Решение № 2643 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330117428 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. М. П., ЕГН ********** против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ Сдружение, ЕИК 130764706, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 513, ал.1, вр. с ал. 511, ал.3, вр. с ал.1, т.2 КЗ.

Ищецът твърди, че на 25.08.2023 г. на АМ „Тракия“, на територията на общ.

Раднево, настъпило ПТП между МПС влекач с ремарке с рег. № ........., управлявано от Ф. В., и МПС, собственост на ищцата – „Опел Вектра“, с ДК №.., при което били причинени материални щети.

Бил съставен двустранен протокол за ПТП. Виновният водач имал валидна Зелена карта, при което на следващия ден ответникът бил уведомен за събитието, след което извършени два огледа и съставени описи по заведената щета.

Получила обезщетение от 2036,75 лева, което счита за недостатъчно за пълна обезвреда, док. реалната стойност на щетите по средни пазарни цени възлизала на 7036,75 лева. Въпреки подаденото възражение, получила отказ за плащане на по – висока сума.

Моли за присъждане на 2856,25 лева /вж. изм. в осз по чл. 214 ГПК, чрез увеличение/, представляваща дължима остатъчна стойност на обезщетение за 1 имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 28.11.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва иска като завишен по размер – с извършеното извънсъдебно плащане вредите били напълно репарирани.

Моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП на 25.08.2023 г. при описания механизъм и с посочените в ИМ участници, с валидна застраховка ГО на автомобилистите в чужбина за виновния водач „Зелена карта“; образувана преписка по щета, с изплатена сума от страна на ответника за вредите от 2036,75 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1598/07.02.2024 г. – л.26-27/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

С оглед горното и извършеното плащане преди процеса, представляващо извънсъдебно признание, спорен в производството е само въпросът за размера на обезщетението, предвид вредите.

Прието е и се кредитира като ясно, компетентно, неоспорено – заключение на САТЕ, според което – стойността на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила е 9872 лева, като средната му пазарна стойност е 5643 лева, при което възстановяването е технически възможно, но ремонтът представлява 175 % от ст-та на МПС преди повреждането. При стойност за скрап от 750 лева /изрично конкретизирано и в осз по какви причини се взема предвид, вместо „запазени части“/, експертът е обосновал, че разликата между цената на автомобила преди повреждането и тази след инцидента, е 4893 лева, т.е. това е стойността на причинените имуществени вреди.

Съобразно чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. Нормата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ разписва, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /приложима в настоящия казус по отношение на ответника НББАЗ/ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна 2 увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл – Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.

При съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

С оглед изложеното, съдът приема, че стойността от 4893 лева е релевантна за делото - за възстановяване на увредения автомобил с оригинални части и средни пазарни цени – получена като разлика между стойността на МПС 5643 лева и тази за скрап, като на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването с алтернативни части /сп. ВЛ - в някои случаи това би било и трудно за реализиране, дори невъзможно/.

Така, съобразно посоченото от експерта, от посочената стойност 4893 лева следва да се приспадне извършеното преди процеса плащане от 2036,75 лева, при което искът за остатъка от 2856,25 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица. Възраженията на ответника, макар обясними като защитна позиция, не се споделят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 114,25 лева –ДТ; 150 лева – деп. САТЕ; 700 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ Сдружение, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, у. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, да плати на Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: ........, следните суми: 2856,25 лева /две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/

- главница, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Опел Вектра“, с ДК № ......., настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 25.08.2023 г. на АМ „Тракия“, на територията на общ. Раднево, по вина на водач на МПС - влекач с ремарке с рег. № ......., управлявано от Ф. В., с валидна Зелена карта, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба – 28.11.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 964,25 лева /деветстотин шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл.

3

236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

.............................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4