Определение № 859 от 09.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110123293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на Молба вх. № 399448/05.12.2025 г. от „ТС“ ЕАД, за изменение на решението в частта за разноските.

В молбата се твърди, че решението е постановено при признание на иска от страна на ответника, като в отговора на исковата молба е изразено становище по основателността на исковете по отношение на института на погасителната давност. Сочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК стимулирала ищеца да потърси извънсъдебно решение на спора с ответника, преди да се обърне към съда, поради това, че спорът е можело да бъде разрешен доброволно, поради което ищецът бил употребил неправилно предоставеното си право да предяви иск и следвало да понесе отговорността за сторените разноски. Претендира такива и моли съда да измени решението в частта за разноските.

Ответникът по молбата Р. С. С., чрез пълномощник, ангажира становище в дадения от съда срок. Счита, че решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно, а молбата по чл.

248 от ГПК е неоснователна. Сочи, че с оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, не на ответника. Оспорва доводите на молителя относно приложимостта на чл. 78, ал. 2 от ГПК и излага подробни съображения в тази посока. Сочи, че ответникът по исковата молба е отказал да отпише задълженията, погасени по давност, поради което единственият път, по който ищецът е можел да се защити, е бил исковият пред съд. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения:

С решението е уважена исковата претенция. Видно от мотивите към решението и в самия диспозитив, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че процесните суми не са дължими, поради липса на реално извършена доставка на услуга, както и поради погасяване на възможността за принудителното събиране на вземането с изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ГПК. В мотивите са изложени подробни съображения, анализирани са доказателствата по делото, съдът не се е произнесъл по реда на чл. 237 от ГПК, независимо от направеното признание в отговора на исковата молба на факта на изтеклата погасителна давност за вземането. Съдът счита, че не е налице признание на иска, когато се признава определен факт, но не цялата искова претенция, какъвто е и настоящия случай. Ето защо, няма как да се приложи разпоредбата на чл.

1

78, ал. 2 от ГПК, тъй като не са налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за това.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита молбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 399448/05.12.2025 г. от „ТС“ ЕАД, за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2