Решение № 1975 от 13.08.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 300/2026
- Вид
- Решение № 1975
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- Чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1975 гр. Бургас, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20262120100300 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от К. И. Н. от град Бургас против “Фератум България“ ЕООД, гр.София.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищцата сумата от 568.58 лева, като получена без основание – по сключен между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № .../...., който е недействителен /ни-щожен/ – на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Пре-тендират се законната лихва, деловодните разноски и адвокатско възнаграждение – при усло-вията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Н а 06.02.2023г. между “Фератум България“ ЕООД и К. Н. е сключен До-говор за предоставяне на потребителски кредит № ...., по силата на който дружеството й е предоставило сумата от 4 000 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна лихва от 1 400 лв. (ГЛП – 23.33 %), общо 5 400 лв., на 18 месечни вноски, съгласно погасите-лен план, начиная от 08.03.2023г. В чл.4 от същия е посочено, че ГПР е 49.66 %.
Според чл.5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude 1
Bank в полза на дружеството.
По делото не са представени договорът за предоставяне на поръчителство, сключен от Н. с поръчителя, както и този, за поръчителството, между последния и ответното дружество, но страните не спорят, че такива са налични.
Към исковата молба, обаче, е приложена разпечатка от електронната страница на ответното дружество – във връзка с процесния договор за потребителски кредит, видно от която е, че таксата за банковата гаранция към фирмата-партньор е в размер на 4 040 лв.
По делото са приети платежно нареждане от 09.03.2023г. за 525 лв. и разписка от ”Изипей” АД от 10.03.2023г. за 4 043.58 лв., неоспорени от ответника, видно от които е, че ищцата му е заплатила сумата от общо 4 568.58 лв. по процесния договор за кредит.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
“Фератум България“ ЕООД е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна, отпуснатият заем на ищцата – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и тя има качеството на пот-ребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кре-дит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
Основателно е възражението на ищцата, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – не е ясно как е формиран /неточно е посочен/ ГПР, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя от 4 040 лв., имащо характер на скрита възнаградителна лихва (едноличният собственик на капитала на “Фератум България“ ЕООД към 06.02.2023г. е Мултитют СЕ – 2
Финландия, от 09.12.2024г. е Мултитюд Плс – Малта, а от 04.03.2025г. – Мултидюд АГ Швейцария, очевид-на връзка с които има и гарантът Multitude Bank Plc. – Малта, т. е. двете дружества са свърза-ни лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание у кредитора за нали-чието на допълнителни такси по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му). Или в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В този смисъл – Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г. о., и Решение-то от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 4 000 лв.
В допълнение, следва да се посочи и че според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. Т.е., след като договорът за кредит е недей-ствителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора, респективно – не му се дължи и възнаграждение, още повече в размер, по-висок от този – на главницата по кредита.
По делото безспорно се установява, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила на ответника общо 4 568.58 лв. Последният, пък, не е ангажирал доказателства да е пре-вел каквато и да било част от тези пари на гаранта – Multitude Bank Plc. Следователно, разли-ката над дължимите от Н., съобразно чл.23 от ЗПК – 4 000 лв., а именно – сумата от 568.58 лв. /290.71 евро/ е получена от “Фератум България“ ЕООД при начална липса на основание.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените деловодни разноски – 25.57 евро за държавна такса, а на пълномощника й адв. Д. Г., с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумата 180 евро – адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: ..., седалище и адрес на управ-ление: гр...... офис ..., да върне на К. И. Н., ЕГН: **********, гр....., ...., сумата от 290.71 евро /568.58 лв./, като получена без основание /надплате-на/ по сключения от тях на 06.02.2023г.
3
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...........– недействителен/нищожен, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради противоречие със закона, както и да й заплати: законната лихва върху нея, считано от 23.01.2026г. до окончателното плащане, и сумата от 25.57 евро – раз-носки по делото.
ОСЪЖДА “Фератум България“ ЕООД да заплати на адвокат Д. Д. Г., вписан в регистъра на АК Ловеч с личен № ....., сумата 180 евро – адвокатско въз-награждение с ДДС, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4