Решение № 6950 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6950 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100511401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9959/27.05.2024 г. по гр.д. № 10557/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав, е признато за установено по отношение на ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД, ЕИК 2002996165, че дължи на ЗАД “Армеец” АД, ЕИК 121076907, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2898/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата 343.10 лева, представляваща неплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10019030121286, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 16.01.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 69.89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.01.2021 г. до 16.01.2023 г., като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен от 797.17 лв. и искът за лихва е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен от 262.36 лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗАД “Армеец” АД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че съдът не е съобразил съдържанието на протокол за ПТП № 1731527/12.08.2019 г., съгласно който вината за процесния инцидент е изцяло на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ****, 1 който е бил санкциониран с АУАН за нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. С оглед това жалбоподателят счита, че изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредите от водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“ с рег. № **** е неправилен, защото към момента на произшествието водачът на застрахования при ищеца автомобил вече е бил предприел маневра „изпреварване“ и водачът на застрахования при ответника автомобил е следвало да изчака преминаването му, преди да предприеме маневра „завой наляво“. Поради това е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като се сочи, че съдът неправилно е възприел, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ е частично виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие (ПТП).

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК не са постъпили отговори на въззивната, съответно на насрещната въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, предпоставките за възникване на претендираното регресно право са: 1) наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване на общия състав на чл. 45 ЗЗД; 2) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по силата на договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.

С оглед твърденията в отговора на исковата молба в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

2

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото – протокол за ПТП № 1731527 и показанията на св. А.С., че на 12.08.2019 г. около 12:30 часа в гр. София, на ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 35, в посока на движение от бул. „Осми декември“ към ул. „Проф. д-р Иван Странски“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ****, управляван от А.С., и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ****, управляван от Ц.И..

Видно от писмените доказателства – застрахователна полица № 0307К6009979440 и справка от „Гаранционен фонд“, към датата на произшествието са били налице валидни застрахователни правоотношения с ищцовото дружество относно имущественото застраховане на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, и с ответното дружество – относно гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“.

От заключението по приетата САТЕ, което въззивният съд кредитира като обективно, пълно и изготвено от компетентен специалист, се установява, че размерът на щетите по лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № ****, към датата на ПТП по средни пазарни цени възлизат в размер на 1671,82 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

От писмените доказателства се установява, че ЗАД „Армеец“ АД е заплатило застрахователно обезщетение във връзка с вредите, причинени по лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № ****, в размер на 1609,34 лв.

От документите, приети по делото, се установява също така, че ЗАД „Армеец“ АД е изпратило покана до ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД за заплащане на регресни претенции по застрахователни преписки, включително и по преписката за процесния случай - № 10019030121286, за сумата от 1624,34 лв., като на ответното дружество е предоставен едномесечен срок за изпълнение. Поканата е била получена от ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД на 11.11.2019 г. В отговор на отправената претенция на 02.12.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 3326,45 лв., от които сума в размер на 827,17 лв. е платена по процесната щета, като същата представлява половината от претендираната от ищеца сума, тъй като е ответникът е приел, че е налице съпричиняване на вредите.

С оглед изложеното дотук и предвид становището на страните, въззивният съд намира, че спорното по делото обстоятелство е дали водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“ е допринесъл за настъпване на произшествието, като във връзка с осъществяването на останалите предпоставки за възникване на регресното право липсва спор между страните, а и същите се установяват по несъмнен начин от доказателствената съвкупност.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Делинквентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е 3 основание за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие.

Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата". Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението.

От заключението по приетата по делото САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № **** се е движел по ул. „Акад. Борис Стефанов“ с посока на движение от бул. „Осми декември“ към ул. „Проф. д-р Иван Странски“ и в района пред № 35 водачът му е предприел маневра „завой наляво“ с цел паркиране, при което не е пропуснал движещия се зад него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“ с рег. № **** и е реализирал ПТП със същия, като ударът е настъпил между предна лява габаритна част на автомобил „Фолксваген Поло“ и предна дясна габаритна част на автомобил „Тойота Айго“. Експертът е посочил, че вредите по лек автомобил „Тойота Айго“ са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Вещото лице е съобразило констатираните по автомобилите увреждания, като въз основа на това е достигнало до извод, че двата автомобила са се движели с около 30-40 км/ч.

Пред първоинстанционния съд е разпитан св. А.С.. Същият си спомня за инцидента, като безпротиворечиво и последователно пресъздава възприятията си от случилото се, поради което въззивният съд цени с доверие показанията му. От тях се установява, че свидетелят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, като непосредствено преди настъпване на инцидента е предприел маневра „завой наляво“, за да паркира от другата страна на улицата, като за целта е подал сигнал чрез включване на ляв светлинен пътепоказател. Свидетелят съобщава, че в същия момент движещият се зад него автомобил е предприел маневра „изпреварване“. Пътното платно в този участък се състояло от две ленти за движение – по една във всяка посока.

Произшествието настъпило по обяд при слънчево време.

При изслушването му в съдебното заседание пред СРС вещото лице по САТЕ е съобразило и показанията на св. С., като е уточнило в допълнение към депозираното заключение, че двамата водачи са могли да възприемат взаимно 4 управляваните от тях автомобили.

Коментираните доказателства – заключението на вещото лице и показанията на св. С., взаимно си кореспондират, поради което въззивният съд възприе посоченият в тях механизъм на ПТП.

В отговор на доводите на въззивника-ищец следва да се посочи, че описаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на инцидента не обвързват настоящия съд да ги приеме за осъществени, тъй като полицейският служител, съставил протокола, не е възприел лично осъществяването им. По въпроса за характера на протокола за ПТП като писмено доказателство е налице трайно установена практика на ВКС - Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК. В посочените решения е изяснено, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се ползва с материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч. възпроизведени в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. Когато отразеният в протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, а когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, претендиращият обезщетение във връзка с увреждането ищец носи тежестта за доказване на механизма на ПТП.