Заповед за изпълнение № 524 от 20.07.2026, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, III-ти състав Граждански в проведеното на 20.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 705 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: С. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***** и настоящ адрес гр. *****, и с посочен в заявлението адрес гр. ***** да заплати на

Кредитора: „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203670940, с адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Н.,

- сумата от 1004,66 евро (хиляда и четири евро и 66 евроцента)– главница по договор за заем ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.07.2026 г. до изплащане на вземането, - сумата от 176,88 евро (сто седемдесет и шест евро и 88 евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 13.10.2025 г. до 24.04.2026 г., - сумата от 42,11 евро (четиридесет и две евро и 11 евроцента) – обезщетение за забава върху главницата по договор за заем за периода от 14.04.2026 г. до 13.07.2026 г., - както и разноските по делото в размер на 24,48 евро (двадесет и четири евро и 48 евроцента) - държавна такса съобразно уважената част от вземанията и 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евроцента) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от ***** г. в размер на 814,05 евро за периода от ***** г. до 13.09.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължения по договор за заем ***** г., сключен между „Микро Кредит” АД и С. Е. М., за сумата от 2500,00 лв. главница, договорна лихва от 581,23 лв., дължими на 12 равни месечни вноски, всяка по 256,77 лв.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 24.04.2026 г.

На ***** г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***** г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу С. Е.М., произтичащи от Договор за заем ***** и Договор за допълнителни услуги към заем ***** и двата от дата ***** г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в 1 полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на 1 „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК 201318404. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-***** от дата 24.04.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Разноските за държавна такса се уважават до реалния размер на дължимата държавна такса, който е в размер на 10,86, представляваща 2% от уважената част, намален с 15 на сто поради електронно подаване на настоящото заявление.

Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка при „Обединена Българска Банка” АД, IBAN: *****, BIC: *********.

Препис от заповедта да се изпрати на заявителя и на длъжника.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за претендираното непогасено възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 814,05 евро за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключеният договор за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива. По отношение на този въпрос вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от 06.11.2019 г. на ОССтара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г. и много други/.

В случая в самия договор за кредит въобще не е посочено за договорените допълнителни услуги, но посоченото възнаграждение за този пакет е разсрочен на погасителни вноски. Съответно самият допълнителен пакет услуги е договорен в отделен договор за допълнителни услуги, включващи вероятни, но несигурни от към изпълнение услуги, предоставяни от ищеца и зависещи единствено от неговата воля. Самите услуги са посочени като „възможности“, без да е посочена конкретика от какво зависи изпълнението на тези възможности. Самият факт на предоставянето на услугата като „възможност“ означава, че предоставянето зависи от волята на ищеца – той ще прецени дали да предостави „възможността“ на ответника или не. Всъщност е налице получаване от заявителя на възнаграждение за една бъдеща несигурна услуга, която той може въобще по своя воля да не предостави на длъжника. От друга страна е ясно за страните, че съгласно чл.

20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните или на основания в закона, което в значителна степен изцяло обезсмисля предоставената услуга от заявителя. Договарянето на цена за допълнителния пакет услуги като сума значителна по размер спрямо сумата по кредита /кредитът е за 2500 лв., а този пакет за 814,05 евро/ е в изключително противоречие с добрите нрави, уредени като общо утвърдените в обществото представи за добро и зло, правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. Това пък е основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да се счете допълнителния пакет услуги като нищожни клаузи, сключени при накърняване на добрите нрави.

Също така е договорено „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ и „право за участие в специални промоции“, които услуги пряко противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А посочените услуги представляват именно действия, свързани с усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорения допълнителен пакет в тези части 2 противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което ги прави нищожни клаузи по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителния пакет услуги е равен на сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорения „допълнителен пакет услуги“ съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/.

Независимо че е сключен допълнителния пакет от услуги единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави „възможностите“ на кредитополучателя/съдлъжника, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях.

Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителния пакет е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения „възможности“ по допълнителния пакет. Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на „възможностите“ от страна на кредитора по доставяне на допълнителния пакет услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителния пакет и дали въобще би могъл да ги получи.

Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение по-голямо от усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорения пакет допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителния пакет, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. С цел заобикаляне на правилата на чл. 146 ЗЗП за индивидуално договаряне на клаузите доставчиците на услуги масово започнаха да правят бланкови договори за кредит, в които се привнесоха голяма част от клаузите в общите условия, с оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Това обаче не е принцип за преценка за индивидуалното договаряне на клаузите с оглед само на включването им в общи условия, а и когато са предварително изготвени самите договори. От самите представени документи по договора за кредит е видно, че същите са изначално изготвени на електронен носител /виж посочения номер и версия на бланките най-долу, което води до извод да е готов софтуерен продукт като бланка/. Това означава, че договорът и документите не са изготвени индивидуално за ответника, а са били бланкови в електронна система и само са попълнени в индивидуализиращите конкретния кредит данни като имена, суми и лихви, но не и спрямо клаузите и общите договорености. И затова съдът намира, че клаузите в споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.Неоснователността на заявлението за главницата за допълнителния пакет услуги води до неоснователност и на акцесорните вземания въз основа на тази главница.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

3

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.