Решение № 396 от 26.03.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20241520102756 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Д. Д. М. (ищец) срещу Община Кюстендил (ответник), обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 2266/27.08.2024 г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „личен асистент“ при ответника;

3) осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради твърдяното незаконно уволнение, в размер на 3547.92 лева за периода 23.08.2024 г. – 18.11.2024 г.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „личен асистент“ въз основа на трудов договор № 2906/22.12.2023г. Същият бил сключен със срок до 15.12.2028г., за извършване на определена работа. Твърди, че на 19.09.2024г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 23.08.2024г.

/по време, когато е ползвала платен годишен отпуск/. Счита заповедта за незаконосъобразна с твърдения, че същата е немотивирана /доколкото в нея не било посочено фактическото основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, а именно аргументиран отказ от ползвателя на лична помощ, съобразно чл.12, предл.3 от договора/, както и че не е изтекъл срокът, за който е сключен трудовият договор. По изложените съображения прави искане за 1 признаване на уволнението за незаконосъобразно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира обезщетение за оставането си без работа за периода от 23.08.2024 г. – 18.11.2024 г. Прави искане за присъждане на разноски в производството. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищцата е работила по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор на длъжност „личен асистент“, както и че със Заповед № 2266/27.08.2024 г. на работодателя трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 23.08.2024г. Твърди обаче, че оспорената заповед е законосъобразна.

На 19.08.2024г. било депозирано заявление за отказ от услугата от С. К., считано от 23.08.2024г. Съгласно чл. 16, т. 2 от ЗЛП ползването на лична помощ се прекратявало по искане на ползвателя на личната помощ. На 30.08.2024 г. в Община Кюстендил било депозирано заявление - декларация от С. К. за включване в механизма лична помощ по реда на ЗЛП, с което избрала за свой асистент лицето М. Д., с оглед на което бил сключен трудов договор № 3611/30.08.2024г. и Тристранно споразумение № 3611/30.08.2024г. С оглед изложеното, предвид правото на личен избор на ползвателя за посочване на асистент, който да полага грижи за него, и на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, вр. т. 12 от Трудов договор № 2906/22.12.2023г. и чл. 3, т. 1 от Тристранно споразумение № 290622.12.2023 г., с процесната заповед на Кмета на Община Кюстендил е прекратено трудовото правоотношение между страните. Оспорва твърдението на ищцата, че трудовият договор е прекратен през време на ползване на годишния й отпуск. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Представя доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят разноски. В ход по същество ищцата навежда доводи, че представената по делото молба за отпуск не е подписана от нея. В срок представя писмена защита, в която излага съображения по фактическата и правната страна на спора.

Представителят на ответника в своята съдебна реч моли претенциите да бъдат отхвърлени по съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „личен асистент“ по силата на сключен между страните трудов договор от 22.12.2023г., както и че същото е прекратено от работодателя със заповед № 2266/27.08.2024г., считано от 23.08.2024г.

По делото е представен трудов договор № 2906/22.12.2023 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. чл.70 КТ, чл.3а от Наредба № РД-07-7/2019 г. за включване в механизма 2 лична помощ и Тристранно споразумение № 2906/22.12.2023 г., по силата на който ищцата е постъпила на 02.01.2024г. на работа по трудово правоотношение в Община Кюстендил на длъжността „личен асистент“ на пълно работно време при осемчасов работен ден, с място на работа: дома на ползвателя на личната помощ - С. Г. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.

***, ул. „***“ № *, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1241.79 лева.

В чл. 4 е уговорено, че договорът се сключва за определен срок – до 15.12.2028 г., за извършване на определена работа: подкрепа в дейности от личен, домашен и социален характер. В чл. 11 е предвидено, че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за двете страни и е в размер на 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора, а в чл. 12 са договорени други условия за прекратяване на договора без предизвестие на основание чл.325, ал.1 КТ: изтичане на уговорения срок или завършване на определената работа; смърт на лицето, ползващо грижите на работника; основателен и аргументиран отказ на ползвателя на лична помощ да се полагат грижи за него от работника.

Представена е длъжностна характеристика.

Приложено е и Тристранно споразумение № 2906/22.12.2023 г., сключено на основание чл.14, ал.3 от Закона за личната помощ (ЗЛП), между кмета на Община Кюстендил като „доставчик на лична помощ“, ищцата Д. М. като „асистент“ и С. К. като „ползвател“.

Предмет на това споразумение са предоставянето от асистента на лична помощ на „дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя“, както и редът и срокът за предоставянето и ползването на личната помощ, наред с правата и задълженията на страните. В чл.9 от споразумението е уреден редът на прекратяването му, като в ал.5 е предвидено изрично, че споразумението се прекратява по искане на ползвателя или упълномощено от него лице до доставчика на личната помощ. В последния случай не е предвидено писмено предизвестие.

Представено е експертно решение № 92150 от 01.11.2023 г., от което е видно, че ползвателят на лична помощ - С. Г. К., е с водеща диагноза „мултиинфарктна деменция“, като състоянието й налага пожизненото ползване на чужда помощ.

Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че по подаден Р. К. /син на С. К./, сигнал вх. № ГП-00-30-1/05.03.2024 г., съдържащ доводи, че за неговата майка не се полагат необходимите грижи от личния й асистент – ищеца по делото, както и че не живее на вписания си адрес в гр. **, ул. „**“ №*, на 05.03.2024г. е извършена проверка на място от А. А. – ръководител екип ЦИУ и Д. Д. – социален работник. В съставения от проверката протокол е отбелязано, че в разговор по телефона с личния асистент Д. М. е заявила, че не е длъжна да уведомява работодателя си за промяна в настоящия адрес на ползвателя.

Установява се още, че на 19.08.2024 г. в Община Кюстендил е депозирано заявление от С. К., чрез пълномощника й Р. Д. К., с което последната е заявила отказ от подаденото от нея заявление-декларация с вх. № 6819/22.12.2023г. за включване в механизма за лична помощ, считано от 23.08.2024г. Към отказа е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.08.2024 г., по силата на което С. К. е упълномощила сина си Р. Д. К. да я 3 представлява пред различни институции, в т.ч. Община Кюстендил, включително с правото да подава заявление-декларация за включване в механизма за лична помощ по реда на ЗЛП.

Същата, отново чрез сина си Р. Д. К., е подала до кмета на Община Кюстендил и ново заявление-декларация за включване в механизма лична помощ по реда на ЗЛП с вх. № 8229/30.08.2024г., в което е избрала за личен асистент лицето М. Д. Д.

Приложена е заповед № 2266/27.08.2024 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 2906/22.12.2023г., сключен с Д. Д. М., считано от 23.08.2024 г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено: „със завършване на определена работа“.

Постановено е на работника да се изплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на 6 дни платен отпуск. Заповедта е връчена на Д. М. на 19.09.2024г. с отбелязване от същата „не съм съгласна“. На 27.08.2024 е прекратено и тристранно споразумение № 2906/22.12.2023 г., считано от 23.08.2024 г., на основание чл.9, ал.5 от споразумението.

Установява се, че ищцата Д. М. е подала до кмета на община Кюстендил молба да й бъде разрешено ползването на отпуск по чл.319 КТ, считано от 07.08. до 30.08. включително. Със заповед № 1753/30.07.2024 г. на основание чл.319, ал.1 КТ и подадено заявление на ищцата е разрешено ползването на платен отпуск за 2024 г., считано от 07.08.2024 г. до 22.08.2024 г.

Стореното в тази връзка оспорване от страна на ищцата, доколкото е направено едва в хода същество, се явява преклудирано, поради което и изобщо не следва да бъде обсъждано.

Извършена е констатация на оригинала на представената в с.з. трудова книжка, издадена на ищцата Д. Д. М., сер. * № *******, при която констатация е установено, че на лист 6 и 7 от същата е отразено, че ищцата е започнала работа при ответника на 01.01.2024 г., като липсва отразяване на прекратяването на това трудово правоотношение. Последващи отразявания в трудовата книжка не се съдържат. Към материалите по делото е приобщено и заверено копие на трудовата книжка.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Е. В. М., съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени в светлината на чл.172 ГПК с оглед възможната му заинтересованост от изхода на делото, се установи, че ищцата се е грижила за С. К. като неин личен асистент от месец декември 2023 г. Последната живеела на адрес: гр. **, ул. „**“, но по-голямата част от времето прекарвала при свидетеля и съпругата му в с. **. Д. М. преместила майка си в с. ** , защото съпругът й /бащата на ищцата/ упражнявал психически тормоз върху С. К.

От показанията на свидетеля А. П. А., ръководител на звено „Механизъм лична помощ“ при Община Кюстендил, се установи, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради изричната воля на ползвателя на услугата, заявена чрез редовно упълномощен за това представител. Свидетелят заяви, че при отказ на ползвателя договорът може да бъде прекратен директно, тъй като ако ползвателят не желае асистента в дома си, от Общината нямат право да го задържат там. В този случай не се предоставяло предизвестие на работника. Твърди, че едномесечно предизвестие се дължи от асистента, когато същият напуска по свое желание, а когато искането изхожда от ползвателя - договорът се прекратява 4 автоматично.

Други относими доказателства по делото не са събрани.

При така установената фактическа обстановка, съдът, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.

Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4d7457c-6c95-476e-a853-738de44a34e5