Решение № 68 от 14.04.2026, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Свищов, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Й.а при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. А. като разгледа докладваното от Пенка Б. Й.а Гражданско дело №

20254150100566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск за делба на съсобствен имот, във фазата на допускане на делбата.

Ищците Х. В. С. и С. В. М., чрез пълномощника адв. Р. Т. твърдят, че са придобили по наследство по ¼ за всеки от описаните в исковата молба имоти от баща си В.Б. С., починал на 28.04.2023 г. в гр. Свищов, които имоти били възстановени на баба им М.Н. С.а с решение на поземлената комисия гр. Свищов. Комисията взела решение, че възстановява правото на собственост на С.а на нива от 6.399 декара в местност „Блатото“, имот № 084008, представляващ поземлен имот с идентификатор *** , а другият имот е нива от 42304 декара в м. „Зад салкъма“ представляващ подземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 120004.

Твърди се, че наследодателят В. С., както и сестра му Я. К., притежавали по ½ идеална част от всеки от тези два поземлени имота в качеството им на сънаследници на М. С.а, баба на ищците, починала на 19.06.2014 г. Навеждат твърдение, че преди смъртта на наследодателя С., както и след неговата смърт, ищците се интересували от процесните имоти, подробно описани в молбата, както и че наследодателят е получавал рента за тях приживе.

Наследодателят, както и наследниците, били с ясното съзнание и убеждение, че имотите са съсобствени с Я. К., като в тази връзка последната никога не е заявявала или демонстрирала намерение пред тях да свои целите имоти, поради което й не е станала собственик на идеалните части на ищците от процесните имоти, предмет на делото, чрез по давностно владение поради изтекла придобивна давност, а е владяла единствено и само своята ½ 1 идеална част, но за останалата ½ идеална част от имотите, собственост на ищците, тя е била държател и по отношение на нея, като по никакъв начин не била променяла намерението си за своене на имотите и не е отблъсвала правата на ищците, като не е могла да стане собственик. Заявяват, че на 09.07.2014 г. Я. К. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 60 от 2024 г. на нотариус А., с който била призната за собственик на притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти, както и на 11.07.2024 г. същата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 64 от 2024 г., също на нотариус А., с който била призната за собственик на притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти. Посочват в молбата, че в производството пред нотариуса разпитаните свидетели не установили, че молителката е ползвала и поддържала процесните имоти. Действията на К. не били такива, които да демонстрират промяна на намерението, с което да се държат чужди имоти, съответно чужди части от съсобствени имоти. Твърди се, че упражняването на фактическа власт върху имотите от К. не е било съпроводено с отричане правата на ищците, поради което и към датата на издаване на констативните нотариални актове К. не била станала собственик на идеалните части на ищците от процесните имоти, предмет на делото, по давностно владение поради изтекла придобивна давност, а е владяла само и единствено своята идеална част, а за останалата идеална част от имотите, собственост на ищците, била държател. Нотариалните актове , с които е признато правото на собственост на Я. Б. К. не отразявал действителното фактическо положение, оспорва се верността им, като ищците притежавали правото на собственост по силата на наследственото правоприемство от общия им наследодател.

Твърди, че към момента процесните имоти са в режим на съсобственост между ищците и ответницата, съответно за ищците по ¼ ид.част за ответницата 1/ 2 ид.част . Счита, че нотариален акт № 22/2024г. на Нотариус А., с който са прехвърлени „придобитите“ по давност идеални части на ищците от процесните имоти от леля им Я. К. не създава права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, и с този нотариален акт К. е продала на ответницата само притежаваните от нея по наследство идеални части. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат допуснати до делба процесните имоти, съсобственост между ищците и ответницата, при полагащи се на страните квоти – по ¼ идеална част за ищците С. и М., и ½ идеална част за ответницата С., както и да бъдат отменени по реда на чл. 537 от ГПК посочените нотариални актове – нотариален акт № 60 от 2024 г. на нотариус А. и нотариален акт № 64 от 2024 г. на нотариус А.. В хода на устните състезания моли исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на исковете- извършените от К. действия са такива на обикновено управление по поддържане на съсобствен имот и не доказват промяна в намерението и да владее не само собствената си идеална част , но и идеалните части от останалите сънаследници – ищците; фактът на осъществяване на фактическа власт върху имотите не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основани за придобиване по давност на идеалната част на другия сънаследник, липсват данни за предаване владението на притежаваните от наследодателя на ищците идеални части от имотите на сестра му /третото лице помагач/ с конклудентни 2 действия или чрез словесно изразено съгласие; към датата на издаване на нотариален акт 60/2024г. Я. К. не е била станала собственик на идеалните части на наследодателя на ищците от процесните имоти, предмет на делото ,по давностно владение, поради изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС; ищците притежават правото на собственост по силата на наследственото правоприемство от общия им наследодател; с нотариален акт 22/2024г. , с който са прехвърлени и „придобитите“ по давност идеални части на ищците от процесните имоти не създават права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от тези които притежава; сделката била действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинските собственици-ищците, тъй като не прехвърлил право на собственост и с него К. е продала на ответницата само притежаваните от нея по наследство идеални части и към момента процесните имоти са в режим на съсобственост между ищците и ответницата при равни права.

Ответникът К. А. С. в дадения от съда срок е подала отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на исковете за делба на недвижими имоти и отмяна на констативни нотариални актове. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, че ищците притежават общо ½ ид.част или всеки от тях по ¼ ид.част от процесните недвижими имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с. В., общ. Свищов. Твърди, че имотите са били собственост на Я. Б. К., от която тя ги е закупила с валиден договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт.

Заявява, че прехвърлителят Я. К. е била собственик на двата поземлени имота, като ½ ид.част е придобила на основание наследствено правоприемство от майка си М. С.а, на която същите са възстановени с Решение на Поземлена комисия Свищов, а другата ½ ид.част /наследствената част на брат й В. С./ тя е придобила на основание давностно владение.

Владението е било явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено. Навежда твърдение, че К. е осъществявала фактическа власт върху ½ ид.част от имотите с намерение да ги свои в продължение на повече от 10 години, началото на което владение е започнало приживе на наследодателя на ищците В. С., непосредствено след смъртта на общата наследодателка М.

С.а. В резултат на наследственото правоприемство от майка си и осъществяваното владение върху ½ ид.част от имотите, К. е придобила изцяло собствеността им. Оспорва ищцовите твърдения, че баща им В. С. и те, като негови наследници притежават право на собственост върху ½ ид.част от имотите. Тъй като ищците не били съсобственици па идеални части от закупените от ответницата два процесни имота, иска за делба следвало да бъде отхвърлен, както и исковете за отмяна на цитираните в исковата молба нотариални актове. Посочва, че нотариален акт № 60/2024г. е издаден по обстоятелствена проверка и на основание давностно владение, а другия нотариален акт е констативен, на основание писмени документи. В хода на устните състезания процесуалният й представител адв. К. взема становище исковете да бъдат отхвърлени, като се присъдят сторените разноски. В писмена защита посочва, че след приключване на устните състезания, във връзка с показанията на 3 свидетелите Д.Й. и Д.Й., установили, че наследодателят на ищците В. С. имал други имоти в землището на с. В., извън процесните, за които получават рента, поради което извършили допълнителни проверки, включително в имотния регистър и установили, че на бащата на ищците В. С. с Решение от 1998г. на ПК Свищов били възстановени два земеделски имота в землището на с. В.: нива от 16.801 дка в м. Блатото, представляваща имот № 084006 и нива от 31,225 дка в м. Зад сълкъма, представляваща поземлен имот 120002, като бил въведен във владение на имотите с протокол от 31.03.1999г. ; след смъртта на С. наследниците му Х. С. и С. М. продали тези имоти на Е. И. с нотариален акт № 37/2024г. на Нотариус И.А.. Позовава се, че наличието на тези два имота с обща квадратура 48.026 дка останали в наследство от наследодателя на ищците С. обяснява защо той е получавал рента от фирмата на св. Й. след смъртта на майка му М. С.а. Сочи, че не е имало от къде да знае за личните имоти на С., разбрала е за тях едва след приключване на устните състезания по делото , като представя тези доказателства към писмената защита, с което обосновава искане за отмяна хода по същество и връщане на делото в открито съдебно заседание, включително и за разпит отново на св. Д.Й., каква е била уговорката между М. С.а и децата й, поради фактическа грешка в протокола от съдебното заседание в тази част.

Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК, ответникът е привлякъл като трето лице - помагач Я. Б. К.. С определение от 28.10.2025 г. е конституирана Я. Б. К., като подпомагаща страна в процеса по гр.д. № 566/2025 г. на СвРС на страната на ответника К. А. С., по предявените срещу нея от Х. В. С. и С. В. М. искове с правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 341 и сл. от ГПК и по чл. 537 ал. 2 ГПК

Третото лице помагач Я. Б. К., като подпомагаща страна в процеса по гр.д., е взел становище по предявените искове, в което заявява, че предявените искове за делба на недвижими имоти и отмяна на констативни нотариални актове са неоснователни. Заявява, че ищците не притежават претендираната от тях общо ½ ид.част от процесните имоти в землището на с. В., които имоти подала на ответницата с нотариален акт № 22/2024г. на нотариус А.. Сочи, че процесните имоти са били нейна собственост преди тази прехвърлителна сделка, като ½ ид.част придобила на основание наследствено правоприемство от майка си М. С.а, на която същите били възстановени с решене на ПК Свищов, а другата ½ ид.част придобила на основание давностно владение. Описва, че владението и било явно ,спокойно, непрекъснато и несъмнено, като осъществявала фактическа власт върху тази част от имотите лично и чрез наемател/арендатор/ с намерение да ги свои в продължение на повече от 10 години, а началото на давностното владение започнала приживе на нейния брат В. С., непосредствено след смъртта на общата им наследодателка М. С.а, за което имали устно споразумение. Поради това, че ищците не били съсобственици на идеални части от процесните имоти, иска за делба следвало да бъде отхвърлен. В хода на устните състезания не взема становище.

С протоколно определение от 13.03.2026г.. е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск по чл. 537 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 176, том. IV, рег. № 6750 , дело № 547 от 20023г., поради оттеглянето му.

4

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, взети по отделно и в съвкупност, намери за установено следното: