Решение № 112 от 12.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. П., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720101920 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба с вх. № 11794/22.05.2025 г. от К. Б. К., срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, за осъждане на ответника да заплати сума, претендирана като недължимо платена без основание, във връзка с Договор за потребителски кредит № ****

Ищецът излага в исковата молба, че между него – като кредитополучател, и ответника – като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 3000 лв., при ГЛП е 40,91 %, и при ГПР – 47,95 %, със срок на кредита до 05.03.2025 г. и обща дължима сума 4178,17 лв. Твърди се, че в договора е уговорено и задължение за застрахователна премия 382,68 лв., от която 119,88 лв. за „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ и 262,80 лв. за „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“, която след включването й към главницата води до „общ размер на кредита“ 3382,68 лв., върху който се начислява възнаградителна лихва 40,91 %. Ищецът поддържа, че поради това ГПР не е посочен правилно, тъй като не са включени всички разходи по кредита, и договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11 и чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Иска се ответникът да бъде осъден да върне 1178,17 лв., представляващи 795,49 лв. възнаградителна лихва и 382,68 лв. застрахователна премия, платени в периода 01.03.2024 г. – 22.05.2025 г., както и разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че договорът е съобразен със ЗПК, че ГПР е коректно изчислен съгласно законовата формула и че не са налице основания за недействителност по чл. 22 ЗПК. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хода на производството ищецът е направил искане за увеличаване размера на иска, като в молба, депозирана на 17.12.2025 г. е поискал увеличението да бъде от 1

1178,17 лв. на 1267,18 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

С протоколно определение от 19.01.2026 г. съдът е допуснал изменението по чл.

214 ГПК, чрез увеличение на размера на предявения иск от 1178,17 лв. на 1267,18 лв., въз основа на молбата, депозирана на 17.12.2025 г.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****, за сумата от 3000 лв., ГЛП 40,91 %, ГПР 47,95 %, срок 12 месечни вноски, като общата дължима сума по договора е посочена като 4178,17 лв. Предвидено заплащане на застрахователна премия 382,68 лв., разбита по видове застраховки.

От изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В. и неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се установява, че в счетоводството на ответника към 01.03.2024 г. е осчетоводено усвояване по кредита в размер на 3382,68 лв., като 3000,00 лв. представляват предоставения кредитен ресурс, а 382,68 лв. са свързани със застрахователната премия. Ищецът е извършил плащания по кредита в общ размер 4267,18 лв., с които са погасени: 3382,68 лв. главница, 795,49 лв. договорна лихва за периода 01.03.2024 г. – 05.03.2025 г., както и 89,01 лв. наказателна лихва.

При изчисляване на ГПР по договора в размер 47,95 % в експертизата е посочено, че е използвана база 3382,68 лв. При хипотеза, че при изчисляване на ГПР „размер на кредита“ е 3000,00 лв. и застрахователната премия 382,68 лв. се включи като разход по кредита, ГПР би бил 81,97 %.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми, като основанието за липса на основание ищецът извежда от недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушения на ЗПК, вкл. твърдяно неправилно посочен ГПР и невключване на всички разходи.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че спорното правоотношение е потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което към договора се прилагат императивните изисквания на закона, включително относно информацията за ГПР и общата дължима сума, както и за общите разходи по кредита.

Съгласно ЗПК годишният процент на разходите следва да изразява общите разходи по кредита за потребителя и в договора да бъде посочен ясно и коректно, така че потребителят да може да сравнява оферти и да прецени реалното оскъпяване.

От експертизата се установи, че по договора е включена застрахователна премия 382,68 лв., която по счетоводното отчитане е свързана с усвояването и погасяването по кредита, а реално предоставеният кредитен ресурс е 3000 лв. Когато потребителят реално разполага с 3000 лв., а допълнителна сума 382,68 лв. се начислява и се изплаща по погасителния план, тя влияе на реалното оскъпяване на кредита. В тази хипотеза посочването на ГПР 47,95 %, формирано при база 3382,68 лв., не отразява реалната икономическа тежест за потребителя, доколкото потребителят не получава за свободно разпореждане 3382,68 лв., а 3000 лв., при наличие на допълнителни разходи, свързани с кредита.

Експертизата установява именно това разминаване, че при включване на премията като разход и главница от 3000 лв., ГПР би бил 81,97 %, т.е. значително различен от посочения в договора 47,95 %.

2

Съдът приема, че това несъответствие е съществено, тъй като засяга основен елемент на информирания избор на потребителя и изискването за коректност на данните за ГПР и общите разходи по кредита. Следователно са налице основания да се приеме, че договорът не отговаря на императивните изисквания на ЗПК относно коректното посочване на ГПР, като релевираното от ищеца основание за недействителност е основателно.

При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата главница, а всички плащания над нея са без основание и подлежат на връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В случая от експертизата е безспорно установено, че ищецът е заплатил общо 4267,18 лв., при реално предоставен кредит от 3000,00 лв. Следователно надвнесената сума е 1267,18 лв. Тези плащания са извършени без валидно правно основание, поради което искът за 1267,18 лв. е основателен и следва да бъде уважен.

Ищецът претендира и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба, поради което такава следва да бъде присъдена от датата на предявяване на исковата молба в съда – п.к.21.05.2025 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл.

80 ГПК, а именно - 50,69 лв. държавна такса, 400,00 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице, или общо 450,69 лева.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че процесуалното представителство е по реда на чл. 38 ЗА, като на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител, посочено в списъка по чл. 80 ГПК в размер на 480,00 лв. с ДДС, платимо от ответника.

С оглед, че считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, а присъждането следва да се постанови в действащата парична единица, съдът определя дължимите суми в евро по фиксирания конверсионен курс.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, Район Л, ул. *****, да заплати на К. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „*****“, ***, ****, *****, ***, на осн.чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 647,90 (шестстотин четиридесет и седем евро и 90 евроцента) евро, равностойна на 1267,18 лв., представляваща недължимо платени без основание суми по недействителен Договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.05.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на К. Б. К. с ЕГН **********, сумата 230,43 (двеста и тридесет евро и 43 евроцента) евро, равностойна на 450,69 лв., представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАДв, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“, ЕИК 180814656, сумата 245,42 (двеста четиридесет и пет евро и 42 евроцента) евро, равностойна на 480,00 лв., 3 представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв (с ДДС).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4