Решение № 610 от 09.12.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Търговище, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101424 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.417,т.9 от ГПК, във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Производството по чл. 422,ал.1 от ГПК е образувано по искова молба от „Тузлушка гора" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 125548831 гр. Антоново представлявано от постоянния синдик Д. И. Г. –съдебен адресат, с която против ЕТ „Лес-комерс - И. И.“, ЕИК 1255450111 с.Момино, общ.Търговище и Г. И. А. с ЕГН ********** от гр. Омуртаг, в условията на солидарност на задълженията, са предявени установителни искове за съществуване на вземания за сумата от 27 832,38 лева, от които: 19 200 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 3 000,38 лв. – обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 5 632 лв.

– обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 21.10.2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 153/18.11.2021г. по ч.гр.д.№ 354/2021г. по описа на РС Омуртаг. Исковете са обосновани с обстоятелството, че 1 вземанията на ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност произтичат от Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. на АДФИ, съставен в съответствие с чл. 22 и сл. от Закона за държавната финансова инспекция. Излага се, че с Решение № 260003/14.01.2021 г. на ТОС по т.д. № 79/2020 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Тузлушка гора" ЕООД, гр. Антоново, ЕИК 125548831. Решението е вписано в ТР под № 20210114131543. С Определение № 260038/10.02.2021 г. на съда по несъстоятелност, вписано в ТР под № 20210210104039, за постоянен синдик на „Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност е назначен Д. И. Г..По отношение на посочения Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. съставен от Г. Г. Я. в, държавен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на Агенцията за държавна финансова инспекция се излага, че е издаден във основа на извършена финансова инспекция на „Тузлушка гора" ЕООД, гр. Антоново, възложена със Заповед № ФК-10-167/19.02.2018 г., изменена със Заповеди № ФК-10-284/22.03.2018 г., ФК- 10-325/02.04.2018 г., ФК-10-459/14.05.2018 г, ФК-10-522/31.05.2018 г., ФК-10- 636/28.06.2018 г., ФК-10-796/09.08.2018 г., ФК-10-1062/25.10.2018 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, като ищецът заявява, че поддържа всички костатации в акта.Сочи, че в представения Акт на начет се установява, че през 2017 г. в счетоводството на ищеца са отчетени разходи по два броя фактури за услуги, представляващи почистване на горски пътища за извоз на дървесина през месец януари и месец февруари и подравняване на коловози в горски пътища в посочените във фактурата отдели. Ответникът ЕТ „Лес-комерс - И. И.“ е следвало да извърши описаните услуги, възложени от „Тузлушка гора“ ЕООД, чрез управителя му Г. И. А., описани в издадени от едноличния търговец фактури на обща стойност 19 200 лева, както следва: фактури № 1000000659/13.03.2017 г на стойност 8 000 лева без ДДС. и № 1000000660/13.03.2017 г. на стойност 8 000 лева без ДДС.

Проверяващите са установили, че твърдените услуги не са предоставени в действителност, поради което ответникът ЕТ „Лес-комерс - И. И.“ е получил без правно основание общо сумата 19 200 лв., без да е извършил дейностите посочени във фактурите, издадени от него и без да е представил към тях технически документи и протоколи за това кои горски пътища са почиствани, на кои дати и в присъствието на кои длъжностни лица, вписаните във фактурите горски пътища от отделите, посочени ли са в технологичните 2 планове към досиетата на отделите, документи за достъп на транспортните средства на изпълнителя, извършили почистването и др. Освен това, в акта се установява, че дейността почистване на горски пътища през месец януари и февруари по една от фактурите, не е такава, свързана с добив на дървесина, по смисъла на параграф 1, т.21 от Закона за горите, при окето ищецът поддържа, че с това е причинена вреда на „Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност в посочения размер от 19 200 лева, като установената вреда е пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица за която те носят солидарно пълна имуществена отговорност, като се посочва, че инж. Г.

И. А. - управител на „Тузлушка гора" ЕООД, в несъстоятелност, е разпоредил плащане по процесиите фактури, без правно основание, без услугите да са реално предоставени, без технически документи и протоколи, удостоверяващи изпълнението на работата, за което същия следва да носи солидарно пълна имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т.1 и ал.4, във връзка с чл.23, т.4 от Закона за държавната финансова инспекция заедно с ответника ЕТ „Лес-комерс - И. И.“, а също на осн. чл.26 от ЗДФЦ отговорното за причиняването на вредата лице дължи законна лихва от деня на причиняването й - 15.03.2017 г., която до 30.18.2018г. г. е в размер на 6 063,27 лева, а законната лихва е дължима до окончателното възстановяване на вредата, съгласно чл. 26 от Закона за държавната финансова инспекция.По отношение на ЕТ „Лес-комерс - И. И.“, с ЕИК 125545011 се поддържа, че търговецът е издал 3 броя фактури, без да е доказал с технически документи изпълнението на услугите, описани във фактурите и получил без правно основание сумата общо от 58 200 лева, в резултат от действието на причинителя на вредата - инж. Г. И. А., за която на основание чл.21, ал.З, във връзка с чл.23, т.5 от Закона за държавната финансова инспекция, лицето носи солидарно пълна имуществена отговорност заедно с причинителя на вредата инж. Г. И. А., до размера на полученото.С оглед на изложеното и доколкото ответниците са депозирали възражения срещу издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 153/18.11.2021г. по ч.гр.д.№ 354/2021г. по описа на РС Омуртаг, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника Г. А., действащ чрез процесуален представител и съделен адресат 3 адв.Ц. И.-ТАК се излага становище за недопустимост на исковете, като предявени с нередовна искова молба по см. на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК, като ответникът счита, че от исковата молба остава неясно какво е искането и как е формирано.Не оспорва следните факти: че през месец декември 2014г. е назначен за управител на „Тузлушка гора“ ЕООД и през м.04.2018г. е освободен от длъжността управител на търговското дружество, както и обстоятелството, че на солидарният длъжник е изплатена цитираната сума за извършване на мероприятия по възстановяване на съществуващи горски пътища, след приключване на лесоустройствени мероприятия, но оспорва всички останали твърдения в исковата молба; оспорва качеството на експерт н а Б. Ч., която е извършила проверка на разходите, отчетени от „Тузлушка гора“, свързани със законосъобразно строителство, както и на нейната безпристрастност; излага подробни съображения за противоречие на издадения Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. на АДФИ, като издаден в нарушение на Закона за горите и поднормативните актове за прилагането му; въвежда и възражение за изтекла погасителна давност. Твърди също, че съгл.

Закон за горите, след приключване на сеч в горски територии, се извършва проверка на извършената сеч и почистването на сечището. В утвърденият горско стопански план е приет и „План за защита на горските територии от пожари“, където също е предвидено възстановяването на съществуващи горски пътища. Съгласно Наредба № 5/31.07.2014г. издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие, за строителството в горските територии, без промяна на предназначението им, не се смята за строителство, по смисъла на ЗУТ изграждането на съоръжения по смисъла на чл.153 ЗГ, а тази дейност може и да се извършва от друго заинтересувано лице въз основа на съгласие, изразено, чрез Решение на общински съвет, като с Решение 84 по протокол 10 от заседание на Общински съвет-Антоново, състояло се на 08.07.2004г., собственикът на горският фонд, Община- Антоново е предоставила правото на управление на горският фонд на „Тузлушка гора“ ЕООД. С договор за възлагане на управление на „Тузлушка гора“ ЕООД, от 01.12.2014г., на ответника е възложено управлението на търговското дружество, вкл. стопанисване на имуществото му.Твърди още, че в утвърденият горско стопански план на Община Антоново е предвидено добИ.е на дървесина от цитираните отдели и не е спорно, че от тези отдели е добита дървесина, като подравняването на временните горски 4 пътища е част от заключителният етап на добива на дървесина и това действие не отговаря на критериите за изграждане на нови горски пътища или ремонт на съществуващи горски пътища, а тези действия са предприети съгласно чл. 6 от договора за управление, сключен с ищеца, тъй като след 2015г., търговското дружество на ищеца, не е имало МПС, което да е имало техническата възможност де извърши подравняване на коловози.С оглед на изложеното и като счита, че предявените искове са неоснователни, а и погасени по давност на осн. чл. 27 ЗДФИ , ответникът иска отхвърлянето им, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.", действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. И. И.-ТАК, в който също се излага становище за недопустимост на исковете, като предявени с нередовна искова молба, доколкото е неясно какво е искането и как е формирано, като се излагат подробни съображения за липса на точен размер на вредата, предвид приспадането на ДДС по двете фактури; оспорва се издадения Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. на АДФИ, като издаден в нарушение на Закона за горите и поднормативните актове за прилагането му; твърди, че ответното дружество реално е извършило посочените в Акта за начет услуги, които са надлежно документирани с издаване на първичен данъчен документ според законодателството на Република България за което е получило и съответното възнаграждение, а цитираният акт за начет противоречи на Закон за горите и поднормативните актове за прилагането му. За посочените в Акта за начет услуги „почистване на сняг в съществуващи горски пътища и подравняване на коловози в съществуващи горски пътища“ извършени с булдозер Т130, ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ не е необходимо да разполага с документи за достъп в горските територии по чл. 148, ал. 1, т. 4 от закона за горите, а булдозерът не е товарно превозно средство според Закона за движение по пътищата - § 6, а според Регламентите на ЕС „пътно превозно средство за превоз на товари“ е: пътно превозно средство, предназначено изключително или главно за превоз на товари (товарен автомобил, ремарке, полуремарке), т.е. Булдозер Т130 не попада в тези категории според неговата спецификация.Поддържа, че ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ реално е извършило посочените в Акта за начет услуги, които са надлежно документирани с издаване на първичен данъчен документ според законодателството на Република България за което е получило и съответното възнаграждение. Дружеството разполага със 5 съответна техника (булдозер), както и съответната кадрова обезпеченост за извършването им. Сочи, че ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ се наказва за това, че някой не си е свършил работата, не е изискал съставянето на технически документи към фактурите, не е предоставил и необходимата информация за почистените пътища, не са осигурени длъжностни лица, които да контролират извършването на услугите, а не е задължение на ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ да знае дали почистените пътища са посочени в технологичните планове към досиетата на отделите и в случая дали услугата по Ф1000000659 /13.03.2017 год. е свързана с добив на дървесина, за реалното йизвършване е ирелевантен;оспорва и наличието на причинна връзка между действията на причинителя на вредата и облагодетелстването на този ответник. С оглед на изложеното, моли за охвърлянето на исковете, като неоснователни; претендира разноски.