Решение № 125 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000607 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение № 2168/02.12.2019 г., постановено по търг. дело № 2407/2018 г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от „Ай Енд Ай Инвест Груп“ ООД, гр.

Варна, ул. „Генерал Столипин“ № 54, ет. 4, ап. 13, с ЕИК:103812335 срещу „УниКредит Лизинг“ ЕАД, гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, с ЕИК:121887948 искове, както следва: - иск за реално изпълнение на задължение на ответника в качеството му на лизингодател по сключен между страните договор за финансов лизинг от 12.05.2008 г. да заплати на ищеца, в качеството му на лизингополучател по същия договор, сумата от 40 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 127 547.47 лв. – платено на лизингодателя застрахователно обезщетение за настъпило в срока на действие на лизинговия договор застрахователно събитие – „кражба“ на лизинговата вещ - лек автомобил по договор за застраховка „автокаско“, което обезщетение се дължи на ищеца по силата на закона – чл. 199а КЗ ( отм.) и чл. 384, ал. 3 КЗ; - иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 10 888.88 лв. като част от обезщетение в общ размер на 34 721.24 лв. за периода на забава 10.03.2016 г. - 15.11.2018 г.;

- иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв. като част от вземане в общ размер на 127 547.47 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца със стойността на полученото застрахователно обезщетение; както и 1 ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 3 453.20 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

Срещу така постановеното решение е подадена от „Ай Енд Ай Инвест Груп“ ООД чрез адвокат И. Б. от САК въззивна жалба вх. на СГС № 9295/24.01.2020 г., с която изразява становище за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати претендираната сума ведно със законната лихва и извършените в двете инстанции деловодни разноски и такива за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 384, ал. 3 КЗ или при условията на евентуалност на основание чл. 59 ЗЗД.

Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че нормата на чл. 384, ал. 3 КЗ като материалноправна не намирала приложение по отношение на сключен преди влизането й в сила договор за застраховка, респ. настъпило преди влизането й в сила застрахователно събитие и че нормата на чл. 199а КЗ ( отм.) не можела да намери приложение към настоящия казус. Счита, че и при двете хипотези – на чл.

384, ал. 3 КЗ и чл. 199а КЗ (отм.), първоинстанционният съд дължал произнасяне по основателността на твърдението на ищеца, че ответното дружество незаконосъобразно прихванало от полученото застрахователно обезщетение задължения на ищеца, които последният не дължал поради несъществуването им, както и поради погасяването им по давност към момента на прихващането.

Навежда и конкретни и подробни доводи, че решението на първоинстанционния съд било постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисквала решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията, твърденията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай изцяло липсвало обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи относно релевантните за спора факти, а изложените правни съждения били бланкетни и без определена логическа обоснованост. Липсвало каквото и да било обсъждане на релевираните от страните доводи и възражения, както и на събраните по делото доказателства.

В случай, че въззивният съд приемел първоинстанционното решение по главния иск за правилно, то жалбоподателят моли да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД, ведно с претендираното обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД и разноски по делото. В тази връзка прави оплаквания, че първоинстанционният съд не бил изготвил доклад, съответно не разпределил доказателствената тежест между страните и не им указал за кои твърдени от тях обстоятелства не сочат доказателства, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не взел предвид и указанията на САС, дадени с определение № 3007/17.09.2019 г., а именно да съобрази изложеното в двете уточнителни молби към исковата молба. Също така градският съд не обсъдил съображенията по 2 въззивната жалба относно незаконосъобразността на извършеното от ответника прихващане на погасени по давност и отчасти спорни вземания от полученото застрахователно обезщетение, което прихващане било правопораждащият факт на твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване. Необоснован бил изводът, че не било налице обогатяване на ответника, т.к. плащането от застрахователя не било достатъчно да компенсира задълженията на ищеца – нямало анализ на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а в съдебно заседание ясно и недвусмислено вещото лице отговорило, че заключението било изготвено на база справка от системата на ответното дружество, а не въз основа на първични счетоводни документи, удостоверяващи твърдените задължения.

Липсвали мотиви и за основателността на всяка една от сумите, посочени от ответното дружество като вземане към ищеца. Нямало произнасяне дали неустойката за разваляне на процесния договор била нищожна и за това, че при уговорена неустойка за забава, защо се дължала и законна лихва за забава върху главницата и то за такъв период, нямало произнасяне и за основателността на задължение, формулирано като „Разходи за съдебни разноски, адвокатски възнаграждения. Разходи, направени след разваляне на договора към 01.03.2016 г.“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „УниКредит Лизинг“ ЕАД чрез адвокат С. Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли апелативния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

По въззивната жалба първоначално е образувано търг. дело № 930/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, по което е постановено решение № 10059/18.01.2024 г., с което е обезсилено горепосоченото решение на Софийски градски съд, прекратено е производство по делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Ай Енд Ай Инвест Груп“ ООД е осъдено да заплати на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 6 556.40 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното и въззивното производство. За да постанови решението си въззивният съд е обосновал извод за недопустимост на исковете на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

По касационна жалба на „Ай Енд Ай Инвест Груп“ ООД е постановено решение № 50053/12.07.2023 г. по търг. дело № 1026/2021 г. по описа на І-во т.о. на ВКС, с което е отменено решение № 10059/18.01.2021 г. по търг. дело № 930/2020 г. по описа на Апелативен съд – София и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество. С решението си, Върховният касационен съд е обосновал извод, че неправилно въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо на решението по търг. дело № 968/2015 г., с което е частично уважен, респ. частично отхвърлен, предявеният от настоящия ответник срещу ищеца иск по чл. 535 ТЗ, обхваща и обусловилите този резултат преюдициални въпроси, вкл. въпроса относно спорното в настоящия процес задължение на ответника да заплати на ищеца полученото застрахователно обезщетение.

В хода на настоящото въззивно производство, жалбоподателят „Ай Енд Ай Инвест Груп“ ЕООД чрез адвокат И. Б. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на 3 разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

От своя страна, „УниКредит Лизинг“ ЕАД чрез адвокат С. Костова поддържа отговора, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Ай Енд Ай Инвест Груп“ ООД срещу „УниКредит Лизинг“ ЕАД искове, както следва: - иск за реално изпълнение на задължението на ответника в качеството му на лизингодател по сключен между страните договор за финансов лизинг от 12.05.2008 г. да заплати на ищеца, в качеството му на лизингополучател по същия договор, сумата от 40 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 127 547.47 лв. – платено на лизингодателя застрахователно обезщетение за настъпило в срока на действие на лизинговия договор застрахователно събитие – „кражба“ на лизинговата вещ – лек автомобил по договор за застраховка „автокаско“, което обезщетение се дължи на ищеца по силата на закона – чл. 199а КЗ ( отм.) и чл. 384, ал. 3 КЗ; - иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 10 888.88 лв. като част от обезщетение в общ размер на 34 721.24 лв. за периода на забава 10.03.2016 г. - 15.11.2018 г.; както и при условията на евентуалност – при отхвърляне на главния иск, се претендира заплащане на сумата от 40 000 лв., като част от вземане в общ размер на 127 547.47 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца със стойността на полученото застрахователно обезщетение.

Ищецът твърди, че на 12.05.2008 г. сключил с ответника за срок от 5 години договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 83099, като на 15.05.2008 г. лизингодателят предал на лизингополучателя за ползване договореното лизингово имущество като в изпълнение на условията на договора за лизинг ищецът погасявал съгласно уговорения погасителен план лизинговите вноски и застраховал лизинговото имущество по застраховка „Каско на МПС“.

На 17.11.2010 г., в срока на договора за лизинг, застрахованото лизингово имущество било противозаконно отнето от владението на лизингополучателя. По повод кражбата на лизинговото имущество с решение от 20.01.2016 по търг. дело № 6994/2013 г. на СГС, ЗАД „Булстрад ВИГ“ било осъдено да заплати на „УниКредит Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по полица № 50296796664 в размер на 96 700 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2013 г. до окончателното плащане на сумата, както и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 8 105.98 лв. Решението било влязло в законна сила на 01.03.2016 г. като на същата дата ЗАД „Булстрад ВИГ“ превело на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сума в размер на 127 547.47 лв. с основание за превод - „claim (щета)“ 470310101014350, т.д.

4

6994/2013 СГС 6 13 състав.

С писмо от 28.03.2012 г., съдържащо твърдение, че ищецът не е погасил дължими лизингови вноски, последната от които с падеж 22.03.2012 г., ответникът развалил договора за финансов лизинг. Уведомлението било получено от ищеца на 09.04.2012 г. и след изтичане на указания в писмото от лизингодателя 7-дневен срок договорът бил развален, считано от 17.04.2012 г.

Въз основа на така твърдените обстоятелства, ищецът счита, че развалянето на договора имало действие занапред, поради което задължението за плащане на лизингови вноски с ненастъпил падеж към 17.04.2012 г. било отпаднало. Евентуално вземане на лизингодателя за лизингови вноски с настъпил падеж към 17.04.2012 г. било погасено по давност – плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имали характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Към 02.03.2016 г., когато сметката на ответника била заверена с полученото от застрахователя плащане, ищецът нямал задължения към лизингодателя по договора за лизинг поради погасяването им чрез плащане или по давност. Извършеното от „УниКредит Лизинг“ ЕАД прихващане било незаконосъобразно, тъй като вземането му било спорно и не били налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД като застрахованият ответник дължал плащане на лизингополучателя в размер на цялото получено застрахователно обезщетение и то в 7дневен срок от получаването му, т.е. от 10.03.2016 г., на основание чл. 384, ал. 3, изр. 2 КЗ, но към момента на подаване на исковата молба, въпреки отправени две покани ( получени от лизингодателя съответно на 11.03.2016 г. и на 11.06.2018 г. ) ответното дружество не било изпълнило задължението си към ищеца.