Решение № 323 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 420/22.01.2025 г., постановено по гр. д. № 9177/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав,е признато за установено по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от „БАНКА ДСК“ АД, срещу Л. А. Б., че Л. А.

Б. дължи на „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитополучател, сумата от 59 707, 03 лв., представляваща изискуема и непогасена главница по договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 09.11.2022 г. до изплащането, сумата от 21 871, 73 лв., представляваща договорна лихва за периода 11.11.2019 г. – 10.08.2022 г., сумата от 2 005, 48 лв. – обезщетение за забава от 10.08.2022 г. до 09.11.2022 г., сумата от 120 лв. – заемни такси – такса изискуемост и сумата от 152, 97 лв. – такса за подновяване на ипотека, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 61086/2022 г. на СРС, ГО, 123 състав, като е отхвърлен предявения иск за главница за разликата над 59 707, 03 лв. до пълния предявен размер от 78 464, 51 л и за периода 16.10.2011 г. – 09.11.2017 г., както и за договорна лихва за разликата над 21 871, 73 лв. до пълния размер от 91 972, 46 лв. и за периода 16.10.2011 г. – 09.11.2019 г., като погасени по давност.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените пред СГС разноски в размер на 2 065, 32 лв., както и сумата от 1 677, 07 лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно на увещаната част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 255, 82 лв. – разноски пред СГС, съразмерно на 1 отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Л. А. Б..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че началният момент за изчисляване на давността започва от момента на предсрочната изискуемост, а е от датата на падежа на всяка отделна вноска, в противоречие на ТР № 3/2024 г. на ВКС. Поддържа, че неправилно решаващият съд е определил погасените по давност вземания на банката. Решаващият съд не е отчел, че клаузите на договора, които позволяват на банката едностранно да променя лихвения процент, са неравноправни и нищожни според ЗЗП, в каквато насока е практиката на ВКС и СЕС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „БАНКА ДСК“ АД оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Счита, че решаващият съд законосъобразно е определил погасените по давност вземания, като е съобразил ТР № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК. По делото е установено, че въпреки измененията на лихвения процент, същият в нито един момент не е надвишавал първоначално уговорения размер, а е бил по – нисък. С оглед на това счита, че не е налице неравноправна клауза, уговорена в ущърб на потребителя. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнително споразумение към него от 13.04.2005 г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника и М. П. Б. (К.) кредит в размер на 110 000 лв., със срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез месечни анюитетни вноски с падежна дата – 16-то число. Кредитът се усвоявал чрез целева разплащателна сметка, при следните етапи на усвояване: първи етап - 60 000 лв. – изграждане на сградата в груб вид до покривна плоча; втори етап – 20 000 лв. – покривна конструкция, мазилки, замазки, шпакловки, ел. и ВиК зареждане и трети етап – 30 000 лв. – настилки, облицовки, външна мазилка, ел. и ВиК зареждане. Уговорена била 12, 75 % възнаградителна лихва. За обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека върху апартамент № 27, ведно с избено помещение № 1-7, на ***;

УПИ – незастроен, в квартал № 378 А, по плана на ***. На 13.04.2005 г. между кредитополучателя и съдлъжника от една страна и банката – от друга, било подписано допълнително споразумение към договора за кредит от 10.09.2003 г., с което кредитът е предоговорен и по отношение на дълга от 110 113, 65 лв. страните уговорили, че длъжниците заплащат фиксирана лихва в размер на 6, 2

5 % за период от 1 календарна година След изтичане на срока длъжниците заплащат лихва в размер, определян периодично от банката е в зависимост от обявените от банката условията, на които кредитополучателите отговарят.

Промяната на лихвата била задължителна за страните. В останалата част всички други клаузи от основния договор за кредит останали непроменени.

Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допуснатата забава в плащанията над 90 дни, на основание т.20 от договора за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и във връзка с чл.60, ал.2 ЗКИ, банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което кредитополучателят и съдлъжникът били уведомени.

Предсрочната изискуемост настъпила на 10.08.2022 г. За вземанията на банката, произтичащи от посочения договор е постановена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1086/2022 г. по описа на СРС, ГО. Във връзка с депозирано от ответника възражение срещу постановената заповед, предявява иск за установяване съществуване на вземанията, за които е постановена заповедта за незабавно изпълнение: 78 464, 51 лв. – главница, 91 972, 46 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.09.2011 г. – 09.08.2022 г.;

2 005, 48 лв. – лихва за забава за периода 11.08.2013 г. – 09.11.2022 г.; заемни каси в размер на 120 лв. – такса изискуемост и 152, 97 лв. – такса подновяване на ипотека. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва исковата молба. Излага съображения, че не дължи претендираните суми, тъй като договорът за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнителното споразумение към него от 13.04.2005 г. съдържат неравноправни клаузи, както и същите са погасени поради изтекъл давностен срок до 16.07.2018 г. Поддържа, че клаузите на чл.6 и чл.20 от договора за кредит и т.12 от допълнителното споразумение са неравноправни, тъй като са в нарушение на правилата за добросъвестност. С тях се предвижда едностранна промяна в уговорената между страните лихва.

Тези клаузи не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който ще се формира новият лихвен процент, като липсата на конкретна методика води до възможност кредиторът произволно да променя размера на лихвите по кредита. Излага съображения, че договор, който не може да се изпълнява без неравноправните клаузи е нищожен в своята цялост и представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД и по него не може да се сключва спогодба. Когато клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това е нищожна, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД. Съгласно формираната съдебна практика началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. С оглед на това счита, че погасени по давност за претендираните от ищеца вземания за главница и лихви с период на възникване до 16.07.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 10.11.2022 г., подадено от „БАНКА ДСК“ АД пред СРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 61086/2022 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, срещу Л. А. Б. и М. П. К., които солидарно да заплатят на „Банка 3

ДСК“ АД, сумата от 78 464, 51 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 91 972, 46 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 16.09.2011 г. – 09.08.2022 г.; сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и сумата от 152, 97 лв.

– такси и разноски за подновяване на ипотека, въз основа на извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД по договор за кредит от 10.09.2003 г. и допълнително споразумение от 13.04.2005 г. с кредитополучател Л. А. Б. и съдлъжник М. П. К. – Б.а, с краен падеж 16.09.2023 г., обявяване за предсрочно изискуем на 10.08.2022 г., издадено на 10.11.2022 г. от „Банка ДСК“ АД, сумата от 3 454, 31 лв. – разноски по делото, както и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.37, ал.1 ЗПП вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На 15.02.2023 г. в полза на банката е издаден изпълнителен лист срещу ответника и солидарния съдлъжник М. П. К..

В срока по чл.414, ал.2 ГПК кредитополучателят Л. А. Б. е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи претендираната сума.

Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

На 10.09.2003 г. е сключен договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда, по силата на който „БАНКА ДСК“ АД – кредитор, отпуска на Л. А. Б. и М. П. Б. – кредитополучатели кредит за ново строителство на жилищна сграда, находяща се в ***, в размер на 110 000 лв. Страните са уговорили срок на издължаване на кредита 20 г. Страните са се съгласили, че усвояването на кредита започва след учредяване на обезпеченията по договора и сключване на договора за застраховка, като срокът за ползване на кредита е до 16.09.2005 г. Кредиторът е определил следните етапи на усвояване: I-ви етап - 60 000 лв. – изграждане на сградата в груб вид; II-ри етап - 20 000 лв. - покривна конструкция; III-ти етап - 30 000 лв. – настилки, външна мазилка, електро и В и К зареждане. Страните са уговорили падежна дата 16-то число. В чл. 6 от договора за кредит е предвидено, че за предоставения кредит кредитополучателите заплащат лихва в размер, определян периодично от УС на „Банка ДСК“ ЕАД, който към датата на сключване на договора е 12, 75 %. Промяната на лихвата от УС на „Банка ДСК“ ЕАД е задължителна за страните. В чл.7 е уговорено, че лихвата по разрешения кредит се капитализира месечно. В чл.16 страните са се съгласили, че кредитът се обезпечава с учредяване на ипотеки върху апартамент № 27 с площ от 91, 56 кв. м., недвижим имот УПИ- незастроен в квартал 378 А и офис №104 в масивна четириетажна административна сграда, и три находящи се в гр. Пазарджик. В чл.20 от договора за кредит страните са уговорили, че при неплащане на дължимите месечни анюитети, когато неиздължената сума е равна на 3 месечни анюитетни вноски, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с действащият договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 5 пункта.