Решение № 4998 от 30.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4998 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513352 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11399/19.10.2022 г. на СРС, 179 с - в, по гр. д № 18387/2022 г. е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, че Й. М. Р. с ЕГН: ********** дължи на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 317, 40 лв., представляваща незаплатена част от главница по Договор за кредит №:

30035570774/08.03.2019г, ведно със законна лихва от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. № 67803/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 179 с - в.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК **** срещу Й. М. Р. с ЕГН: ********** искове за установяване на вземания за разликата над уважената част за главница 317, 40 лв. до пълния предявен размер от 2 638, 07 лв., както и изцяло за сумите : 370, 10 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.04.2021 г. до 25.11.2021 г., 681, 78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 03.04.2021 г., за 833, 72 лв., представляваща договорно възнаграждение за период от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г.

С решението са отхвърлени и осъдителните искове, предявени от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Й. М. Р. с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 2 173, 79 лв., представляваща възнаграждение за пакет „Допълнителни услуги“. Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедно производства.

Решението се обжалва от ищеца „П.к.Б.“ ЕООД, чрез представителя му, в частта, в която искът е отхвърлен по претенцията за главница над размер от 317, 40 лв. до размер от 1 091, 31 лв., както и в частта, в която изцяло е отхвърлена изцяло претенцията за договорно възнаграждение (лихва) в размер на 833, 72 лв. за 1 периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г. В останалата отхвърлителна част, включително в по осъдителните искове, част решението не се оспорва и е влязло в сила.

Въззивникът поддържа, че решението в оспорените част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно СРС е приел, че целият договор за кредит е недействителен, поради нарушения на изискванията за ГПР и противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Излага подробни съображения, че договорът отговаря на императивните изисквания на ЗПК, в клаузите са подробно описани всички параметри на задълженията, като основание и размер на разбираем и достъпен език. Сочи, че преди сключване на договора на ответника е предоставен стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на договора и е подписан от кредитополучателя, още преди подписване на договора. На кредитополучателя е връчен и погасителен план съдържащ данни за размера, периодичността и датите на вноските. Сочи още, че в договора е посочена ясно методиката за формиране на ГПР, като подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент, арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. Поддържа, че ГЛП от 38, 30 % и 44, 60 % ГПР отговарят на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, като ответникът се е съгласил с тези разходи и лихви към момента на сключване на договора и не е налице нарушение на добрите нрави при определяне на лихвата, която е фиксирана. Излага доводи, че е известен факта, че лихвите при небанковите институции са по - високи с оглед риска при отпускане на финансов ресурс за кредитополучатели, които не могат да получат кредит от банките поради по - ниска кредитоспособност. Сочи, че за този вид кредитиране е меродавна пазарната цена на кредита, а не законната лихва, ограничена с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че с посочените ГПР и ГЛП страните не са поставени в неравностойно положение и те не противоречат на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. При преценка за противоречие на договорената лихва с добрите нрави следва да се съобразят разходите на кредитора по предоставянето и обслужването на кредита, както и характера на договора и неговата цел. Поддържа, че възнаградителната лихва следва да се съизмери с размера на заема и срока за връщането му, както и дали заемът е обезпечен. Към момента на плащане на вноските законната лихва е била 10 %, като петкратния й размер о 50 % и договореният ГПР не противоречи на ограничението на ЗПК и добрите нрави. Сочи, че практиката, според която е нищожна уговорка за възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва, е релевантна преди приемането на нормата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, с които е определен нормативно максимално допустимия размер на ГПР до пет пъти размера на законната лихва. Уговореният между страните ГПР не надвишава допустимият от закона размер, поради което не е допуснато нарушение на добрите нрави и не е налице неравноправна клауза за потребител.

Поддържа, че неправилно съдът е направил прихващане на всички заплатени суми от тези по главницата. Тъй като договорът е действителен счита, че не намират приложение нормите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК, както е приел СРС. Сочи, че от дължимата главница следва да се приспаднат суми само за закупеният пакет допълнителни услуги в размер на 1 303, 91 лв., лихвите за забава от 92, 95 лв. и таксите по Тарифата от 150 лв., при което счита, че остава задължения в размер на 1 091, 31 лв. до който исковете за главница следва да се уважат, като се признае и 2 вземане за възнаградителна лихва. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорените части. Претендира разноски в производството, съгласно списък.

Въззиваемата страна – ответницата Й. М. Р., оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Сочи, че в оспорената част решението е законосъобразно, правилно и обосновано. При постановяване на решението съдът е съобразил събраните пред него доказателства и материалния закон.

СРС основателно е приел, че липсва яснота относно определяне методиката на ГПР, тъй като това е величина, чиито алгоритъм е заложен в закона и е недопустимо приемане на методика, различна от тази, посочена в закона. Съставните елементи на тази величина са неизвестни, като не става ясно какво е включено в ГПР. Поддържа, че уговорката за ГЛП в размер на 38, 30 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави по чл. 26 , ал. 1 ЗЗД. Възразява се срещу довода на ищеца, че доколкото договорът е високорисков, уговорката за по - висок размер на възнаградителната лихва е оправдана. Сочи, че уговорката за ГЛП на възнаградителната лихва не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона. Позовава се на нарушения на чл. 143 – 148 ЗЗП, като поддържа, че в договора са налице неравноправни клаузи в нейна вреда, който не са индивидуално уговорени и тя не е имала възможност да влияе на съдържанието им. Сочи, че с споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги, които нямат отношение към конкретните задължения на страните по договора, по същество се въвеждат допълнителни разходи по говора, като се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посредством този пакет ГПР става 141 %.

Основателно съдът е приел, че след като са налице клаузи уговорени в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК - за определяне на възнаградителната лихва и ГПР, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и по силата на чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита - главница, без лихви и разноски.

Възразява, че по делото не се установява на длъжника да е обявена предсрочната изискуемост на кредита. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

СГС, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по реда на въззивната проверка, приема следното:

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, както и по осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с ЗПК.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението се оспорва само в частите, в които са отхвърлени претенциите за главница - над размер от 317, 40 лв. само до размер от 1 091, 31 лв., както и в частта, в която е отхвърлена изцяло претенцията за договорно възнаграждение (лихва) в размер на 833, 72 лв. за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г. В останалата уважителна и отхвърлителна част решението не е оспорено от страните и е влязло в сила, поради което не е предмет проверка за законосъобразност.

Въззивният състав намира, че в оспорената част решението е валидно и допустимо постановено и не са допуснати нарушения на императивни 3 материалноправни норми. Производството се развива след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

По съществото на спора и като съобрази установените по делото факти, както и доводите на страните, поддържани във въззивното производство относно оспорената част от решението, настоящият състав намира следното :

Обосновано СРС е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, съществуването на валидни договорни отношения с ответника по договора за потребителски кредит, по които за последния са възникнали задължения в претендирания за установяване размер на главница и лихви, а ответникът следва да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения срещу исковете.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за потребителски кредит № 30035570774 от 08.03.20219 г. с общи условия и погасителен план към него, и на поетите с него права и задължения, въззивният състав споделя извода на СРС, че към договора следва да намерят приложение нормите на чл. 9 и сл. от ЗПК и страните следва да подчинят правоотношението на правила на ЗПК.

Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор, уреден в ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, съгласно чл.

10, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по договора.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30035570774 от 08.03.20219 г., по силата на който ответницата е получила сума от 3 600 лв., за срок от 24 месеца, с първоначален падеж на последна вноски 15.03.2021 г., впоследствие удължен на 15.06.2021 г. с анекс № 1 към договора за потребителски кредит, при вноска в размер 216, 98 лв. на месец, описана като размер на главница и лихви в погасителния план, неразделна част от договора.

Годишният лихвен процент е фиксиран на 38, 30 %, а годишният процент на разходите - 44, 60 %. Не е спорно и се установява, че ответникът е получил сумата по кредита в размер на 3 600 лв. В договора е описано, че общият размер, който следва да се върне по кредита, е 5 207, 63 лв.