Определение № 3700 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3700 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110130433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 173455/28.05.2024 г., уточнена с молба с вх. № 42651/07.02.2025 г. от „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК:

831246029, чрез адв. М. В., съдебен адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III”№ 81, вх. В, ет. 6, студио 1 срещу Софийски градски съд.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Съдът, като се запозна с изложеното в исковата молба и формулирания петитум, намира, че възраженията на ответника за недопустимост на иска по чл. 49 от ЗЗД са основателни. В решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 110/14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 534/13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 348/08.01.2018 г. по гр. д. № 495/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 189/17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2246/2022 г. на ВКС, І г.о. и др. последователно се приема, че наличието на функционален имунитет обуславя недопустимост на иск по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и на другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в от ЗОДОВ. Извън тези хипотези, съдилищата и другите органи на съдебната власт носят отговорност за вреди от неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен, какъвто не е процесния случай. Затова и предявеният срещу СГС главен иск по чл. 49 от ЗЗД е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

Съдът счита предявените по делото евентуални искове за вреди, причинени от нарушение на приложимото право на ЕС за допустими.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

1

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК исковата молба в частта по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и прекратява производството в тази част.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 9:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че търговското дружество „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД е било страна по гр.д. № 7912/2020 г., по описа на СРС, 55 състав, във връзка с което било образувано и в.гр.д. № 12313/2021 г., по описа на СГС, възз. IV-Д състав. С Решение № 165/11.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 12313/2021 г., по описа на СГС, възз. IV- Д състав, първоинстанционното решение на СРС било отменено, като СГС осъдил „Застрахователно дружество Евроинс" АД да заплати на „ АУТОТЕХНИКА" ЕООД, сумата в размер на 101,36 лв., която представлявала част от претендираната сума в размер на 154,78 лв. - обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС", както и 229 лв. - разноски пред СРС (част от платената държавна такса и част от депозит за вещо лице) и 16 лв. - разноски пред СГС (част от платената държавна такса). Сочи, че при извършени разноски в размер на общо 836 лв. пред първата инстанция (съгласно надлежно и навременно представени в производството документи), съразмерно с уважената част от иска, ответникът е следвало да бъде осъден да заплати на ищеца 551,76 лв. - разноски за първата инстанция, а при извършени разноски в размер на общо 385 лв. пред въззивната инстанция (съгласно надлежно и навременно представени в производството документи), съразмерно с уважената част от иска, ответникът е следвало да бъде осъден да заплати на ищеца 254,10 лв. разноски за въззивната инстанция. Въпреки това, СГС с горе цитираното решение не присъдил в полза на ищцовото дружество всички претендирани и дължими разноски и поконкретно: в полза на „АУТОТЕХНИКА" ЕООД не били присъдени суми за платено адвокатско възнаграждение с аргумент, че ищецът не е представил договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен конкретен размер на възнаграждението. Във връзка с така постановеното от СГС, от името на ищеца била подадена молба по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта му за разноските (вх. №9005/01.02.2023 г.), която била оставена без уважение с Определение N s 7992/30.06.2023 г., постановено по в.гр.д. Ns 12313/2021 г., по описа на СГС, възз. IV-Д състав, което влязло в сила в деня на постановяването му като неподлежащо на обжалване. Ищецът излага подробни съображения за неправилността на постановения съдебен акт. Поддържа, че действията на магистратите са довели до нарушение на множество правни норми от общностното право, конкретно - Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, чл. 17, ал. 1 от ХОПЕС, чл. 47 от ХОПЕС във връзка с кореспондиращия му чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, както и чл. 13 от ЕКЗПЧОС.

Позовава се на практика на ЕСПЧ. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на „АУТОТЕХНИКА” ЕООД, ЕИК: 831246029 сумата в размер на 560,86 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащането на сумата, която претенция представлява претърпени от дружеството вреди (изразяващи се в неприсъждане на съдебни разноски, платени от „АУТОТЕХНИКА” ЕООД и дължими от насрещната страна по в.гр.д. №12313/2021 г., по описа на СГС, възз. IV-Д състав), вследствие на неправомерните действия на магистратите от възз. IV-Д състав на СГС, изразяващи се в постановяване на съдебни актове (Решение № 165/11.01.2023 г. и Определение № 7992/30.06.2023 г., постановени по в.гр.д. № 12313/2021 г., по описа на СГС, възз. IV-Д състав), които противоречат на закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС, 2 евентуално на правото на ЕС. Претендира разноски.

Ответникът Софийски градски съд, в срочно подаден отговор, оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа, че не е налице фактическия състав на специалната обективна отговорност, установена с чл. 2в ЗОДОВ, като в тази връзка твърди, че от ищеца не се сочат конкретни нарушения на норми от общностното право, които да са допуснати от ответника СГС и посредством които да са накърнени права, установени с посочените разпоредби. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, при преценка на твърденията на страните, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от „АУТОТЕХНИКА” ЕООД срещу Софийски градски съд за заплащане на сумата в размер на 560,86 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане и решаване на в.гр.д. № 12313/2021 г. по описа на СГС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

УКАЗВА на ищеца, че съобразно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ , за да възникне претендираното от ищеца право за обезвреждане на имуществените вреди, причинени му от Държавата, чрез орган на съдебната власт - Софийския градски съд, вследствие на нарушение на правото на ЕС, следва да се установи, че съответно посочената правна норма от ищеца предоставя права на частноправни субекти, нарушението й достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.

Тези факти подлежат на доказване от ищеца. При установяването им ответникът следва да докаже, че е заплатил предявеното парично вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в.гр.д. № 12313/2021 г. по описа на СГС на основание чл. 186 от ГПК.

КОНСТИТУИРА като ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА по делото ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на осн. чл.10, ал.1 ЗОДОВ.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни 3 законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК , когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от ОИМ, а на ответника – препис от уточнителната молба на ищеца, а на Прокуратура на Република България и препис от искова молба, с уточнения и приложения и отговор на искова молба на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4