Решение № 317 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103596 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Т. Ч., против Решение №766 от 13.06.2024г., постановено по в. гр. д. №636/2024г. по описа на Окръжен съдПловдив, с което е било потвърдено Решение № 5163/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 20151/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Г.Г.П.. и П.Г.П. на бащата Г. Г. П. и се определя местоживеенето на децата при бащата; определен е режим за осъществяване на лични отношения между децата и майката З. Г. Г. както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата; З. Г. Г. е осъдена да заплаща на всяко от децата си П.Г.П. и Г.Г.П.., чрез неговия баща и законен представител Г. Г. П., издръжка в размер на 250,00лв. месечно, платима до 10то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021г. до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху 1 всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд или решаване на делото по същество, като предявените от бащата искове бъдат отхвърлени, предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на малолетните деца Г.Г.П.. и П.Г.П. при майката З. Г. Г., определяне на режим на лични отношения на бащата Г. Г. П. с децата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на всяко от децата, чрез тяхната майка, в размер на по 350 лв. месечно.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Г. Г. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Р. М., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №1185 от 13.03.2025г. по настоящото гр. д.

№3596/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите за критериите и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаване на спор между родителите на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, както и за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, които имат отношение към интереса на детето, за който съдът следи служебно. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правните въпроси, по които е било допуснато касационното 2 обжалване:

Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС, при решаването на споровете между родителите относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, интересът на детето е приоритетен при преценката кой от тях да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защита на интересите на децата, за които съдът следи служебно, като найсъществените от тях, като критерии за извършването на служебната преценка от съда, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК , § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД- възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно- битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност с оглед установената фактическа обстановка по всеки конкретен случай. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като се съобразят и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По касационната жалба:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните Г. Г. П. и З. Г. Г. са родители на малолетните деца Петър, роден през 2015г., и Г., роден през 2017г., като са ги отглеждали заедно до 2020г., когато са се разделили.

След раздялата им до м.07.2021г. по общо съгласие са отглеждали децата си при режим по една седмица при всеки родител. Бащата Г. П. притежава собствено жилище в гр. Пловдив, състоящо се от две спални, кухня, хол и санитарни помещения, като едната стая е детска и изцяло е обзаведена и пригодена за нуждите на децата. Съсобственик и съуправител е в четири търговски дружества, декларира месечно възнаграждение в размер на 3

3

000лв., като получава и дивиденти от дружествата. Майката З. Г. живее в наето жилище в гр. Пловдив, за което съгласно уговорката в договора й за наем не заплаща месечен наем за срок от пет години. Жилището й се състои от стая и кухня, като в стаята има легла и кът за децата, спалня и диван. Работи по трудов договор при договорена минимална работна заплата и притежава жилище в гр. Хасково. От изготвените социални доклади се установява, че жилищните условия в домовете и на двамата родители са добри, като в дома на бащата е налице и самостоятелна стая за децата, която е обзаведена с необходимата мебелировка за тяхната възраст.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че до навършване на 3- годишна възраст на малкото дете, родителите им са живели заедно в дома на бащата, като майката ги е гледала целодневно.

Получавала е помощ в домакинството както от наета за това жена, така и от бащата, който се е стараел вечер да се прибира навреме, за да помага за отглеждането на децата. След раздялата си през 2020г. родителите започнали да отглеждат децата поотделно, като една седмица децата са при бащата, а следващата- при майката. Този режим е бил спазван до лятото на 2021г., когато майката оставила децата на бащата, като този период продължил около половин година, през който майката не е поддържала никаква връзка с тях, което според съда сочи на известни дефицити в родителския й капацитет.

Доколкото обаче съдебно- психологичната експертиза установява, че децата не са били травмирани от това, то съдът е приел, че бащата се е справил добре със задачата да осигури психическия им комфорт, за да не бъдат засегнати от липсата на майката и да не се чувстват изоставени и пренебрегнати, което е индиция за развити личностни качества у този родител и за много добър родителски усет относно интересите и нуждите на децата. Обсъдил е и установеното от свидетелските показания и от експертизата обстоятелства, че бащата установява и поддържа връзки на децата с разширения кръг от семейството им- баба им по майчина линия и дядо им по бащина линия.

Посочил е, че за децата е от огромно значение да имат и поддържат контакти с по-възрастните си роднини, тъй като бабите и дядовците заемат самостоятелна и значима роля в живота на всяко дете. Положително е бил оценен фактът, че дори след раздялата между родителите и въпреки конфликта на З. с майка й, бащата е продължил да стимулира тези връзки на децата с баба им. Според съда отрицателно впечатление прави опита на 4 майката да внуши идеята, че гостуванията на бабата са породени от интимни връзки с Г.. Твърденията на майката за наличие на актове на домашно насилие от страна на Г. в годините преди раздялата им съдът е приел за недоказани, доколкото свидетелите Кантарджиева и Костова преразказват чутото от самата нея, а показанията им не се подкрепят от останалите доказателства.

Прието е, че в случая и двамата родители имат желание и възможности да отглеждат общите им деца, но помощ и подкрепа от близки роднини при отглеждането им може да получи само бащата, който се стреми да установи и поддържа близки отношения на децата с възрастните им роднини- баба и дядо, съответно по майчина и по бащина линия. По отношение на жилищните условия е отчетено, че в дома на бащата е обособена детска стая, изцяло съобразена с нуждите и възрастта на децата, а в жилището на майката децата ще споделят една стая с нея. Посочено е, че и двамата родители проявяват обич и привързаност към децата и имат родителски капацитет и качества да ги отглеждат децата, но бащата Г. П. е демонстрирал и доказал отлично справяне с кризисен епизод в живота на децата /отсъствието на майка им за един сравнително дълъг период/, в който е съумял да ги предпази от психически травми и чувство на изоставеност от нея. По отношение на възпитателски качества съдът е посочил, че и двамата родители имат капацитета и се стремят да възпитават децата си в моралност и общочовешки ценности. За майката този извод се налага от неколкократното споделяне от нея и установяване от гласните доказателства, че се стреми да изучава Библията и да се развива духовно и да предаде това на децата, а за бащата- от демонстрираното му поведение да не отчуждава децата от майката въпреки обстоятелствата, да ги учи на семейни ценности- да уважават възрастните, да имат общи семейни празници и да се интегрират в обществото. В тази насока са и системните му опити да ги научи на дисциплина и организираност чрез заниманията им с различни видове спорт.

За периода на раздялата на родителите, бащата е проявил по-зрялото поведение- стремил се е да не въвлича децата в конфликта, да им осигури спокойствие и нормално детство, независимо от развитието на отношенията му с майката. Съдът е отчел и обстоятелството, че децата са момчета, които все повече ще имат необходимост от следване на модела на поведение на бащата, неговата фигура ще става все по-значима в живота им, което ще формира у тях самосъзнанието им на мъже. По отношение на установеното 5 от експертизата обстоятелство, че по-голямото дете Петър има предпочитания да живее с майка си съдът е посочил, че това предпочитание намира своето обяснение в по-гальовното отношение на майката и подисциплиниращото на бащата. Посочил е и че в същото време детето не проявява негативно отношение към бащата, не сочи нещо в поведението му или отношението му, което го притеснява или тревожи. По така изложените съображения съдът е приел, че родителските права над децата Петър и Г. следва да бъдат предоставени на бащата, който според съда е и по-пригодния родител за отглеждането им и проявява и е доказал по-голяма склонност към родителско сътрудничество и усилия за запазване в съзнанието и живота на децата на фигурите и на майката, и на бащата. На майката е бил определен режим за осъществяване на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата. Прието е, че посоченият режим не следва да бъде допълван с различните празници- Коледни, Великденски, рождени и именни дни, доколкото според разбиранията на майката това не са значими дни, които следва да се празнуват.