Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 646 от 13.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 363/2024
Вид
Определение № 646
Подписан
13.11.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Росица Стоянова Стоева, Светла Рускова Димитрова, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.231, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Ямбол, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500363 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от В. С. Г. чрез пълномощника й адв.Д. А. срещу определение № 1980 от 24.09.2024г. постановено по гр.д. 348/2024г. на Районен съд Ямбол, с което производството по делото е прекратено на осн.чл.231, ал.1 от ГПК, поради изтичане на законоустановения 6-месечен срок от спирането на делото по взаимно съгласие.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, т.к. съдът е прекратил производството преди да изтече 6месечния срок, като е счел, че страните не са предприели действия по възобновяването му в указания срок. Според жалбоподателката определението за спиране влиза в сила на 25.03.2024г., а шестмесечния срок за възобновяване изтича на 25.09.2024г., като на 24.09.2024г. /вторник/, първия работен ден след почивния 23.09.2024г. , подали молба за възобновяване на производството по делото. Излага твърдения, че неправилно районният съд е приел, че този срок започва да тече от момента на постановяване на определението за това, а не от влизането му в сила. Сочи, че в определението си от 21.02.2024г. за спиране на производството, районният съд изрично е указал на страните, че производството по делото ще бъде прекратено, ако никоя от тях не поиска възобновяването му в 6-месечен срок от влизането на определението в сила, при което следвало да се имат предвид разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.101, ал.1 от ГПК , съгласно които съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.62, ал.3 от ГПК, като недопустимо е страните да търпят неблагоприятни последици от погрешно определения от съда срок. По тези съображения счита, че началният момент на срока за възобновяване на производството по делото започва да тече от влизане в сила на определението за спиране на производството по делото /25.03.2024г./. Моли за отмяна на обжалваното определение.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от И. М. Г., подаден чрез неговия пълномощник. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че определението е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Счита, че правилно РС е приел за начална дата, от която тече срока по чл.231,ал.1 от ГПК, датата на постановяване на спирането, от когато настъпват и последиците от спиране на производството, а не датата на влизане на определението по чл.229 от ГПК за спиране на производството в сила. Позовава се на определение постановено по ч.гр.д. № 536/18.12.2009г., и по ч.гр.д. № 460/2009г. на ВКС-II Г.О. по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, формиращо задължителна за съдилищата съдебна практика, като в него е прието, че последиците от спирането настъпват от момента на постановяване на определението по чл.229 от ГПК, и от този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от страните, в случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл.231 ал.1 от ГПК. В същия смисъл е и определение № 374/ 15.05.2014г. по ч.т.. №1221/2014г. на ВКС.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа се установи, че съдебното производство пред Районен съд – Ямбол е образувано по молба на В. С. Г. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие от страна на И. М. Г. – нейн съпруг. По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 9/02.02.2024г. С определение № 430/21.02.2024г. на осн.чл.229, ал.1,т.1 от ГПК във вр. с пар. 1 от ЗЗДН, въз основа на подадена от страните молба, ЯРС е спрял производството по гр.д. № 348/2024г. по описа на ЯРС по взаимно съгласие на страните и е указал на същите последиците на осн.чл.231 ,ал.1 от ГПК, че ако в 6-месечен срок от спирането никоя от страните не поиска възобновяване на производството, същото се прекратява служебно от съда. С молба вх.№ 14871/24.09.2024г. до ЯРС В. С. Г. е поискала възобновяване на делото.

С определение №1980/24.09.2024г. ЯРС е прекратил производството по делото на осн.чл.231, ал.1 от ГПК, като е констатирал, че законоустановеният 6 – месечен срок е изтекъл на 21.08.2024год., като до изтичането му никоя от страните по делото не е предприела действия по възобновяването му. ЯРС е приел, че началото на този срок е датата на постановяване на спирането, от когато настъпват и последиците от спирането на производството, а не от датата на влизане в сила на определението по чл.229 от ГПК за спиране на производството, като се е позовал на практиката на ВКС по определение № 2

536/18.12.2009г., постановено по ч.гр.д. № 460/09 г. на ВКС, II ГО по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и определение № 374/15.05.2014г. по ч.гр.д. № 1221/2014год. на ВКС.

Разпоредбата на чл.231, ал.1 от ГПК предвижда, че спряното по общо съгласие на страните производството се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че срокът по чл. 231, ал.1 от ГПК е преклузивен, тече от датата на постановяване на определението за спиране на производството и с изтичането му съдът се явява десезиран (Определение №109/09.02.2015 по дело №298/2015 на ВКС, I т.о., Определение №374/15.05.2014 по дело №1221/2014 на ВКС, I т.о., определение № 536/18.12.2009г. по ч.гр.д. № 460/2009г. на II ГО на ВКС).

Атакуваното в настоящото производство определение е правилно.

В съответствие с посочената практика ЯРС правилно е приел, че началото на този шестмесечен срок е датата на постановяване на спирането, от когато настъпват и последиците от спиране на производството, а не датата на влизане в сила на определението по чл.229 от ГПК. В случая определението, с което делото е спряно е постановено на 21.02.2024г., поради което шестмесечния срок е изтекъл на 21.08.2024г. Т.е. към датата на подаване на молбата за възобновяване на делото от В. Г. – 24.09.2024г. този срок е бил изтекъл. Искане за възобновяване на производството, направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 231, ал.1 от ГПК се явява недопустимо.

Като неоснователно се явява и оплакването , че съда е дал погрешни указания на страните за прекратяване на производството, ако те не поискат възобновяването му в 6месечен срок от влизане на определението в сила. В диспозитива на атакуваното определение изрично е записано, че 6-месечния срок е от спирането, а не от влизане на определението в сила.

С оглед изложеното ЯОС намира, че районният съд като е констатирал, че преклузивният срок по чл.231, ал.1 от ГПК е изтекъл и е прекратил производството по делото е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателката следва да се възложат направените от И. М. Г. съдебно- деловодни разноски- адвокатски хонорар в размер на 200.00 лв. С оглед неоснователността на подадената частна жалба и на основание чл.11 , ал.3 вр. С чл.17, ал.2 от ЗЗДН, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Ямбол държавна такса за жалбата в размер на 15.00лв.

Воден от изложеното , Ямболски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА

Определение № 1980 от 24.09.2024г. постановено по гр.д.

3

348/2024г. на Районен съд - Ямбол, с което производството по делото е прекратено на осн.чл.231, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес: гр.***,ул.***№ ** – адв.Д. А. от АК-Ямбол да заплати на И. М. Г., ЕГН ********** от гр.*** със съдебен адрес: гр.***, ул.****№** – адв.В. С. от АК-Ямбол направените по делото разноски в размер на 200,00 лв.

ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес: гр.***,ул.***№ ** – адв.Д. А. от АК-Ямбол да заплати да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Ямбол държавна такса за жалбата в размер на 15.00лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4