Решение № 47 от 23.02.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Перник , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500671 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б. Д. К., в качеството на особен представител на ответника Г. Б. Р., срещу решение № 260166/28.09.2020 г. , постановено по гр.д. № 3503/2019 г. на Районен съд – Перник , с което по предявените от “ТоплофикацияПерник” АД против ответника искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал.

1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 505,65 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането , както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 49,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., за които суми по ч.гр.д . № 554/2019 г. по описа на Районен съд-Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК. С решението в тежест на ответника са възложени направените от ищеца разноски в заповедното и първоинстанционното производство.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. Жалбоподателят твърди, че с оглед направеното с отговора на исковата молба оспорване, ищецът не е доказал реалното потребление на топлинна енергия, чието заплащане се претендира. Намира, че изводът на първоинстанционния съд за доказаност на реалното потребление е в противоречие със заключението на вещото лице по приетата съдебнотехническа експертиза. При условията на евентуалност сочи, че заключението на вещото лице по тази експертиза е непълно, неточно 1 и противоречиво. Навежда и доводи, че по делото не е доказано, дали топломерът в абонатната му станция е окачествен или не като съответстващ за одобрения тип за периода от 29.05.2017 г. до 02.03.2018 г. Поради това, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което предявените от “Топлофикация-Перник” АД искове да бъдат изцяло отхвърлени. Иска се от съда да задължи ищеца да внесе по сметка на ПОС възнаграждение за особения представител на жалбоподателя.

С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.

Въззиваемата страна - “Топлофикация-Перник” АД, не е представила писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 203/18.01.2021 г. въззиваемата страна е поискала да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорила е жалбата и е поискала присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от “Топлофикация-Перник” АД против Г. Б. Р. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Приложено е ч.гр.д. № 554/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 2578/28.01.2019 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. Б. Р. за вземанията, предмет на настоящите искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на основание чл. 417, ал. 1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията . Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Възникването на спорното право при релевираните в исковата молба твърдения се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят 2 правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.

№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.

153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.

От приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е в режим на етажна собственост и е топлоснабдена.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № 25 от 2005 г. се установява, че по силата на обективирания в него договор на *** г. ответникът Г. Б. Р. е закупил от съсобственика си А.

И. Й. притежаваните от нея 5/6 идеални части от топлоснабдения имот, а именно апартамент * * , находящ се в ***. От нотариалния акт не се установявакакъв е бил размерът на идеалните части от топлоснабдения имот, които ответникът е притежавал преди изкупуването на дела на съсобственика му А. Й., но в приложената към писмо от Община Перник – Дирекция „МДТ“ данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *** г., подписана от ответника Г. Б. Р. , същият е посочен като единствен собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание "покупка", с цитиран титул за собственост гореописания нотариален акт. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване. При анализ на посочените писмени доказателства се установява, че ответникът е станал изключителен собственик на процесния апартамент след сключване на горепосочения договор за покупко-продажба от *** г. Пред едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община Перник, преди исковия период (декларацията е с вх. № *** г.) последният е декларирал, че е единствен собственик на апартамент **, находящ се в ***, съответстващ на описания в исковата молба. Пред общинския орган ответникът е декларирал и основанието за придобиване собствеността върху апартамента. Съдържащото се в декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския 3 процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства.

Това извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, с оглед останалите данни по делото – а именно посоченото в нотариалния акт, че ответникът изкупува притежаваните от съсобственика му идеални части от процесния имот, дава основание на въззивния съд да приеме за установено, че именно ответникът е единствен собственик и ползвател на имота и през процесния период.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация-Перник” АД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" – “Топлофикация-Перник” АД и "купувача на топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Не се твърди и не се установява ответникът да е подал заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложил специални условия, нито да е сключено допълнително писмено споразумение между него и ищеца, поради което същият е бил обвързан от влезлите в сила ОУ на договора. По делото са представени доказателства, че общите условия за продажба на топлинна енергия са публикувани в един местен ежедневник. По делото не се ангажираха доказателства за публикуване на Общите условия в един национален ежедневник, но това не се отразява на договорните отношения между страните по делото. Възникването на облигационните правоотношения във връзка с доставката на топлина енергия става по силата на закона - чл.

153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е собственик на топлофициран имот в сграда етажна собственост или пък да е носител на ограниченото вещно право на собственост по отношение на такъв топлофициран имот.

Следователно публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия в един централен ежедневник не влияе върху вече възникналото облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Отделно от това, общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник "Съперник", бр.