Решение № 2051 от 02.05.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение № 2051/02.05.2023г. по НOХД № 14609/2022 г. по описа на СРС, НО, 100 състав

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство 3382 ЗМИП-15231/2021г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 39146/2021г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу С. А. А., ЕГН **********, родена на ****** г. в гр. *********, с постоянен адрес в гр.

**************, и настоящ адрес в РФ, гр. *********, българка, с българско гражданство, с висше образование, неосъждана, с месторабота в РФ, на длъжност офис мениджър в „*********“, за това, че на 11.03.2021 г. в гр.

София, в сградата на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, намираща се в гр.

София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, пред А. Д. А. – системен оператор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, потвърдила неистина в писмена декларация – заявление-декларация № УРИ 433200-27160 от 11.03.2021 г., която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата („Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.“), се дава пред орган на власт – отдел „Пътна полиция“ – СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на свидетелство за управление на МПС, като декларирала писмено, че притежаваното от нея свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 22.06.2010 г. от МВР – София, с валидност до 22.06.2020г., е откраднато, а същото било отнето на 20.10.2019 г. от компетентните власти на РФ за извършено нарушение на френското законодателство за движение по пътищата – шофиране в нетрезво състояние – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

С разпореждане на съдията – докладчик делото е насрочено в разпоредително заседание.

Подсъдимата С. А. А., редовно призована, за разпоредителното заседание – по телефона, а по изрично нейно настояване с цел да не се налага завръщането и в страната – чрез посочен от същата имейл на С. А. е връчен препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото, не се е явила.

В разпоредително заседание, подсъдимата е била представлявана от адв.

М..

В проведеното такова, съдът е констатирал, че са налице основанията по реда на чл. 375 и сл. НПК за провеждане на диференцирана процедура по реда на Глава XXVIII НПК и е насрочил делото по този ред.

В съдебното заседание СРП, редовно призована не изпраща представител.

Подсъдимата С. А. А., редовно призована, не се е явила.

1

Защитникът и адв. М., също не се е явил и не посочил уважителни причини за отсъствието си, поради което и с оглед вида на производството, при липса на процесуални пречки за това, съдът е дал ход на делото в тяхно отсъствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата С. А. А., ЕГН **********, родена на ****** г. в гр.

*********, с постоянен адрес в гр. **************, и настоящ адрес в РФ, гр.

*********, българка, с българско гражданство, с висше образование, неосъждана, с месторабота в РФ, на длъжност офис мениджър в „*********“.

Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административни наказания „глоба“ до момента.

С. А. А. притежавала СУМПС № *********, издадено на 22.06.2010г, от МВР София и валидно до 22.06.2020г. На 20.10.2019г. посоченото СУМПС било отнето от компетентните органи на Р Франция поради извършено от подс. А. нарушение на френския закон за движение по пътищата, а именно – за шофиране след употреба на алкохол.

На 11.03.2021г. подс. С. А. посетила отдел „Пътна полиция“ при СДВР, където на гише № 27 служебните си задължения изпълнявала свидетелката А.

Д. А. – системен оператор. Подс. А. поискала да и бъдат издадени дубликати от СУМПС и контролен талон, поради това, че същите били откраднати. За целта същата депозирала, предоставено и от св. А., заявление вх. № 12847/ 11.03.2021г. за издаване на СУМПС. Тъй като подс. С. А. не представила СУМПС № *********, издадено на 22.06.2010г, от МВР София и валидно до 22.06.2020г., служителката и дала за попълване заявление-декларация. В посочения документ

УРИ

433200-27160/11.03.2021г. подсъдимата собственоръчно посочила, че СУМПС и контролният и талон към него са били откраднати и декларирала, че същите не са отнети от органите на МВР.

На гърба на заявлението подс. А. собственоръчно писмено посочила: „Преди седмица пътувах в метрото и след като пристигнах, установих, че шофьорската ми книжка, заедно с талона са ми откраднати от джоба.“ В попълнената от А. декларация фигурирало изрично предупреждение, е за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313, ал.

1 от НК. Подсъдимата била запозната с посочения текст, както и с факта, че притежаваното от нея СУМПС не е било откраднато, а е било отнето от френските компетентни органи за извършено от нея нарушение.

Въпреки това, тя депозирала заявлението с посоченото съдържание. Въз основа на същото на С. А. било издадено на 16.03.2021г. ново СУМПС № 285093067 с валидност до 16.03.2021г. На 18.03.2021г., издаденото СУМПС е връчено лично на подсъдимата.

На 26.04.2021г. с ГД „Национална полиция“ е получено писмо вх. № 328600-19889/26.04.2021г. от Посолството на Р Франция в Р България – 2 консулски отдел, с което СУМПС № *********, издадено на 22.06.2010г. от МВР София на С. А. А. е върнато на българските власти. В писмото било посочено, че същото е отнето във Р Франция на 20.10.2019г. за шофиране в нетрезво състояние. На 10.05.2021г. получените документи са препратени с писмо рег. № 3286р-21419/10.05.2021г. на Началника на ОПП СДВР.

По доказателствата.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото в хода на производство доказателства и доказателствени средства, показанията на свидетелката А. Д. А. /л. 32/; протокол № 90/2022 г. на ЕКД при 07 РУ- СДВР /л. 40-42/; заявлениедекларация УРИ 433200- 27160/11.03.2021г. /л. 45/; писмо УРИ № 4332р27802 /л. 17-/; писмо рег. № 3286р- 21419/10.05.2021г. /л. 18/; писмо от Посолство на РФ в България – Консулски отдел, ведно с приложено към него СУМПС № *********, издадено на 22.06.2010г. от МВР София /л. 19-20; л.

37-38 и л. 21/; заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани вх. № 12847/11.03.2021 г. /л. 23/; справка за съдимост на С. А. А. /л. 54/.

Съдът намира посочената доказателствена съвкупност за непротИ.речива и взаимнодопълваща се. В този си извод, съдът се довери на показанията на разпитаната свидетелка А. А., тъй като същите са обективни, последователни и без вътрешни протИ.речия. Макар и лаконични същите възпроизвеждат съществени за предмета на доказване по делото обстоятелства, а именно,че подсъдимата лично се явила в сграда на ОППСДВР, за да декларира изгубването на СУМПС. Свидетелката посочва, че същата е приела попълнената от подсъдимата декларация, относно обстоятелствата, при които е загубила свидетелството си за управление на МПС.

Несъмнено е установено времето и мястото на извършване на деянието, а именно на 11.03.2021 г. в гр. София, в сградата на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, намираща се в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, същото се установява както от показанията на свидетелката А., така и писменото доказателство – заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани от 11.03.2021 г. Върху последното е вписан входящ номер вх. № 12847/ 11.03.2021г., от което безспорно се установи датата на депозирането му. Свидетелката А. посочва, че заявлението за издаване на документи за самоличност се придружава от декларация относно обстоятелствата свързани с липсата на предходно издаден такъв документ. С оглед изложеното съдът намира, че именно датата 11.03.2021г. е датата на депозиране на заявлението-декларация от страна на подсъдимата пред свидетелката А..

От заявлението-декларация съдът извлече информация относно обстоятелствата, които подсъдимата е декларирала във връзка с искането за издаване на документ за самоличност, а именно, че седмица преди това 3 пътувала в метрото и след като пристигнала, установила, че шофьорската и книжка, заедно с талона и са откраднати от джоба и. Съдът кредитира напълно заключението на изготвената по делото СГЕ, от което се установява, че ръкописните текстове в заявлението-декларация са написани от подсъдимата С. А. А., както и че същата е положила подписи в графа „декларатор“ на лицевата страна на заявлението-декларация и на гърба на същата под ръкописния текст. Видно от отразеното в цитираното заявление – декларация същото е било адресирано до Началника на отдел „Пътна полиция“ гр. София

От приетите по делото писма се установи, че СУМПС на подсъдимата А. не е било изгубено, а отнето от френските власти за извършено от нея нарушение на правилата за движение по пътищата.

От приетата по делото актуална справка за съдимост на подсъдимата съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания, както и че същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимата С. А. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото и престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК налага се наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева на лице, което потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Разпоредбата е бланкетна като за съставомерността на едно деяние като престъпление по посочения законов текст е необходимо да се установи, че разпоредба на закон, указ или постановление на министерски съвет предвижда изрично истинността на определени обстоятелства да се установи с писмена декларация, като в депозираната пред орган на властта декларация деецът е потвърди неистина или е затаил истина.

В процесния случай съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи, че на 11.03.2021г. подс. С. А., лично е подала заявление – декларация до началника на „Пътна полиция“ – гр. София, в която декларация е потвърдил неистина – посочил е, че издаденото и СУМПС е откраднато от джоба и седмица преди това, докато пътувала в метрото, като същевременно то е било отнето от съответните френски власти за извършено от неяо нарушение на правилата за движение по пътищата.

Инкриминираното заявление-декларация съдържа както заявителна, така и декларативна част (в която е отразено обстоятелството, че СУМПС е откраднато). Именно декларативната част е тази, чрез която законът предвижда да се доказват определени факти и обстоятелства (в процесния 4 случай предвидените в чл. 160, ал.1 от ЗДвП и в чл. 17, ал.1 от ПИБЛД обстоятелства). Чрез декларирането на тези факти и обстоятелства се иска признаването на тяхното настъпване. Именно лъжлИ.то деклариране е въздигнато от закона като състав на престъпление. Фактът, че процесният документ съдържа и заявителна част не променя характера му на декларация, в частта, в която са отразени конкретни обстоятелства, за които законът изисква да бъдат установени чрез писмена декларация.

Безспорно се установи, че процесният документ – заявление-декларация е било депозирано пред служител при ОПП-СДВР на 11.03.2021г. и адресирано до Началника на отдел „Пътна полиция“, въз основа на разпоредбата на чл. 160, ал.1 ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Установи се, че заявеното от подсъдимата като откраднато СУМПС е било отнето от А. за извършено от нея нарушение в РФ, с оглед на което съдът приема, че подсъдимата е потвърдила неистина.

В допълнение, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 313, ал.1 от НК изисква за удостоверяването на определени обстоятелства закон, указ или постановление на МС да предвижда отразяването им в декларация. На първо място, както чл. 313, ал.1 от НК, така и чл. 160, ал.1 от ЗДвП боравят единствено с термина „декларация“, без да въвежда определени изисквания към нея, по-специално откъм подредба на текста, конкретни реквизити, последователност на вписването и т.н. Ето защо съдът с категоричност прие, че процесното заявление-декларация е именно „декларация“ по смисъла на цитираната правна норма (чл. 160, ал.1 от ЗДвП). Фактът, че декларирането на кражбата на СУМПС е извършено на гърба на листа, носещ заглавие „заявление-декларация“ и непосредствено над ръкописно положения текст не е вписано заглавие на документа не изключва съставомерността на деянието, доколкото ясно е обозначен авторът на изявлението, налице е изискуемата писмена форма, депозирано е пред орган на власт (началника на ОПП – С ВР) и в него са декларирани предвидените в чл. 160, ал.1 от ЗДвП обстоятелства.