от Г. М. като извънсъдебно признание за ползването на павилиона,тъй като с него са изложени доводи,че такъв договор между страните въобще не е сключван и описаният в ИМ павилион никога не е получаван от ЕТ”***”.Твърди се,че неправилно ПРС е стигнал до извода,че процесният павилион е предаден на ответника на основание договора за наем,след като не са представени доказателства в тази насока.Посочено е,че ПРС неправилно е приложил служебно разпоредбата на чл.301 ТЗ ,тъй като няма данни кога и как Г. е узнала за този договор,още по-малко,че не му се е противопоставила. Фактът,че Г. и В. са съпрузи не обуславя категоричния извод,че Г. е знаела за сключения договор за наем и не се е противопоставила.Изложени са съображения,че преместваемият

2 обект/павилион никога не е бил предмет на наемно правоотношение между страните и не е предаван от ищеца на ответника,като няма доказателства за валидно възникнало наемно правоотношение,както и за реално заплащане на наем като разписки,банкови извлечения и т.н.за период от няколко години.Твърди се,че не са представени доказателства за реално предаване на въпросния павилион от ищеца на ответника,като липсват приемопредавателни протоколи и това не се установява от показанията на свидетеля.Твърди се,че въззивникът ЕТ”***” е спечелила на търг терена ,който Община П. и е отдала под наем и върху него е построила павилион ,за което са представени писмени доказателства.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Претендират се направените разноски. В съдебното заседание на 15.09.2021г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат М.М. поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи. Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият ЕТ”***”,представляван от Т. Б. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК. В съдебното заседание на 15.09.2021г. пред ПОС Т. Б.,представляващ ЕТ лично и чрез своя пълномощник адвокат В. ИВ. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е неоснователна като моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Окръжният съд като прецени оплакванията визирани в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от 3

ЕТ”***”,представляван от Т. Б. срещу ЕТ”*** ,представляван от Г. М. с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД,като претенцията е ответникът да бъде осъден да предаде/ върне на ищеца преместваем обект/павилион/ с площ от 9,55 кв.м.с размери 3.35/2.85м.,разположен върху терен,находящ се в гр.П.,ул.”С.С. №*, УПИ І в кв.*** по плана на гр.П..В ИМ са изложени твърдения,че между страните е сключен договор за наем,че срокът на действие на наемния договор е изтекъл,а ответникът е продължил да ползва отдадения под наем павилион.

В депозирания по реда на чл.131

ГПК ответникът

ЕТ”***”представляван от Г. М. изцяло е оспорил твърденията в ИМ,оспорено е сключването на наемен договор между страните,като е направено възражение,че договорът е сключен от лицето В. М. без представителна власт.Направено е възражение,че няма доказателства въпросният павилион някога да е предаден на посочения наемател по договора.Ответникът е изложил доводи,че върху терен,находящ се в гр. П., ул.”С.С. „№* той сам е застроил свой собствен павилион,за което има съответните разрешителни и фактури и сключен договор с общината относно ползването на терена.Тези възражения се поддържат и във въззивната жалба.

За да уважи така предявения иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД, ПРС е приел,че между страните е налице валидно наемно правоотношение,че наемния договор от 03.05.2016г. е сключен от лице без представителна власт по отношение на ответника-В. М. .Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.301 ТЗ ,приемайки,че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за наем от 03.05.2016г.,тъй като В. М. е съпруг на Г. М.,представляваща търговеца наемател.В тази насока са изложени доводи ,че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения чрез учреденото от тях гражданско дружество,датиращи от

11.05.2006г.,когато двамата ЕТ са учредили гражданското дружество за осъществяване на съвместна дейност,при която ответния едноличен търговец е приел до участва със средства за закупуване на стока и личен труд ,а ищецът да предостави преместваем обект/ павилион. Съдът е приел,че ответникът е извършвал съвместно дейността си със своя съпруг В. М..Изложени са доводи,че в отговора на нотариалната покана от ответника се съдържа извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт,а именно,че е 4 получила и държи вещта по договора за наем-павилион с описаните параметри.Прието е,че след като между страните има сключен договор за наем и предмета на този договор е предаден,след прекратяването му ответникът следва да го върне.Тези правни доводи и съображения на ПРС са неправилни,не кореспондират с представените по делото доказателства и не се възприемат от въззивната инстанция.

От представените с ИМ писмени доказателства е видно,че на 03.05.

2016г.е сключен договор за наем на преместваем обект/павилион/ между ЕТ”***”,представляван от Т. Б. като наемодател и ЕТ”***.,представляван от Г. М.,съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя преместваем обект/павилион с площ от 9,55 кв.м.с размери 3.35/2.85м.върху терен ,находящ се в гр.П., ул.”С.С.”№*.Наемният договор е със срок от 05.05.2016г.до 05.01.2020г.,а договорената наемна цена за отдадения под наем павилион е в размер на 60лв.,а с ДДС 72лв.Няма спор,че за наемателя едноличен търговец договорът е подписан от Велизар М.,за който по делото е установено ,че е съпруг на Г. М.,представляваща ЕТ „***”.

Безспорно е,че преди завеждане на ИМ наемодателят ЕТ”***”е изпратил до наемателя ЕТ „***” нотариална покана,връчена на адресата на 14.09.2020г.Със същата наемодателят е заявил,че ,поради неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му по договора,същият се прекратява ,считано от 01.10.2020г. Наемателят е поканен да освободи наетия търговски обект,считано от 01.10.2020г.,както и да заплати в 7-мо дневен срок неплатения наем в размер на 4 320лв.за периода от сключването му до момента,както и мораторна лихва за забава в размер на 500лв.

Не се спори,че ответния едноличен търговец е изпратил отговор на нот.покана до ищеца,достигнал до адресата,с който претенцията се оспорва като неоснователна и категорично е отказано заплащане на посочените суми.С отговора на нот.покана е направено възражение,че договорът за наем от 05.03.2016г.е нищожен на основание чл.11 ал.2 изр.2 от ЗОбС с доводи,че ЕТ”*** „ е наемател на въпросния обект по силата на договор от 05.01.2015г.с наемодател ОП”Жилфонд” и не може да го преотдава под наем.С отговора на нот.покана е направено възражение,че договорът за наем е сключен от лице без представителна власт ,че не е налице валидно сключен договор между 5 двамата търговци,като претенцията за освобождаване на наетия имот е неоснователна,тъй като между ЕТ”***”и ОП”Жилфонд”е налице валидно сключен договор за наем.

Безспорно от представените от ответника писмени доказателства се установява,че на 03.08.2020г.между ОП”Жилфонд”Плевен като наемодател и ЕТ”***” като наемател е сключен договор за наем на общински терен ,по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване за срок от 5 години имот-частна общинска собственост,представляващ терен с размери 3.35/2.85 с площ 9,55 кв.м.за поставяне на преместваемо съоръжение-павилион за хранителни стоки, находящ се в гр.П.,ул.”С.С.”№*,УПИ І,кв.*** по плана на гр.П..Имотът е предоставен на наемателя срещу месечен наем в размер на 360 с вкл.ДДС.На ответния едноличен търговец е дадено разрешение за поставяне на преместваем обект-павилион,с горепосочената площ и размери в гр.П.,на ул.”С.С.”№* ,съгласно разрешение №25-п/ 15. 10. 2020г.изд.от гл.архитект на Община Плевен.Разрешението е със срок на валидност 15.10.2020г.до 01.08.2025г.,като в същото е отразено,че преместваемият обект трябва да отговаря на изискванията на §5,т.80 от ДР на ЗУТ и да се изпълни в съответствие със съгласуваната проектна документация.

От представените от ответника писмени доказателствафактури,договор от 30.09.2020г,приемо-предавателен протокол №1 към него се установява,че ЕТ”***”като възложител е възложила и заплатила на различни фирми описаните строително монтажни работи , свързани с изграждането и монтаж на преместваем обект-павилион.

Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4dcb815-7a55-46f6-a60b-804037f7a5f3