Решение № 1306 от 28.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. В., 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Св.В.П.

Членове:

К. Т. В.

М. Огн. К. при участието на секретаря Ц. Н. Ц. като разгледа докладваното от Св.В.П. Въззивно гражданско дело № 20223100501240 по описа за 2022 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. М. М. чрез адвокат Д. Ч. срещу решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497 по описа за 2021 г. на Районен съд – В., тридесет и четвърти състав, в следните части: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. С.ова М. ЕГН ********** на майката Ц. И. М., при която е определено местоживеенето на детето; за осъждане на въззивника да заплаща в полза на детето Ц. С.ова М. чрез неговата майка и законен представител Ц. И. М. месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Иска се отмяна на решението в тези части и уважаване на исковете за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето. В условията на евентуалност при потвърждаване на първоинстанционното решение, моли за прецизиране на режима на лични отношения. Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно поради необоснованост и несъобразяване с актуалната практика на ВКС. Излага се, че битовите условия на двамата родители не са еднакви, а бащата притежава по-добри; и двамата могат да полагат преки и непосредствени грижи за детето, но бащата работи на ненормиран работен ден, поради което е по-гъвкав при нужда на детето; налице са признаци за родителско отчуждение спрямо бащата; майката не разполага с подкрепяща среда.

Възразява се против направеният извод за родителска годност на майката. Набляга се, че не е съобразен най-добрият интерес на детето съобразно всички критерии, а само бланкетно е изложено в решението.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение и се иска неговото потвърждаване.

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е 1 режимът на лични отношения на бащата с детето и издръжката, тъй като в частта досежно предоставяне на родителските права по отношение на детето Ц. на майката и определяне местоживеенето му при нея производството е прекратено на основание член 264, алинея 1 от ГПК поради оттегляне на въззивната жалба.

Настоящият състав на ВОС, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата си молба ищецът С. М. М. излага, че с ответницата Ц. И. М. са сключили граждански брак на 20.10.2010 г., от който имат едно родено и ненавършило пълнолетие дете – Ц., родена на 06.07.2015 г. Сочи, че с ответницата се познават от края на 2007 г. и известно време след запознанството им заживели заедно. По време на съжителството им и след като трудовото правоотношение на ответницата било прекратено, тя станала по-груба, по-агресивна, започнала да употребява алкохол в неприемливи количества. След като започнала работа се почувствала отново силна и с позиция, като продължила да унижава ищеца и да го притиска. Не променила отношението си към ищеца и след раждането на детето и установяване на семейството да живее в дома на родителите на ищеца, находящ се в град В. - квартал „*****, - продължила да се държи грубо и агресивно. Твърди, че многократно я е молил да промени това, но без резултат, като поведението й рушало отношенията им. Скандалите помежду им ескалирали, тъй като М. се позволила на няколко пъти да посегне да го удари пред детето. Отношенията им станали нетърпими. Излага, че се е случвало свидетел на сцените помежду им да става детето им, което при един от случаите пищяло неистово, навирало се между родителите си, незнаейки какво се случва между тях.

Бил многократно емоционално изнудван от съпругата си, че ще вземе детето и ще си тръгне.

Твърди, че при пореден скандал, предизвикан от съпругата през месец септември 2018 г., тя взела детето и част от багажа си и се изнесла в жилището си. Въпреки раздялата се поддържа, че комуникацията между страните не се подобрила. Тя се отразила и в отношенията между бащата и детето, като техните срещи били почти невъзможни и зависели от ангажиментите на майката. Поддържа, че в началото на месец март 2020 г. около 22,30 часа ответницата му позвънила и му съобщила, че детето иска да отиде при него.

Ищецът чул дъщеря си по телефона, която била разстроена, хлипала и го молела да отиде да я вземе. Отишъл да вземе детето, което гледало майка си изплашено. Ответницата била в нетрезво състояние. На другия ден детето само му казало, че майка му го набила, защото той закъснявал да го вземе. Момичето му описало случилото се предната вечер, като казало, че майката му го хвърлила от леглото на земята, при което си ударила главата в един шкаф.

Обяснило още, че като слизали по стълбите, майка й се ядосала и я хвърлила по стълбите надолу. След това била изнервена, че ищецът не идва и затворила входната врата на блока, при което детето останало навън само. Опитало се да влезе, но майка й не я пуснала. От случилото се детето било объркано и стресирано. Твърди, че наред с горното майката унижава детето, обижда го.

В срока по член 131 от ГПК ответницата Ц. И. М. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва наведените в същата факти и обстоятелства, с изключение на тези, че страните са сключили граждански брак на 20.10.2010 г. и са живели съвместно в периода от 2007 г. до месец септември 2018 г. Оспорва твърденията, че вследствие на служебни проблеми е започнала да употребява алкохол и в резултат на това била груба, агресивна и цинична. Твърди, че през годините е подкрепяла съпруга си във всяко едно начинание, като в тази връзка излага, че е финансирала не само ремонта на семейното жилище, за да стане пригодно за отглеждане на новородено, а и работилница за ищеца с необходимото 2 оборудване, както и кошери с пчели, за да може съпругът й да се чувства спокоен, пълноценен и да има личен доход. Оспорва да е обиждала както съпруга си, така и родителите му. Отрича да са се карали пред детето или пък то да е ставало свидетел на груби сцени помежду им. Излага, че след раждането на дъщеря им съпругът й се отчуждил от нея.

Твърди, че след раздялата им ищецът дълго време не се е обаждал да попита за детето.

Винаги, когато е желаел, е вземал детето при себе си, с изключение на времето, когато водела дъщеря си на извънкласни занимания, посещения на лекар, детски рождени дни, което се случвало рядко. С времето бащата вземал дъщеря си все по-често, но тогава се появил друг проблем – когато детето оставало при баща, той не я водел на детска градина, въпреки че то било в предучилищна група. Излага, че през месец юли 2019 г. бащата взел Ц., за да отидат заедно на плаж, след което нямала връзка с тях два дни, като на третия ден получила снимка с дъщеря си на плажа с колежка на баща й, за която има данни, че живее бащата на детето, което счита за неморално, тъй като страните, макар и разделени, все още са в брак. Оспорва описаното в исковата молба, че е била в нетрезво състояние, че е посягала на детето, че го е блъскала и унижавала пред приятели. Твърди, че детето й е в прекрасно емоционално състояние, че е чувствително по природа, а тя го възпитава да бъде добро, отговорно, честно, да защитава и уважава семейството и приятелите си. Счита, че е по-добрият родител, като в тази връзка твърди, че бащата няма работа, която да носи постоянен доход, живее с родителите си и когато е затворен в работилницата грижите за момичето полагат неговите баба и дядо. Бащата няма приятели, няма социална среда, не е в състояние да изгради навици у детето, тъй като е свързано със средства. Твърди, че за детето е по-добре да живее при майката си. Излага, че притежава със собствено жилище, което разполага с всички удобства, като детето има собствена стая; има стабилна работа и доход.

Сочи, че дъщеря им посещава детска градина, организираните от детското заведение тренировки по плуване, а в събота – уроци по пиано. По възможност посещават куклен театър, детски концерти и други подходящи за нейната възраст мероприятия. Твърди, че се старае да откликне на всички нужди и желания на детето за извънкласни занимания, за да формира в него интерес към спорта, изкуството, науката и други. Детето има силна емоционална връзка с майка си и като момиче то се асоциира с този родител. Заедно изграждат навици за лична хигиена, подредба на детската стая, външен вид и добри обноски.

Детето има изграден приятелски кръг, в това число и с деца на дългогодишни приятелки на майката. Ведно с отговора предявява и насрещен иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. на нея, определяне местоживеенето му при нея, а на бащата – режим на лични отношения с детето, както и заплащане от страна на бащата на месечна издръжка в размер на 170 лева.

Ответната страна по насрещния иск С. М. е депозирал отговор по него, в които оспорва наведените от Ц. М. твърдения, че е подкрепяла съпруга си, включително и финансово.

Оспорва и наведените твърдения, касаещи детето Ц., като поддържа, че от фактическата раздяла майката му създава проблеми с вземането на дъщеря им и от три години не е имал възможност да вземе детето, когато пожелае. Излага, че от Ц. знае, че когато пожелае да отиде при баща си, майката се ядосва и започва да й крещи. Твърди, че детето е наплашено и стресирано от неадекватното поведение на майката. Поддържа, че системно е получавал откази от майката да се среща и контактува с Ц., като цялостното поведение на съпругата му било насочено да отдалечи и разруши връзката баща-дъщеря. Твърди, че детето е пренаситено от кътове за забавления, заведения и молове. Когато бащата я е водил на посочените места, детето бързо губело интерес и започвало да го моли да се приберат у дома. Твърди, че времето с детето се старае да прекарват заедно, да задоволява желанията и потребностите й, учи я да рисува, карат колело, разговарят, ходят на плаж, басейн, кино.

Понякога излага, че прекарват време заедно в ателието на бащата, като детето изработва с подръчни материали различни неща. Сочи, че майката няма нужния родителски капацитет, тъй като системно насилва детето, в това число и физически, още повече, че тя не може да 3 преработи травмата от раздялата им и често пренася емоционалното си състояние върху детето, въвличайки го в конфликта помежду тях. Майката не разполага и с подкрепяща среда, на която да разчита при нужда.

Дирекция „Социално подпомагане” – В. изразява становище, че изразява становище, че предвид ниската възраст на детето Ц., в негов интерес е то да бъде отглеждано от своята майка, като на бащата се определи подходящ режим на лични отношения, съобразен с възрастта, израстването и потребностите на детето.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства: че брака между страните е прекратен с влязло в тази му част в сила решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497/2021 г. по описа на Районен съд – В.; че от брака си страните имат родено на 06.07.2015 г. едно дете –Ц.; че решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497/2021 г. по описа на Районен съд – В. в частта му досежно предоставяне родителските права по отношение на детето Ц. на майката и определяне местоживеенето му при нея е влязло в сила; че към настоящия момент Ц. е първи клас и учи в Музикалното училище.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – писмени такива за графика на заниманията на детето в училище и изявленията на родителите при изслушването им.