Определение № 305 от 08.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. София, 08.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20261001000260 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на община Чирпан срещу разпореждане № 92/05.12.2025 г. по частно търг. дело № 43/2025 г. на Окръжен съд – Монтана, поправено с разпореждане № 93/18.12.2025г. по същото дело, с което е уважено искането на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу ответника за сумата 298 060 лв., дължима по силата на влязло в сила арбитражно решение № 1-130 от 27.07.2025г., постановено но арбитражно дело № 1-29 по описа за 2025 на К. В., Арбитър ad hoc в Република България.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за издаване на искания изпълнителен лист. Твърди се, че съдът не дължал само формална проверка от външна страна на арбитражното решение, но и проверка на неговото съдържание – дали е издадено от компетентен арбитражен съд и дали е била налице арбитражна клауза, с която страните са се съгласили да отнесат спора пред арбитраж. Сочи се, че правата на молителя произтичали от договор за цесия, по който ответникът не е страна и в който не се съдържа арбитражна клауза, а такава се съдържа в основния договор за обществена поръчка от 1.07.2012 г., но в полза на АС при БТПП.

Поддържа се, че самото арбитражно решение било нищожно, тъй като липсвала арбитражна клауза в полза на постановилия го арбитър ad hoc, 1 поради което арбитърът не бил компетентен по спора, а освен това не отговарял на изискванията по чл. 11 ЗА (ЗМТА). Не било налице и основание за компетентност за арбитъра и по чл. 20 ЗМТА, тъй като исковата молба не била връчена на ответника. Твърди се и, че молителят е предявявал поредица от искания за издаване на изпълнителен лист срещу ответника въз основа на арбитражни решения на еднолични арбитражи, но с един и същи предмет на спора, както и с настоящото арбитражно решение. Поради това била налице злоупотреба с процесуални права от молителя, за което сочело и това, че молбите се подавали в различни съдилища, мотивирано със смяна на седалището на солидарния длъжник „Геодож“ ООД.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист.

Препис от частната жалба е изпратена на насрещната страна „Евро интегра консулт“ ЕООД, дружество регистрирано в Република Украйна, което е депозирало в срок писмен отговор на частната жалба.

В него твърди, че частната жалба е просрочена, липсва внесена държавна такса, поради което недопустима. По същество, счита частната жалба за неоснователна, тъй като ОС-Монтана правилно е преценил предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, които не включват преценка нито на арбитражната клауза, нито на основателността на иска или на качествата на арбитъра. Излагат се подробни доводи по оплакванията в жалбата.

Постъпило е и допълнително становище от 29.04.2026г. от „Евро интегра консулт“ ЕООД, в което е посочено, че в срока по чл. 48 ал.1 от ЗА пред ВКС, Община Чирпан не е завела иск за отмяна на посоченото в разпореждането арбитражно решение, поради което същото е придобило стабилитет и следва да се счита за окончателно изпълнително основание. Това означавало, че не е възможен последващ контрол на решението, че безспорно то е съществуващо и подлежи на изпълнение. Твърди, че прилага доказателства за датата на връчване на решението на страните. Не са приложени доказателства във връзка с твърдението за липса на заведено производство за оспорване на решението.

Частната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано да 2 обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт.

Частната жалба е подадена в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 407 ал. 1 от ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Видно от приложеното удостоверение от ЧСИ рег. № *** на КЧСИ, по образуваното пред него изпълнително дело по издадения изпълнителен лист №37/26, поканата за доброволно изпълнение е връчена на Община Чирпан на 11.02.2026г. Частната жалба е подадена на 16.02.2026г. За пълнота следва да се отбележи, че е събрана дължимата държавна такса по сметка на САС, макар и това възражение да не касае ответника по частната жалба.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Евро Интегра Консулт“ ЕООД с молба от 04.12.2025 г. за издаване на изпълнителен лист срещу „Геодож“ ООД и община Чирпан въз основа на влязло в сила арбитражно решение № 1-130/27.07.2025 г. по арб. дело № 1-29/2025 г. на К. В., арбитър ad hoc, с което ответниците са осъдени да заплатят солидарно на молителя сумата 298 060 лв., дължима за неплатени действително извършени СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/1.07.2013 г., с предмет:

„Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на община Чирпан по четири обособени позиции“, която сума е дължима за ОП № 3 – СМР в с. Зетьово - север, за което е издадена проформа фактура № 2/01.10.2014 г. и фактура № 24/31.07.2020 г., акт № ОП 4-003-003/30.09.2014г.

Към молбата са приложени удостоверение № 018/03.12.2025 г., издадено от арбитъра ad hoc; 3 бр. нотариално заверени преписи от посоченото арбитражно решение, в които е удостоверено връчване на решението на страните – на 31.07.2025 г. на представител на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, на 31.07.2025 г. на представител на „Геодож“ ООД и на 3.11.2025 г. на община Чирпан, където е заведено с рег. № 92-00-180/3.11.2025 г.

В молбата е посочено, че се представя и самото арбитражно решение в оригинал. От отбелязването на съда видно, че оригиналът на същото е върнат 3 на страна по разпореждане от 05.12.2025г.

За да постанови обжалваното разпореждане от 5.12.2025 г. (съответно поправено на 18.12.2025г.) съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.

406, ал. 1 ГПК, тъй като представеното арбитражно решение е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответниците, като е доказано и неговото връчване на същите. Постановено е на основание чл. 406, ал. 3 ГПК да се направи бележка върху оригинала на арбитражното решение, след което той да се върне на молителя.

Към частната жалба са приложени: определение № 27/11.02.2025 г. по в.ч.т.д. № 22/2025 г. на АС – Бургас; определение № 10/13.01.2026 г. по в.ч.т.д.

№ 5/2026 г. на АС – Бургас; определение № 2579/29.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2828/2024 г. на АС – София; разпореждане № 111/18.04.2024 г. по ч.т.д. № 17/2024 г. по описа на АС -Перник; разпореждане № 1640/22.11.2023 г. по ч.т.д.

№ 441/2023 г. на ОС – Стара Загора; определение № 19/11.01.2024 г. по ч.т.д.

№ 735/2023 г. на АС – Пловдив; определение № 80/26.02.2024 г. по ч.т.д. № 87/2024 г. на АС – Пловдив; разпореждане № 171/21.06.2024 г. по ч.т.д. № 33/2024 г. на ОС – Перник; Решение № 103/23.07.2025г. по арбитражно дело № 03/25 на арбитър ad hoc Х. П.; Решение № 101/21.07.2025г. по арбитражно дело № 01/25 на арбитър ad hoc К. В.; Решение № 1/2024г. по арбитражно дело № 2303/23 на арбитър ad hoc К. В.; Решение № 102/22.07.2025г. по арбитражно дело № 02/25 на арбитър ad hoc К. В.; Решение № /11.12.2023г. по арбитражно дело № 2302/23 на арбитър ad hoc К. В. и др.

Към отговора на частната жалба са представени: разрешение за ползване № СТ-05- 1973/4.11.2015 г.; разрешение за ползване № СТ-05-2309/12.12.2015 г.; разрешение за ползване № СТ-05-1797/20.10.2015 г.

Според чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, а според чл. 406, ал.

1 ГПК издаването става след като съдът се увери, че актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Арбитражните решение представляват изпълнителни основания по чл.

404 т. 3 ГПК, но за издаване на изпълнителен лист въз основа на тях законът поставя допълнителни изисквания, уредени в чл. 405 ал. 5 ГПК и чл. 51 от Закона за арбитража (с предишно наименование –Закон за международния 4 търговски арбитраж). Според чл. 405, ал. 5 ГПК следва арбитражното решение да не е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗА . Основанията за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗА са три, като две от тях са в сила от 2.03.2026 г. (по чл. 47, ал.

2, т. 1 и 2) и те по арг. от § 26 от ЗИДЗМТА (ДВ, бр. 63/2025 г.) са приложими само за постановени след влизането им сила арбитражни решения, а за постановени преди този момент е приложимо само основанието по чл. 47, ал.

2, т. 3 ЗА – по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж, т.е. неарбитрируем спор по чл. 19, ал. 1 ГПК. Тази отрицателна предпоставка в конкретния случай не е налице. Според действащата до изменението от ДВ, бр. 63/2025 г., редакция на чл. 51 ЗМТА останалите условия са: да е представено доказателство за връчване на арбитражното решение на длъжника по изпълнението, и ако се касае за чуждестранно арбитражно решение – да е проведена екзекватура.

Настоящият състав на САС намира, че представеното „решение на арбитър ad hoc К. В.“ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника Община Чирпан.

Принудителното изпълнение на съдебните актове представлява част от тяхната изпълнителна сила. Последните притежават такава, тъй като в производствата пред съдилищата са въведени гаранции за спазване на принципите на законност, равенство на страните, състезателно начало и установяване на истината, както и на добросъвестно упражняване на правата на страните.

Процесуалният закон признава изпълнителна сила при определени условия и на актове, които на се постановени от национални съдилища, а именно от арбитражни съдилища, конкретни арбитри и от чуждестранни съдилища, но при определени условия и със санкцията на съда. Общото при тези допълнителни условия е проверката дали са спазени принципите на общия граждански процес, изброени по-горе, като на страните по споровете е осигурено както равноправно участие в производството, така и възможност за състезателно начало и установяване на истината. Освен изложеното, следва да бъде безспорен факта, че страните са изключили правораздавателната власт на гражданските съдилища и са се съгласили доброволно и без съмнение спорът им да бъде разгледан и решен от извънсъдебен орган. Не следва също така да има съмнение, кой е този орган и как се формира.

5

В конкретния случай, липсват доказателства както за съгласието на страните да отнесат спора си до арбитър ad hoc, така и доказателства как следва да бъде определен той. От представените с частната жалба огромно количества решения на различни арбитри (както посочения в настоящото решение, който в решение от 2023г. е посочен като чуждестранен арбитър, така и на други арбитри) се установява, че същите в нарушение на правилото за непререшимост на правния спор са се произнасяли многократно като са осъждали Община Чирпан да заплати самостоятелно или солидарно с други дружества една и съща сума в размер на 12 274 512,86 лева, представляваща неплатени действително извършени СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/1.07.2013 г., с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на община Чирпан по четири обособени позиции“. Решението, което е представено в настоящото производство е за част от тази сума по две изброени фактури, които са били включени в общата сума т.е. страната вече разполага и то с множество изпълнителни основания за това вземане т.е. не е изпълнено условието на чл. 405 от ГПК актът да удостоверява подлежащо но изпълнение вземане. Представеното решение, също така, макар и за различна сума е за вземане за сума дължима за ОП № 3 – СМР в с. Зетьово - север, за което е издадена проформа фактура № 2/01.10.2014 г. и фактура № 24/31.07.2020 г., акт № ОП 4-003-003/30.09.2014г., за каквото вземане е постановено и Решение № 1-126/23.07.2025г. по арбитражно дело № 1-25 по описа за 2025 на К. В., Арбитър ad hoc в Република България, предмет на в.ч.т.д. № 277/26 по описа на САС.