Решение № 166 от 09.08.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500207 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, против решение № 57/18.01.2024 г. по гр.дело № 643/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от З. С. И., Д. К.

Н. и И. З. И., тримата от гр. Б., както следва: от З. С. И. – 24 375 лв, представляваща паричната равностойност на правото на ползване, учредено в полза на З. С. И. върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в зона * /местност „Б. п.“/, ж.к.М. р., гр. Б.; от З. С. И. и Д. К. Н. – 3 350 лв (57 бр. банкноти с номинал от 50 лв и 5 бр. банкноти с номинал от 100 лв), намерени в жилището на проверяваното лице; от И. З. И. – 38.64 ид.части от ПИ с идентификатор 07079.*****, целият с площ от 1134 кв.м., находящ се в зона * /местност „Б. п.“/, ж.к. М. р., гр. Б. на стойност 3 139,50 лв и от Д. К. Н.

– 1 дружествен дял от капитала на „ИВ ЕНД ПО 13“ ЕООД, ЕИК 202456937, на стойност 100 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

По-конкретно се твърди, че по делото е доказано наличието на изискуемите по ЗОНПИ две предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество - лицето да е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията по чл.108 и да е налице значително несъответствие между 1 нетния доход и имуществото, което несъответствие да е над 150 000 лв.

Относно първата предпоставка се сочи, че е налице, тъй като от материалите по делото се установява, че З. И. е бил привлечен като обвиняем за престъпление, което попада в обхвата на чл.108 от ЗОНПИ. Относно втората предпоставка се твърди, че е налице, тъй като от варианта на приетата и неоспорена по делото СИЕ, който според въззивника е най-пълен и обективен, и е съобразен с ТР по ТД № 4/21 г. на ОСГК на ВКС и ЗОНПИ, е установено наличие на несъответствие между нетния доход и наличното имущество в размер на 327 391,93 лв.

Изложени са подробни съображения относно легалната дефиниция на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.З от ДР на ЗОНПИ, както и относно понятието „нетни доходи" по смисъла на §1, т.8.

ЗОНПИ. Посочено е, че понятието нетни доходи, цели да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да се използва за придобиване на имущество, и след установяване на всички приходи на лицето, от тях да се извадят разходите за издръжка, след това извънредните разходи, и при установяване на чистата разполагаема наличност на средства, да се прецени дали те са достатъчни за придобиване на имущество или има недостиг на средства (отрицателен нетен доход). Относно понятието „отрицателен нетен доход“ се твърди, че макар математически погледнато, нетният доход да не може да бъде отрицателен, това понятие намира приложение в икономическите и в статистическите анализи (напр.в данъчните декларации, ако нетния доход е положителен тогава бизнеса има капиталови печалби, които се отчитат, а ако нетният доход е отрицателен, бизнеса може да има приспадаща се капиталова загуба; в банковото дело има понятие „отрицателна лихва“; в НСИ се използва терминът „отрицателен прираст“ с който се отчита, че населението на страната всъщност намалява).

Т.е.понятието „нетни доходи“ е синоним на недостиг на средства, който синоним използват и вещите лица.

В този смисъл, се твърди, че приетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение е неправилно.

Твърди се, че второто нарушение на материалния закон е съпоставката между имуществото в началото на проверявания период и това в края на периода, целящо за установи цифрова стойност на същото в размер на 150 000 лв. Твърди се, че в случая е извършено недопустимо разширително тълкуване на законодателно определена терминология, като неправилно съдът се е аргументирал с мотивите на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, тъй като в мотивите на цитираното ТР, ВКС е изложил, че значително несъответствие е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв, стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период, както и, че използваният термин „обогатяване“, е когато между имуществото е началото и в края на проверявания период е налице необосновано превишаване, при което имуществото се е увеличило в края на 2 същото, но не е приел, че в края на проверявания период следва да е налице имущество над 150 000 лв, в какъвто смисъл първоинстанционният съд неправилно е разширил приетото от ВКС. Посочва се, че тълкувателните решения са задължителна съдебна практика, поради което първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази с постановеното ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Посочва се още, че ако законодателят е искал да обвърже предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество, с определена стойност на имуществените обекти, то същото би било разписано нормативно, както е било посочено в ЗОПДИППД/отм./.

Твърди се, че по този начин първоинстанционният съд недопустимо е тълкувал разширително законодателните норми, с което е излязъл извън пределите на определените правомощия и е нарушил както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

Твърди се, че от легалните дефиниции на „значително несъответствие“ (§1, т.7 от ДР) и на „нетния доход“ (§1, т. 8 от ДР) е видно, че законът не предвижда да се съпоставя само наличното в края на проверявания период имущество, а имуществото като съвкупност за целия период на проверка. Сочи се, че за образуване на „значително несъответствие“ по смисъла на специалния закон, ВКС приема, че на анализ подлежи цялото придобито през проверявания десет годишен период имущество от проверяваното лице и свързаните с него лица. Посочена е съдебна практика в този смисъл, съгласно която „значително несъответствие“ е разликата между нетния доход на лицето и придобитото му и налично към края на проверявания период имущество, която да надвишава 150 000 лв, но никъде не е предвидено, че и имуществото в края на периода следва да е също над 150 000 лв.

Твърди се, че след като в производството пред първоинстанционния съд ищецът доказал наличието и на двете предпоставки за отнемане на претендиранато имущество в полза на държавата, претенцията е следвало да бъде изцяло уважена, още повече, че Комисията е направила необходите изменения и частичен отказ от иска по съображение постановеното ТР.

Допълнително се твърди, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св. С. И. - баща на проверяваното лице, че същият им е помагал в издръжката на домакинство и че е разполагал с високи доходи, тъй като на първо място е недопустимо със свидетелски показания да се установяват трудови доходи, на второ, освен неговите твърдения не са налице доказателства по делото, които да подкрепят тези твърдения, и на трето тези свидетелски показания са дадени в условията на чл. 172 от ГПК.

Сочи се още, че съдът е кредитирал варианта на СИЕ по въпроси на ответниците като по никакъв начин не е обосновал защо кредитира този вариант.

Твърди се, че решаващите изводи на съда са в противоречие със 3 смисъла на закона и с дадените разрешения в ТР по ТД № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, поради което обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Във въззивната жалба са изложени и оплаквания във връзка с разноските за адвокатско възнаграждение, имащи характера на искане по чл.248 ГПК, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 698/13.03.2024 г.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постановите решение, с което да уважи изцяло претенцията на Комисията. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника.

Въззиваемите З. С. И., Д. К. Н. и И. З. И., оспорват като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се иска същото да бъде потвърдено.

Посочва се, че правилно съдът е преценил и обсъдил размера на притежаваното от ответниците имущество към момента на образуване на проверката, респективно към края на проверявания период, като е законосъобразен и в унисон със задължителната съдебна практика изводът на съда, че след като имуществото на ответниците не само не се е увеличило в края на проверявания период, но е и намаляло, не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Сочи се, че е логичен и правилен и последващият извод от правна страна, че след като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лв, то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи "нетен доход" на ответниците през проверявания период, за да се установи дали е налице "значително несъответствие", защото евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се "добавя" към стойността на придобитото имущество.

Твърди се, че и двата оспорени от въззивника извода на съда са в съответствие със задължителните мотиви на ТР и на редица съдебни актове на ВКС, постановени след ТР. По изложените съображения са оспорени оплакванията на въззивника, че БОС бил разширил дадените от ВКС разяснения, като бил счел че след края на проверявания период да е налице имущество над 150 000 лв.

На второ място се твърди, че обжалваното решение е обстойно и надлежно мотивирано и съдът е направил всеобхватен анализ на всички допустими доказателства, приобщени по делото, независимо от това, че 4 изложените по-горе съображения са достатъчни за отхвърлянето на исковете срещу ответниците.

Твърди се, че противно на изложеното в жалбата, правилно и обосновано съдът е формирал изводите си и по отношение на т.н. нетни доходи, включително позовавайки се на практиката на ВКС. Сочи се, че дори само систематичното и логическо тълкуване на закона налага извода, че няма как нетните доходи да са отрицателна величина. Сочи се, че терминът „наличност“ сам по себе си предполага положителна величина (+), тъй като едно благо (доход) или е налично или не е, няма как е отрицателна величина.

Твърди се, че въведените с чл.2 от ЗОНПИ цели - да се защитят интересите на обществото, но интересите на обществото не следва да се защитават за сметка на пренебрегване на въведените принципи на законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност и пропорционалност в същия закон - чл.4, т.1 и т.5 от ЗОНПИ, който е в съответствие с минималните стандарти приети в Директива № 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Претендира се съдът да потвърди като правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, обжалваното решение.

Претендира се определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, вр. Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Също не се сочат нови доказателства.

Против постановеното от първоинстанционния съд определение № 698/13.03.2024 г., с което по повод заявеното във въззивната жалба на КОНПИ оплакване против разноските, имащо характера на искане по чл.248 ГПК, съдът е изменил решението си в частта на разноските и е намалил размера на присъденото на адв. Х. аздвокатско възнаграждение от 16 084,36 лв на 8 000 лв, в законовия срок е подадена частна жалба от адв. Х.