Решение № 4953 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4953 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100500292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 17996 от 07.10.2025г., постановено по гр.д. № 11412/2024г. по описа на СРС, 76-ти състав, е осъден ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да заплати на З. Д. И. на основание чл. 432 КЗ сумата 15000 лв. /частична претенция от вземане в общ размер на 50000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца, като пътник в тролейбус „Шкода 27TR Solaris TR" с рег. № ********, неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 13.03.2023 г., предизвикано по вина на водача на л.а. „Опел Зафира" с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.02.2024г./ до окончателното изплащане на сумата. С решението ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъден да заплати на З. Д. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1851.66 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, а в полза на адв. Я. Д. Д. сумата от 2100 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно представителство в първоинстанционното производство.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 10 000 лева до предявения размер от 15 000 лева е постъпила в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като съгласно приетото експертно заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза се установявало, че билките били интензивни през първите три седмици и със затихващ характер между 30 и 50 дни след инцидента. Пълният възстановителен период бил до два месеца, като нямало данни за усложнения. Ищцата имала предходно увреждане – компресивна фрактура на ТН12 груден прешлен, последиците от която не следвало да се оценяват от съда. С оглед на това счита за неправилно определеното обезщетение в размер на 20 000 лева, което счита за прекомерно и противоречащо на принципа на справедливостта. Не ставало ясно и какви социално-икономически условия на живот през 2023г. бил съобразил съдът и как тези условия влизат върху определянето на размера на обезщетението. Счита, че справедливият размер възлизал на 10 000 лева.

На следващо място съдът неправилно бил разпределил приноса на двамата водачи за настъпване на произшествието в съотношение 70:30. Съдът не бил взел предвид, че произшествието не било настъпило в кръстовището и не следвало да се преценява отнетото предимство на водача на тролебуса, тъй като и двете превозни средства били излезли от кръстовището при настъпване на ПТП. Основна вина за настъпването му имал водачът на тролейбуса, тъй като същият имал възможност да възприеме автомобила преди кръстовището и да реагира с плавно спиране, без да причинява падане на лпътниците.

Съприкосновението между превозните средства настъпило в момент, в който тролейбусът подминавал лекия автомобил, тъй като водачът на тролейбуса не бил оставил достатъчно странично разстояние между него и автомобила, което представлявало нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДВП. Водачът на тролейбуса бил имал възможност да се отклони до 4,5 метра странично в посоката си на движение, което било достатъчно за да избегне удара.

Последователността на действията на водача на тролейбуса били клаксон, след това задействане на спирачките, от което следвало, че водачът на тролейбуса не бил натиснал спирачките за да избегне удара, а заради настъпилия удар.

Съдът не бил взел предвид и завишените изисквания към водачите на ППС от 2 редовните линии за превоз на пътници, които предполагали завишено внимание, грижа за пътниците и професионални умения спрямо шофьорителюбители. С оглед на това счита, че приносът на водача на тролейбуса бил 70 към 30 за водача на лекия автомобил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата З. Д. И. е подала отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност.

Първоинстанционният съд ясно бил посочил, че фактурата на ТН12 не е причинена от процесното ПТП, а че то единствено е обострило болките от предходната травма, в какъвто смисъл били и изложените в исковата молба твърдения. В мотивите били взети предвид социално-иконимическите условия и сандарта на живот към 2023г, а преценката на съда се основавала на пълен анализ на доказателствата по делото. Претърпените от въззиваемата страна травматични увреждания се установявали с категоричност от приетата експертиза, както и от показанията на свидетеля Д.М., които били последователни, непротиворечиви и кореспондирали с доказателствата по делото. Съдът бил взел предвид и трайната тенденция към нарастване на премиите и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ирелевантно за иска било съотношението на съизвършителството между двамата водачи, предвид солидарната отговорност на застрахователите на двамата независими съизвършители спрямо увреденото лице. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на страната на въззивника ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е депозирало становище от 20.04.2026г., в което развива съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя относно съотношението на независимото съизвършителство.

Сочи, че водачът на тролейбуса се движил по път с предимство, което му било отнето от водача на лекия автомобил. Счита, че водачът, движещ се по път с предимство не дължал поведение, което да бъде съобразено с евентуалните бъдеши нарушения на други водачи, освен при непосредствена опасност.

Аварийното спиране било правомерна и дължима реакция, тъй като навлизането на лекия автомобил било внезапно. Липсвала причинноследствена връзка между поведението на водача и настъпилите вреди. Не било налице и съизвършителство, тъй като поведението на водача на тролейбуса не 3 било противоправно. Счита, че твърденията на жалбоподателя, че причина за ПТП не било навлизането на автомобила, както и че се касаело за неспазена странична дистанция, били в противоречие с установения механизъм на ПТП, а нормата на чл. 132, т. 2 ЗДвП не въвеждала обективна или завишена отговорност на водача на обществен превоз, нито отменяла основните принципи на деликтна отговорност.

Счита, че независимото съизвършителство било ирелевантно в рамките на иска по чл. 432 КЗ, тъй като отговорността на застрахователните на отделните делинквенти спрямо пострадалия е солидарна, а вътрешните отношения между застрахователните не били предмет на настоящото производство. С оглед на това счита, че първоинстанционният съд бил излязъл извън предмета на спора като извършил процентно разпределение на вината между съизвършителите.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Относно неговата правилност по изложените в жалбата съображения, съдът намира следното.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главни следните обстоятелства: сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник; настъпването на пътно-транспортно произшествие по вина на застрахования при ответника водач, настъпването на сочените в исковата молба неимуществени вреди – техният обем и интензитет, както и причинноследствената връзка между вредите и механизма на произшествието и неимуществените вреди; предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция при спазване изискванията на чл 380 КЗ. Вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изплащане на дължимото обезщетение.

4

В първоинстанционното производство са обявени за безспорни обстоятелствата и от приетата справка от регистъра към Гаранционния фонд и извънсъдебна претенция се установява, че към датата на процесното ПТП – 13.03.2023г., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ЗАД „Асет Иншурънс“ АД и собственика на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ********, както и че на 01.09.2023г. въззиваемата страна З. Д. И. е подала пред застрахователя уведомление за настъпило ПТП, с което е претендирала плащане на застрахователно обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди. По уведомлението е образувана ликвидационна преписка № 30023000326, като с писмо от 28.11.2023г. въззивникът-ответник е отказал плащане на застрахователно обезщетение поради липса на достатъчно доказателства за противоправно поведение на застрахования водач.

Също така предвид предмета на въззивното обжалване

/първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева/ и изложените във въззивната жалба съображения, в настоящото производство не е налице спор и относно механизма на процесното ПТП, който е следният: На 13.03.2023 г. в град София, по бул. България, в светлата част на денонощието (около 13:55 часа) при ясно време и суха пътна настилка, на хоризонтален пътен участък водачът В.Р.А., управлявайки тролейбус Шкода 27TR Solaris TR с рег. № ********, се е движел в спомагателното платно на бул. България с посока на движението от бул. Иван Евстратиев Гешов към ул. Дойран. В неговата посока на движение е имало действащ пътен знак Б3 от ЗДВП „Път с предимство“. По същото време в района на кръстовището между спомагателното платно на бул. България и ул. Кюстендил от дясната страна на тролейбуса, придържайки се в дясната част на спомагателното платно на бул. България, навлиза л.а. Опел Зафира с рег. № ********, управляван от Ц.В.П.. В посоката на движение на л.а. Опел Зафира е действал пътен знак Б1 от ЗДвП „Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Водачът на тролейбуса възприема навлизащия от дясната му страна автомобил, като реагира със звуков сигнал и последващо аварийно спиране. При припокриване траекториите на движение на двете ППС настъпва лек контакт (удар) в страничното ляво огледало на л.а. Опел и предната дясна част на тролейбуса, като след осъществения контакт водачът 5 на последния освобождава педала на спирачката и тролеят се придвижва в посока напред и след това спира. Водачът на л.а. Опел продължава движението в права посока като отклонява и спира автомобила в пресечката с ул. Булаир. В тролейбуса е пътувала З. Д. И., която се е намирала в зоната срещу втората врата на тролейбуса, правостояща, като се е държала за хоризонтална тръба. Вследствие аварийното спиране на тролейбуса пътничката З. И., повлияна от инерционните сили, въздействали върху тялото й, със залитане по посоката на движение, е изведена от равновесие и пада по гръб в тролейбуса.

Не е налице спор и относно обстоятелството, че застрахованият при въззивника водач на л.а. „Опел Зафира“ е един от водачите, които виновно са причинили процесното произшествие.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия в първоинстанционното производство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от показанията на свидетелите В.А. и Д.М. /водачи на двете превозни средства, участвали в произшествието/, както и от експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза.