Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 404 от 19.06.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 330/2025
Вид
Определение № 404
Подписан
19.06.2025
В сила
19.06.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 434 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Варна, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно частно гражданско дело № 20253000500330 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №330/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на „Добруджа Билдинг“ ЕООД против определение № 137/28.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 41/2025 г. описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството № 736/29.04.2024 год. срещу разпореждане № 914/25.03.2024 год. на ЧСИ Николай Желев с рег.№ 811 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Добрич, с което е конституиран като длъжник по изпълнително дело №20238110400125 в качеството му на правоприемник на длъжника “ДБ ФИН“ ЕООД и срещу постановление с изх.№ 915/25.03.2024 год. на ЧСИ Николай Желев с рег.№ 811 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Добрич, с което е наложена възбрана върху два имота самостоятелни обекти в сграда-гаражи № 3 5 и № 3 8 с административен адрес гр.Добрич, ул.“Дойран №4, ет.-1, с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Добрич, чрез която възбрана е насочено изпълнението върху имоти, които не принадлежат на длъжника и е прекратено от окръжния съд производството по в.гр.д.№ 41/2025 год. по описа на ДОС.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по жалбата му. Изложил е, че: жалбата срещу действията на ЧСИ била допустима на осн. чл. 435, ал.4 ГПК, предвид че бил трето на изпълнителното производство лице, а не длъжник по същото, както неправилно приел окръжния съд, поради което тя подлежала на разглеждане по същество; при същата фактическа обстановка по повод на обжалване на идентични действия 1 на съдебния изпълнител, окръжният съд приел жалбата за допустима и постановил отмяната им; окръжният съд не съобразил липсата на предпоставките по чл. 429 ГПК за приемство в процеса и необвързаността му от изпълнителния лист на взискателката.

Взискателката Ц. С. П., чрез адв. С., е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение с присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар по приложен списък.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело №20238110400125 по описа ЧСИ Николай Желев с рег.№811 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд-Добрич е било образувано на 21.11.2023 год. по молба на Ц. С. П. срещу „ДБ Фин“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист №151/14.11.2023 год., издаден по решение № 299/31.10.2023 год. по в.т.д.№267/2023 год. на Апелативен съд Варна за събиране на паричното й вземане от 25 050 лева, ведно със законната лихва, начиная от 15.10.2021 год. от този длъжник. С разпореждане от 25.03.2024 год., на основание чл. 429 ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител е конституирал като длъжник в изпълнителното производство наред с длъжника по изпълнителния лист и настоящия жалбоподател „Добруджа Билдинг“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на „ДБ ФИН“ ЕООД, по съображения за връзка с чл.15 от ТЗ, постановена законова солидарност между прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие на отчуждителя и че прехвърлянето е станало в хода на висящ процес за вземането, за което е издаден изпълнителнителния лист, без отчуждителя и приобретателя да уведомят кредитора-ищец по висящия процес и взискател по настоящото дело. Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника „Добруджа Билдинг“ ЕООД покана за доброволно изпълнение за заплащане на задължението по изпълнителния лист в полза на взискателя Ц. С. П. за олихвяема сума -25 050.00 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2021 год. в размер на 7 006.67 лв. към 25.03.2024 год. В същия ден (25.03.2024 год.), той е наложил и възбрана върху два имота - гаражи №35 и №38 с административен адрес гр.Добрич, ул.“Дойран №4, ет.-1, с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Добрич, собственост на „Добруджа

Билдинг“ ЕООД.

При това положение, при наличието на акт на съдебния изпълнител за конституирането на „Добруджа Билдинг“ ЕООД като длъжник по изпълнителното дело, това дружество е страна - длъжник по делото, а не трето на изпълнението лице. Затова и оплакванията му със съображения за качеството му на трето на изпълнението лице, са неоснователни.

С жалбата си до окръжния съд той е обжалвал разпореждането на ЧСИ 2

Николай Желев от 25.03.2024 год., с което е конституиран като длъжник по изпълнителното дело в качеството му на правоприемник на длъжника „ДБ ФИН“ ЕООД, както и постановлението от 25.03.2024 год., с което е наложена възбраната върху двата му гаража.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Т.е. в уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изброени случаите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Разпореждането на съдебния изпълнител за конституирането на жалбоподателя като страна по делото (представляващ акт по смисъла на чл.

434 ал.1 от ГПК по образуването и движението на делото), както и налагането на възбрани като действие по насочване на изпълнение върху имуществото му, без да се твърди несеквестируемост на това имущество, не са измежду тях.

Това означава, че жалбата на длъжника срещу тези действия на съдебния изпълнител е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. При това положение, не могат да се обсъждат и по същество конкретните оплаквания за незаконосъобразност на изпълнителния процес, наведени в жалбата. В случаите, в които длъжникът не разполага с потестативното право да обжалва действията на съдебния изпълнител, тъй като такова законът не му предоставя, при твърдения за незаконосъобразно принудително изпълнение, защитата му е искова, по чл. 411 ГПК. Оплакването му, че окръжният съд е разрешил по различен начин същия казус по изпълнително дело, като отменил предходните действия на съдебния изпълнител е неоснователно, тъй като понастоящем се обжалват други (не отменените) действия на съдебния изпълнител, а и съдът не е обвързан от предходното разрешение.

Затова, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от производството - неоснователност на частната жалба и на осн. чл. 81ГПК, вр. чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят дължи заплащане на сторените от насрещната страна разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. за подаване на отговор на частната жалба, уговорени и платени по договор от 22.05.2025 г. Останалите претендирани разноски по списъка касаят производството пред окръжния съд и предвид резултата, не могат да бъдат присъждани в настоящото производство.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 137/28.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 41/2025 г. описа на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „Добруджа Билдинг“ ЕООД с ЕИК 124693172, да заплати на Ц. С. П. с ЕГН ********** сумата от 1250 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4