Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1144 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2207/2023
Вид
Решение № 1144
Подписан
26.06.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 152 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - ВА. при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - ВА. Административно наказателно дело № 20235330202207 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Максима България“ ЕООД против Наказателно постановление № 16-2300017 от 07.03.2023 г., издадено от А.А.Ч. - ** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 152 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност е формулирано искане наложеното наказание да бъде редуцирано до минимален размер. Излагат се доводи да е налице хипотеза на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Противопоставя се на възраженията, релевирани от страна на жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 1 същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.01.2023 г. свид. Б., съвместно с К.Т., извършили проверка в магазин за хранителни стоки „Т – маркет“ в **, стопанисван от дружеството жалбоподател „Максима България“ ЕООД, по повод подаден сигнал за неспазване на трудовото законодателство.

В хода на проверката, от представения график за работа /ръкописно изготвен/ и от писмената декларация на М.Н. - ** на магазина, било установено, че от страна на дружеството - работодател „Максима България“ ЕООД не е била осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на свид. Р. А. П., заемаща длъжност «**». Същата работила в магазин „Т-маркет" в **, на 27.12.2022 г. втора смяна - от 13:00 часа до 22:00 часа и започнала отново работа на 28.12.2022 г. първа смяна от 07:00 часа до 16:00 часа, т.е. осигурената й междудневна почивка е с продължителност 9 часа.

Така въз основа на установеното актосъставителя, а впоследствие и административно - наказващия орган приели, че е извършено нарушение на чл. 152 от КТ на 28.12.2022 г. в магазин за хранителни стоки „Т- маркет" в **.

Идентично нарушение било установено и по отношение на служителката Г.Е.Е., която на 05.01.2023 г. била на работа в процесния магазин втора смяна, т.е. от 13:00 часа до 22:00 часа и започнала отново работа на 06.01.2023 г. първа смяна от 07:00 часа до 16:00 часа, като осигурената й междудневна почивка била с продължителност 9 часа.

За установеното административно нарушение, касаещо свид. Р. П., бил издаден на 31.01.2023 г. АУАН № 16 – 2300017 в присъствието на надлежно упълномощен представител на санкционираното юридическо лице, който акт бил подписан без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административно - наказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

2

Съдът дава вяра на приложените към административно наказателната преписка доказателствени материали, а именно – график за работа от 27.12.2022 г. до 09.01.2023 г., Декларация от М.Н. – ** на магазин Т – маркет; пълномощно с рег. № 009500 /02.09.2022 г. по описа на Нотариус с рег. № 200 на НК; Заповед № 3 – 0864/ 17.10.2022 г. . На следващо място, съдът кредитира изцяло и базира фактическите си изводи въз основа и на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателствени материали, а именно писмо изх. № 23029702/ 20.04.2023 г. по описа на Дирекция „ИТ“ – Пловдив ведно с приложеното към него заверено копие на служебна карта на свид. Б..

Описаните писмени доказателства хармонично си кореспондират с показанията на разпитания като свидетел – актосъставителя Б.. От показанията на свид. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на АУАН, поводът за извършване на проверката, установеното в хода на същата, а именно неспазването на правилото на чл.

152 КТ не само по отношение на свид. П., но и по отношение на служителката Е.. От показанията на свид. Б. се изяснява и посочената от **я на магазина, причина за неспазване на изискването за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, не по-малко от 12 часа , а именно недостиг на служители. На следващо място, показанията на свид. Б. са източник на доказателствена информация и относно графика по който са работели служителите в процесния магазин, доколкото актосъставителят с категоричност потвърди, че приложения по преписката ръкописно съставен график е този, който е установил закачен на стена в магазина до която достъп имали всички служители, както и че това е всъщност графика предаден му от **я на магазина при извършване на проверката. Всичко изложено дотук води до единствения възможен извод, че показанията на свид. Б. са проверени по делото, като и в двете им условно разграничени части - по установяване на нарушението и по съставянето на АУАН, намират изцяло подкрепа в писмените доказателства, кредитирани от съда, поради което и съдът ги кредитира в цялост, като логични, последователни, еднопосочни и достоверни.

Съдът кредитира отчасти и показанията на свид. Р. П.. Като изолирани и противоречащи на кредитираните от съда доказателствени източници съдът третира показанията на свид. П. в частите в които същата заявява, че в магазина имало единствено печатен график, който се намирал в стаята за почивка, като нямало случай, графикът да е изготвен изцяло на ръка. В останалите им части показанията на свид. П. съставляват годен доказателствен източник относно релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Така, впечатление прави заявеното от свид. П., след предявяването й на приложените към въззивната жалба графици за месец декември 2022 г. и януари 2023 г., ведно с приложените към тях таблици за отчитане на явяването на работа. Свидетелката с категоричност заяви, че не е работила само втора смяна /от 13,00 до 22,00 часа/, както е отбелязано /код 29/ на приложения към жалбата график за месец декември 2022 г., като същата с категоричност заяви, че е работила и първа смяна от 07,00 часа до 3

16,00 часа. Все в тази връзка съдът не може да не отчете и заявеното от свидетелката след предявяването й на приложения към преписката препис на ръкописно изготвен график, че това е графика по който е работила декември месец 2022 г. Ето защо, съдът намира, че приложените към въззивната жалба графици, сочени като окончателни такива и таблиците за отчитане на явяването и неявяването на работа не следва да бъдат кредитирани като годни доказателствени източници, установяващи графика за работа в процесния маагазин, доколкото се намират в съществено противоречие с показанията на разпитаните по делото свидетели, както и с кредитираните от съда писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен орган. Така от Заповед № З-0864/17.10.2022 г., т. 5 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21 – 23 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г. Обн. ДВ. бр.81 от 11.10. 2022 г.). Отделно от това, съдът намери и че е налице пълно съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

В аспект на гореизложеното изцяло неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като НП и АУАН не били съдържали коректния адрес на дружеството – гр. София „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, а бил посочен адрес в гр. София, ул. „Златен клас“ № 4 /седалището и адрес на управление на дружеството – жалбоподател до 09.11.2015 г. видно от справка в ТР/. Както в АУАН, така и в наказателното постановление надлежно е вписан ЕИК на дружеството жалбоподател, което е достатъчно за несъмнената му индивидуализация, дори и да не бъдат посочени седалище и адрес на управление. Очевидно, този технически пропуск при изписването на актуалния адрес на дружеството, не е рефлектирал при редовното призоваване на същото, респективно изпращането на надлежно упълномощен представител, който да го 4 представлява при съставяне на АУАН. При тези факти съдът приема, че нито правото на защита е съществено ограничено, нито е препятствано разкриването на обективната истина, поради което съществено процесуално нарушение липсва.

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява жалбоподателят

„Максима

България“

ЕООД да е извършил административното нарушение по чл. 152 от КТ.

Посочената разпоредба регламентира, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде помалко от 12 часа. В тази връзка по делото по категоричен начин се доказва, че между жалбоподателя „Максима България“ ЕООД и Р. А. П. е имало трудово правоотношение, което е съществувало и към 28.12.2022 г.. Дружеството жалбоподател е имало качеството на работодател по това правоотношение, а работникът П. е притежавал правото по чл. 152 от КТ.

От събраните и проверени писмени доказателства се установява, че в графика за работните смени за месец декември 2022 г. жалбоподателят е предвидил свид. П. да работи втора смяна на дата 27.12.2022 г. и първа смяна на следващия календарен ден – 28.12.2022 г. За първа смяна по делото се установява да е с начало 07:00 ч. и да продължава до 16:00 ч., а втората смяна обхваща времето от 13:00 ч. до 22:00 ч. При тези факти се налага извод, че от приключването на втора смяна в 22:00 часа на 27.12.2022 г. до започването на първа смяна в 07:00 часа на 28.12.2022 г. са изминали 9 часа, както правилно е констатирано в АУАН и в наказателното постановление. Тези 9 часа представляват осигурената непрекъсната междудневна почивка на работника П. между 28 и 29 декември 2022 г. Продължителността на така осигурената непрекъсната междудневна почивка е в нарушение на чл. 152 от КТ, тъй като е по-малка от 12 часа. По делото се установява, че не само предвиждането за организацията на работния процес е било свид. П. да започне работа на 28.12.2021 г. след междудневна почивка от 9 часа, но и че реално тя се е явила на работа и е спазила предвижданията в графика за работните смени.