Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4812 от 10.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8643/2022
Вид
Решение № 4812
Подписан
10.07.2026
В сила
10.07.2026
Състав
Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, пар. 2, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.28, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.7 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4812 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100508643 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 2191/18.03.2022 г. СРС, 32 с-в, по гр.д.№ 42577/2021 г. е осъдил „Фератум България“ ЕООД да плати на М. П. С. сумата от 63 лв., представляваща сбор от платена възнаградителна лихва от 3,85 лв. по договор за кредит от 20.03.2017 г. между ищеца и ответника и 59,15 лв.-платено възнаграждение по договор за поръчителство с „Фератум Банк“, обезпечаващ договора за кредит от 20.03.2017 г. със законната лихва от 20.07.2021 г. до плащането.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-„Фератум България“ ЕООД с оплаквания, че същото е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и е необосновано.Излага твърдения, първоинстанционният съд неправилно не е допуснал поисканата съдебнотехническа експертиза и не е взел предвид направените от него възражения.Оспорва извода на съда, че платеното от ищеца възнаграждение по договор за гаранция с трето за спора лице е част от ГПР и че посоченият 1 размер на ГПР не съответства на действителните разходи покредита.Излага доводи, че ищецът е могъл да обезпечи кредита по различни начини, вкл. с поръчителство от избрани от него физически лица, поради което сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ /Малта/ не е задължително условие за отпускането му, поради което сумата по договора за поръчителство не е трябвало да се включва в ГПР още повече, че тя не е била известна на кредитодателя.Дори и да се приеме, че ако ГПР е уговорен в нарушение на императивни правни норми, това би довело до частична недействителност на договора, а не до пълната му такава.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска, както и да обезсили издадения изпълнителен лист.Претендира разноски.

Въззиваемата страна- М. П. С. оспорва жалбата.Твърди, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение след анализ на целия събран доказателствен материал и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила.Твърди, че в договора за кредит само формално е посочен лихвен процент 0,55% и ГПР 49,24%, без да са посочени условията за неговото прилагане, тъй като не е посочен видът на лихвения процент /годишен, месечен, седмичен или друго/, не е записано дали стойността му е фиксирана и при какви условия и процедури подлежи на промяна, не е уточнено на каква база се начислява, поради което договорът е изцяло недействителен.Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице грешно посочен ГПР, както и че действителният такъв е над минимално установения праг, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК.Излага доводи, че сключването на договора за поръчителство е било абсолютна предпоставка за одобряване на получения заем, както и че целта на включването в правоотношението на трето свързано с ответника лице е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като всички такси се заплащат на заемодателя и кандидатстването, одобрението и усвояването на потребителския кредит се извършва изцяло чрез сайта/платформата на „Фератум България“ ЕООД.Сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство, е част от общата дължима сума по кредита и представлява печалба за кредитора, като същата е била известна на заемодателя.Правилен е изводът на съда, че грешното посочване на ГПР следва да се приравнява на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.10, ал.1, т.10 ЗПК и целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК.Твърди, че посочването в 2

ГПР на размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, в какъвто смисъл е и решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Моли съда да не присъжда разноски на насрещната страна, като се позовава на решение на СЕС от 16.07.2022 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19.Прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Ищцата-М. П. С. твърди, че на 20.03.2017 г. е сключила договор за потребителски кредит № 489780 с „Фератум България“ ЕООД за сумата от 700 лв.В договора е посочено, че общата сума, която трябва да върне, е 703,85 лв., платима 5 дни след сключване на договора.Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 0,550% /лихва в размер на 3,85 лв./, а ГПР е в размер на 49,240%.Посочено е също, че изпълнението на задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“.Ищцата твърди, че в изпълнение на задължението е сключила договор за гаранция с посоченото дружество, по силата на който се е задължила да изплати възнаграждение в общ размер на 59,15 лв.Твърди, че е погасила изцяло задълженията по договора в общ размер на 763 лв., като сумата е изплатена на „Фератум България“ ЕООД.Ищцата излага твърдения, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречащ на императивни правни норми, както и на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и е нарушена процедурата по чл.8 и сл.

ЗПФУР и ЗЕДЕУУ-доставчикът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие от потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.Разменените между страните съобщения между страните имат характер на неподписани електронни документи, поради което ответното дружество е приело за сключен процесният договор в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.Нарушено е и изискването договорът да е написан на ясен и 3 разбираем начин, като всички елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните по договора.Ищцата излага доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.11, ал.1, т.7 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържаниепогасителен план, съдържащ информация за размера на кредита, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погрешно изчислената и посочена обща сума, дължима от потребителя-703,85 лв. вместо реално изплатената-763 лв., води до погрешно изчислен и посочен брой и размер на погасителните вноски, поради което клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора /чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП/, поради което процесният договор е недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.11 вр. чл.22 ЗПК.Договорът е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържаниеГПР-същият е описан единствено като процент, без да са описани основните данни, послужили за неговото изчисляване, което е в противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК.Поддържа становище, че е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер на 635,29% в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и че в него не е включен разходът за възнаграждение за поръчител, което представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично и трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.Поддържа становище, че посоченото обстоятелство е самостоятелно основание за недействителност на договора, тъй като грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК.Твърди, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС /решение от 15.03.2012 г. подело С-453/10 на СЕС/.Клаузата, с която в процесния договор е уговорено, че заемът се 4 обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице-„Фератум Банк“ в полза на ответното дружество, е в противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, транспонирана в ЗПК и на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя /чл.16 ЗПК/ да се извърши преди сключването на договора.Въпреки това на длъжника е вменено задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.Твърди, че клаузата е неравноправна и нищожна, тъй като е във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП-не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните.Същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора /чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП/.Целта на сключването й е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК под предлог, че незаконните такси не се дължат на кредитора, а на трето лице „поръчител“, но впоследствие те се заплащат на заемодателя.Одобряването на кредита и получаването на сумата по кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, което е било известно на ответното дружество, тъй като сключването на договора за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит, а и сумата е заплатена в негова полза.Твърди, че ответникът е заобиколил изискванията за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.Налице е и заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.33, ал.1 ЗПК.Договорът за кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, което води до нищожност на целия договор.Излага доводи и за унищожаемост на договора на основание чл.29, ал.1 ЗЗД поради измама или на основание чл.28, ал.1 ЗЗД поради грешка.Твърди, също, че същият е сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, тъй като ищцата не е разполагала с финансови средства да задоволи своите и на семейството й 5 основни потребности и това и формирало вътрешната й воля да сключи договора при посочените условия.Налице са и явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации-ищцата е получила сумата от 700 лв., а е върнала сумата от 763 лв., т.е. печалбата за дружеството е 20%.Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 63,00 лв., представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.