Решение № 2150 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110206472 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 22-2600094 от 01.04.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че протоколите за проверка не били връчени надлежно на представляващ дружествотоработодател. Освен това се сочи, че били съставени 12 акта и издадени 12 броя НП за едно и също нарушение. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Твърди, че протоколът за последваща проверка не бил надлежно връчен на представляващ дружеството-работодател, а освен това бил нарушен принципът „non bis in idem“, тъй като били съставени 12 1 акта и издадени 12 броя НП за едно и също нарушение. Представя доказателства, че за процесното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие П. С. Р., съгласно чл.221, ал.1 от КТ, начислено във фиша за месец март 2025 г., имало образувано гражданско дело № 464/2026 г. по описа на РС-Плевен, по което е бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя П. С. Р. срещу длъжника „***“ ЕООД и до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Иска се отмяна на издаденото НП. Претендират се разноски.

Представителят на АНО оспорва жалбата и иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин, а протоколите за проверка били връчени надлежно на представляващ дружеството-работодател.

Не бил нарушен и принципът „non bis in idem“, тъй като издадените 12 броя НП били за неизпълнение на различни предписания. Освен това на контролните органи не бил представен издаденият изпълнителен лист или информация за заведено изпълнително дело от служителя П. Р.. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания от другата страна адвокатски хонорар.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При проверка на документи, представени от „***“ ЕООД, извършена в Дирекция „Инспекция по труда“ - София в периода от 10.10.2025 г. до 22.01.2026 г. във връзка със спазване на трудовото законодателство, проверяващите установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, не е изпълнило даденото му задължително предписание под № 16 от връчения на 10.10.2025 г. протокол, а именно: „да изплати начисленото във фиш за месец март 2025 г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие на П. С. Р., съгласно чл.221, ал.1 от КТ, вр. чл.228, ал.3 от КТ“. Констатирано било 2 неизпълнение на това предписание, тъй като работодателят не бил изплатил на посочения служител начисленото във фиша за месец март 2025 г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, съгласно чл.221, ал.1 от КТ. Срокът за изпълнение на даденото задължително предписание бил изтекъл на 06.11.2025 г., поради което нарушението било извършено на 07.11.2025 г., а до приключване на проверката на 22.01.2026 г. не били представени доказателства за изплащане на обезщетението на цитираното лице за посочения месец март на 2025 година.

На 04.02.2026 г. срещу дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение, което било квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на неговото съставяне.

На 24.02.2026 г. служителят П. С. Р. завел гражданско дело в РС-Плевен срещу „***“ ЕООД за заплащане на дължими му трудови възнаграждения и обезщетения, сред които и процесното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, съгласно чл.221, ал.1 от КТ, начислено във фиша за месец март 2025 г. По заявлението било образувано гр. дело № 464/2026 г. по описа на РС-Плевен, XIII-ти граждански състав. По гражданското дело било постановено Определение № 1071 от 05.03.2026 г., което влязло в законна сила и въз основа на което в полза на заявителя П. С. Р. бил издаден изпълнителен лист срещу длъжника „***“ ЕООД, включително и за процесното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, съгласно чл.221, ал.1 от КТ, начислено във фиша за месец март 2025 г., като до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

Въпреки това, на 01.04.2026 г. и въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, АНО издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-2600094 от 01.04.2026 г., с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро, на основание чл.416, ал.5, вр.

3 чл.415, ал.1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. Б. и приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка № ПР2533076 от 10.10.2025 г. с дадените задължителни предписания на дружеството и срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена проверка № ПР2547276 от 22.01.2026 г.; фиш за заплата на служителя П. С. Р. за месец март 2025 г. с начислено обезщетение; изпълнителен лист; покана за доброволно изпълнение и служебна справка от ЕПЕП за образуваното гражданско дело пред РС-Плевен. Свидетелката Б. подробно разказа за извършената последваща проверка и констатациите от нея, като тя лично е участвала в проверката. Съдът изцяло се довери на заявеното от Б., тъй като тя депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела и пресъздава в разпита си.

От приложените по делото изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение и служебна справка от ЕПЕП за образуваното гражданско дело пред РС-Плевен става ясно, че на 24.02.2026 г. служителят П. С. Р. е завел гражданско дело в РС-Плевен срещу „***“ ЕООД за заплащане на дължими му трудови възнаграждения и обезщетения, сред които и процесното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, съгласно чл.221, ал.1 от КТ, начислено във фиша за месец март 2025 г. По заявлението било образувано гр. дело № 464/2026 г. по описа на РС-Плевен, XIII-ти граждански състав. По гражданското дело е било постановено Определение № 1071 от 05.03.2026 г., което е влязло в законна сила и въз основа на което в полза на заявителя П. С.

Р. е бил издаден изпълнителен лист срещу длъжника „***“ ЕООД, включително и за процесното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, съгласно чл.221, ал.1 от КТ, начислено във фиша за месец март 2025 г., като до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

4

Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Нарушението е било извършено на 07.11.2025 г., а АУАН е съставен на 04.02.2026 г. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Според разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Съгласно предписание № 16 от връчения на 10.10.2025 г. на дружеството-работодател протокол за извършена проверка, то същото е следвало до 06.11.2025 г. да изплати начисленото във фиш за месец март 2025 г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие на П. С. Р., съгласно чл.221, ал.1 от КТ, вр. чл.228, ал.3 от КТ. От представените доказателства не се установи изплащане на посоченото обезщетение от работодателя на служителя в указания срок.

В случая обаче, съдът следва да се съобрази и с практиката на 5 касационната инстанция АССГ, че съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ, органите на инспекцията имат правомощие да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В чл.404, ал.3 от КТ обаче се съдържа ограничение да бъде дадено предписанието в случаите по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ - може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. Съгласно ал.4 от същата разпоредба, когато в случаите по ал.3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Ограничението по чл.404, ал.3 от КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в съответствие с чл.14, ал.3 от ГПК за подведомствеността на съда, която изключва подведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съдът. При преценката на въпроса за възникнало задължение за изпълнение на предписание по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, както административнонаказващият орган при издаването на НП, така и съдът при преценката за законосъобразност на НП, следва да проверят спазването на изискването по чл.404, ал.3 от КТ отрицателна предпоставка, която наред с предвиденото по чл.404, ал.4 от КТ, при противоречие със съдебен акт, изключва задължението за изпълнение на предписанието. Без съмнение, служителят има правен интерес да сезира както органите на Дирекция „Инспекция по труда“, с оглед постигане на бързина работодателят да бъде задължен да изплати обезщетението, но от друга страна има правен интерес и да предяви иск пред съда, като иска освен главницата и лихва за неизплащане на обезщетението в срок, освен това производството е безплатно за ищеца. Изискването по чл.404, ал.3 от КТ е съществено и доколкото независимо от обжалването му, предписанието по чл.404, ал.1 от КТ подлежи на предварително изпълнение. Органите на инспекцията по труда са тези, които трябва да следят за спазване на изискването по чл.404, ал.3 от КТ, доколкото всички техни действия следва да се основават на принципа за законност - общ принцип по чл.4 от АПК.