Решение № 357 от 11.08.2017, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 598/2017
- Вид
- Решение № 357
- Подписан
- 11.08.2017
- В сила
- 26.09.2017
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл. 131, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.132 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал.1, т.1 · Семеен кодекс
- чл.132 ал.1 т.2 · Семеен кодекс
- чл. 134 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
№ 357 / 11.8.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
11.08.2017 година, град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти граждански състав в ОТКРИТО съдебно заседание на 21.07.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Радка Михайлова и с участието на прокурора МИЛЕНА ДАСКАЛОВА от Районна прокуратура Монтана, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 598 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание: чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК, чл.132 ал.1 т.2 от СК и в условията на евентуалност иск по чл.127 а СК.
Ищецът, С.Е.Т.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат В.К.,xxx, твърди, че с ответницата Т.К.М. живели на фактически брачни начала около две години.
От съвместното им съжителство имат родена дъщеря Е. С. Т., родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx. От 2011 година живеят разделени, като детето останало да живее при него. От тогава той и детето живеят в дома на родителите му в с.Мърчево, като той се грижи за отглеждането и възпитанието и.
След фактическата раздяла ответницата останала да живее в град София.
Относно иска по чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК:
С решение по гр.д.№ 20913 по описа на СРС за 2012 година ответницата е осъдена да му заплаща, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Е. по 77.50 лв. ежемесечна издръжка, считано от 12.10.2012 година до настъпване на причини, даващи основание за изменението или прекратяването и.
От присъждането на издръжката до сега са изминали повече от пет години, през което време детето е пораснало, а заедно с него и разходите, свързани с отглеждането му. Е. вече е ученичка във втори клас, което обстоятелство е свързано с по-големи разходи за тетрадки, ученически пособия е др.
Счита, че са налице изменения на обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка, която е значително по-малка и от законния минимум към настоящия момент 115.00 лв.
Счита, че са налице основанията на чл.150 СК за увеличение размера на присъдената издръжка.
Относно иска по чл.132 СК:
След фактическата раздяла ответницата не му е давала никакви средства за отглеждането на детето и не му е плащала издръжка, както и не се е интересувала от детето и дори не го е виждала от тогава. Когато родила Е., ответницата искала да го остави в Дом „Майка и дете” за осиновяване, но той не се съгласил и детето останало при тях, а след раздялата им, при него.
Предявил иск по чл.127 ал.2, във връзка с чл.59 и чл.143 СК, въз основа на който е образувано гражданско дело № 20913/2012 г. на СРС.
С влязло в сила решение по същото дело родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване от него, на майката е определен режим на виждане с детето, била осъдена да заплаща по 77.50 лв. месечна издръжка, считано от 12.10.2012 година.
Счита, че са налице условията на чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права на ответницата по отношение на Е..
Относно иска по чл.127 а от СК:
Детето
Е. С. Т. притежава международен паспорт, издаден на 22.11.2010 година, валиден до 22.11.2015 г.
Той периодично ходи да работи сезонна работа в Италия, заедно с родителите си, което налага да взема със себе си Е., тъй като няма кой да я гледа в България.
За извеждането му от България се изисква съгласието на другия родител, а той не може да открие ответницата, а дори да я открие, тя нарочно не ум дава съгласие детето да пътува с тях до Италия, за да му създава проблеми, а не се е интересувала от детето.
Същото се отнася и за издаването на международен паспорт.
Счита, че са налице условията на чл.127 а от СК – въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина и за издаването на необходимите лични документи.
В интерес на детето е да бъде с него и родителите му, когато периодично пътуват в чужбина, за да работят и изкарват доходи, с които да преживяват, тъй като в България нямат работа.
Моли съда да постанови решение, като на основание чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК да се осъди ответницата, в качеството и на майка на малолетното дете Е. С. Т., родена на xxx година, за в бъдеще да му заплаща вместо 77.50 лв. ежемесечна издръжка, по 150 лв. месечно, считано от 17.03.2017 година до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на падежа и до окончателното и изплащане;
На основание чл.132 ал.1 т.2 СК да бъде лишена Т.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с неизвестен адрес, с последно известно местопребиваване, от родителски права по отношение на детето Е. С. Т.;
На основание чл.127 а СК да се разреши на Е. С. Т., родена на xxx година, до навършване на пълнолетие, периодично да пътува с него до Италия и останалите страни от Европейския съюз, като и той – С.Е.Т.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да подава самостоятелно молба за издаване на нов паспорт на детето Е. С. Т., без съгласието на майката Т.К.М., както и да му се присъдят направените в хода на производството разноски.
Ответницата Т.К.М., чрез назначения и особен представител адвокат А.К.,xxx, редовно известена, в срока за отговор на молбата по чл.131 от ГПК взема становище по исковете, прави възражения в насока относно допустимостта на предявените в обективно съединение искове.
Счита за допустимо обективното съединени на иска по чл.150 СК само с един от следващите искове: било чл.127 а СК, било чл.132 ал.1 т.2 СК. Това е така, тъй като е недопустимо обективното съединение на иска по чл.127 а СК и чл.132 СК. Съединяването може да стане само в условията на евентуалност – ако не се уважи иска по чл.132 ал.1 т.2 СК, съдът евентуално следва да се произнесе по иска по чл.127 а СК. Това е така, защото лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия своя родителски дълг родител, но и предоставяне възможност за родителя, който изцяло е приел да полага грижи за отглеждането и възпитанието надетето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, образование, лични и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права, каквато последица е и преодоляването на затруднения във връзка с получаване заместващо съгласие – разрешение за пътуване на детето в чужбина. В този смисъл е и Решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1125/2010 г., ІV г.о.
Следователно, при уважаване на иска по чл.132 ал.1 т.2 СК, ищецът няма правен интерес от предявяване на иска по чл.127 а от СК.
Относно основателността на предявените искове.
Тъй като няма контакт с ответницата Т.К., във връзка с изясняване на фактическата обстановка по делото, ще се ползва от представените от ищеца по делото писмени доказателства, които не оспорва, а също така и относно искането да бъдат разпитани свидетели.
По иска по чл.150 СК – с оглед периода от време, след присъждане на първоначалната издръжка, безспорно е, че нуждите на детето Е., във връзка с неговото отглеждане, възпитание и образование са се увеличили, поради което претенцията за увеличението и е основателна.
Ищецът следва да представи доказателства за реализирани доходи на ответницата, за да не преценява съдът нейните възможности за даване издръжка, с оглед размера на минималната работна заплата, определена за страната.
По иска по чл.132 ал.1 т.2 СК – лишаването от родителски права се налага, при наличие на сериозни причини, които поставят в риск живота и здравето на детето, ако същото поддържа контакти с родителя или детето да е в такова материално състояние, че не плащането на издръжка да доведе до сериозни последици за живота, здравето и психическото развитие на детето. Само трайното не полагане на грижи и липсата на финансов или друг материален принос, сочи на противоправно поведение на родителя, представляващо цялостно неизпълнение на родителски задължения, даващо основание за лишаването му от родителски права.
Съдът следва да се произнесе по иска по чл.127 а СК, само ако е предявен като евентуален и искът по чл.132 ал.1 т.2 СК бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства и да постанови заместващо съгласие само тогава, когато доказателствата по делото дават основание да се приеме, че то е в интерес на детето.
С Молба, вх.№ 14649 от 03.07.2017 година, С.Е.Т., чрез процесуалния си представител адвокат В.К., по повод отговора на назначения особен представител на ответницата изразява становището си.
Намира същото за правилно и счита, че иска по чл.127 а СК следва да бъде евентуален, в случай, че не бъде уважен иска по чл.132 ал.1 т.2 СК, в каквато насока моли съда да допусне изменение в петитума на исковата молба, който да се чете, както следва: на основание чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК да се осъди ответницата за заплаща издръжка вместо от 77.50 лв. по 150 лв. месечно, считано от 17.03.2017 година; на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК да бъде лишена Т.К.М. от родителските права по отношение на малолетното дете Е. С. Т..
В случай, че бъде отхвърлен иска по чл.132 ал.1 т.2 от СК, като евентуален иска, съдът да се произнесе по иска по чл.127 а от СК.
Оспорва становището в отговора на исковата молба, досежно наличието на основателни причини за лишаване на родителя от родителски права.
Районна прокуратура Монтана, чрез прокурор Милена Даскалова взема становище по исковете. Счита, че иска за изменение на определената месечна издръжка е напълно основателен и следва да бъде уважен.
По отношение иска, с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК сочи, че са събрани достатъчно доказателства за неполагане грижи от страна на майката по отношение на малолетното дете. Съдът следва да прецени в решението си кое е в най-добрия интерес на детето, да обоснове изводите си на тази база. Ако се счете, че не е налице някоя от законовите презумпции, то да се произнесе по отправената претенция на чл.127а СК.
Дирекция „Социално подпомагане”
Монтана не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело № 20913 по описа за 2012 година на Районен съд София.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че Е. С. Т. е родена на xxx година от родители: майка Т.К.М. и баща: С.Е.Т., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0281 от 25.02.2009 година на Община Столична, район Триадица, град София.
С
Решение № ІІІ-87-186 от 06.12.2013 година, влязло в сила на 30.12.2013 на Районен съд град София по гражданско дело № 20913 по описа за 2012 година на Районен съд София, родителските права по отношение на Е. са предоставени за упражняване от бащата, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от 77.50 лв., считано от 12.10.2012 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства, в лицето на С. Ю. Т. и Х. Д. А., чиито показания съда кредитира и намира за истинни и обективни, без да са заинтересовани от изхода на спора, като ги приобщава по делото, се установи, че три месеца след раждането на Е., родителите и са се разделили. Майката напуснала мъжа, с който живеела и детето си и изчезнала. Не е известно къде се намира. През това време, вече осем години не се е интересувала от детето, не го е виждала, не е плащала издръжка. Детето живее съвместно с баща си и бабата по бащина линия в с.Мърчево, ходи редовно на училище, живее в добри условия. С. и родителите му добре се грижат за Е..
По делото, въпреки изрично направеното искане от страна на съда, не е представен социален доклад.
Към момента детето се отглежда от своя баща и бабата по бащина линия и за неговите физически потребности от храна, облекло, отопление и здравни грижи се задоволяват от тях, в чийто дом то живее от шест години.
Социално-битовите условия в жилището са добри.
Разпечатката съдържа 60 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4dbb0d1-c835-456d-913c-249156f179af