Присъда № 72 от 22.04.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 72 от 22.04.2024 г. по НОХД № 4680/2023 г. по описа на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С. Е. Ш., ЕГН **********, роден на ********г. в

Л., български гражданин, с постоянен адрес: гр.

********************************, е повдигнато обвинение за това, че за времето от ******** г. до ******** г. с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Т. Д. Ж., че ще достави от И. 48 тона арматурно желязо с различни размери, с което на ******** г. в гр. Бургас причинил на „К.Т. ****“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Т. Д. Ж. имотна вреда в размер на 65 985,41 лева, като причинената вреда е в големи размери- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на процеса безспорно е и.снена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Оспорва поддържаната от подсъдимия в хода на дадените обяснения защитата теза, че подсъдимият е предал процесната сума на трето лице за заплащане на цената на доставката на желязо. Намира за безспорно установено, че подсъдимият е въвел в заблуждение представителя на ощетеното юридическо лице, че ще осъществи процесната доставка на желязо от И.. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при приложението на чл. 54, ал. 1 НК, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. Д. не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно, че подсъдимият е получил от свидетеля Т. Ж. процесната сума. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че между подсъдимия и свидетеля Ж. са съществували дълготрайни търговски отношения, в рамките на които са осъществени множество търговски сделки в Република Т. и И., като процесната доставка на желязо е поредна постигната между тях договорка, която не е била изпълнена. Намира за установено по делото, че подсъдимият се е опитал да осъществи доставката, но поради обективна невъзможност да се преведе паричната стойност на желязото по банков път до Република И., сделката не се е реализиранала.

Излага подробни съображения за несъставомерност на процесното деяние от субективна страна, като поддържа, че подсъдимият е имал намерение да изпълни договорката със свидетеля Ж. за доставка на желязо. Пледира подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Ш. в дадените в хода на съдебното следствие обяснения поддържа защитната версия, че между управлявано от него дружество и представлявано от свидетеля Ж. търговско дружество са съществували търговски отношения, в рамките на които било договорено подсъдимият да достави на свидетеля Ж. желязо от Република И.. В последната си дума не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият С. Е. Ш., ЕГН **********, е роден на ******** г. в Л.. Той е български гражданин, с постоянен адрес: гр. ************************************. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

Свидетелят Т. Ж. бил собственик и управител на юридическото лице „К.Т. ****“ ЕООД - гр. Бургас, ЕИК *********. Свидетелят Ж. и подсъдимият Ш. се познавали от около 7-8 години, като между управляваните от тях търговски дружества съществували търговски взаимоотношения за износ и внос на стоки от Република Т. и И..

Представляваното от свидетеля Ж. дружество „К.Т. ****“ ЕООД било в договорни отношения с „Г.“ АД, представлявано от свидетеля Д.Щ., като „К.Т. ****“ ЕООД продавало арматурно желязо на „Г.“ АД, което било с произход от Република Т.. През **** г. пазарната цена на желязото от Република Т. била 650-670 долара за тон. През месец ю. **** г. свидетелят Ж. посетил офиса на подсъдимия в гр. С. и двамата се договорили подсъдимият да му съдейства за внос на желязо от Република И., където цената била пониска, около 550 долара за тон. Подсъдимият поел ангажимент управляваното от него дружество да внесе за сметка на „К.Т. ****“ ЕООД 48 тона арматурно желязо. Свидетелят Ж. уговорил среща между него, подсъдимия и свидетеля Щ., на която да се уговорят параметрите на стоката. На срещата в офиса на „Г.“ АД в гр. С. присъствали само подсъдимият и свидетелят Щ., като подсъдимият предоставил на Щ. документация за арматурно желязо и заявил, че може да внесе желязо от Република И. на цена 550 долара за тон.

На ******** г. по електронна поща от дружеството на подсъдимия били изпратени до „К.Т. ****“ ЕООД проформа на фактура и фактура на стойност 65985.41 лева за авансово плащане за доставка на 48 тона арматурно желязо.

На ******** г. от банковата сметка на „К.Т. ****“ ЕООД била наредена от свидетеля Ж. по сметка на „****“ ЕООД сумата от 65985.41 лева.

В изпълнение на поетите задължения за доставка на желязо от И., подсъдимият предприел действия за комуникация със заводи в И. чрез консулството на И. в Република Б..

По този начин подсъдимият осъществил контакт със завод „З.“ в И., като разговарял с директора лице от женски пол на име Х.. По електронната поща на „****“ ЕООД през месец юли **** г. подсъдимият получил проформа фактура, издадена от завода „З.“ с дата ******** г. за доставка на 48 тона желязо на стойност 31920 долара, които е следвало да бъдат заплатени в брой, като това било отразено и във фактурата.

Предвид съществуващи ограничения за банкови преводи на парични суми между И. и Република Б., подсъдимият предприел срещи с и. граждани, които живеят в страната, за да уговори предаване на сумата в брой в завода в И.. Подсъдимият осъществил контакт със свидетеля К. Х., и. гражданин, който живеел в гр. С. и се занимавал с търговска дейност чрез регистрирано търговско дружество „***“ ООД. Подсъдимият и свидетелят Х. се разбрали подсъдимият да му даде парите за желязото, а други лица и. граждани в И. ще предадат същата сума на завода „З.“. За да уредят отношенията си подсъдимият и свидетелят Х. посетили свидетелката Б.З., която обслужвала счетоводно представляваното от свидетеля Х. търговско дружество „***“ ООД. В изпълнение на уговорката подсъдимият предал на свидетеля Х. в своя офис в гр. С. парична сума представляваща цената на 48 тона желязо съгласно изпратената фактура от завода в И.. При предаване на сумата подсъдимият не получил документ от свидетеля Х..

Същевременно свидетелят Х. искал да закупи товарен автомобил и подсъдимият му предложил да му съдейства, като го запознае с лице, което продава автомобили. На 2

******** г. подсъдимият, свидетелят Х. и неговото семейство посетили гр. Бургас, като се срещнали със свидетеля С.П.. Свидетелят П. заявил, че не разполага с автомобили за продажба, но предложил да свърже свидетеля Х. с трето лице, което може да му съдейства за закупуване на автомобил. След срещата подсъдимият си тръгнал за гр. С., а свидетелят Х. и семейството му останали да пренощуват в гр. Бургас.

След известно време подсъдимият разбрал, че парите не са били предадени на г-жа Х. в И., поради което доставката на 48 тона желязо не била реализирана. Подсъдимият се опитал да се свърже със свидетеля К. Х., но не успял да осъществи контакт с него.

Дружеството „К.Т. ****“ ЕООД предявило срещу „****“ ЕООД граждански иск за осъждането му да заплати сумата от 65985.41 лева, платена по фактура № ********* от ******** г. С решение от ******** г. състав на Окръжен съд- Бургас уважил предявената претенция и „****“ ЕООД било осъдено да заплати на „К.Т. ****“ ЕООД претендираната сума, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

По доказателствата:

По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като подсъдимият и защитникът изрично изразиха желание да се ползват разпитите на свидетелите от досъдебното производство, без да се разпитват наново. По тази причина съдът приобщи протоколите от проведените разпити и всички писмени доказателства чрез прочитането им.

В хода на съкратеното съдебно следствие пред съда, подсъдимият дава обяснения, като излага фактически положения, които съдът прие за обективно осъществили се.

Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство, са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Независимо от това обясненията на подсъдимия не са изолирани от събрания доказателствен материал. Достоверността на изложени от подсъдимия обстоятелства се установява при анализа на събрани по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Т. Ж., К. Х., Б.З. и Д.Щ., както и писмените доказателства.

На първо място от обясненията на подсъдимия се извежда основополагащият факт за съществуването на дългогодишни отношения между подсъдимия и свидетеля Ж., свързани с извършване на търговска дейност за генериране на печалби. В тази част обясненията на подсъдимия са в противоречие с показанията на свидетеля Ж., който от една страна твърди, че познава от 7-8 години подсъдимия и че го посещава често в офиса му в гр. С., а от друга, че между тях не са се осъществили планувани търговски взаимоотношения. Съдът не кредитира показанията на Ж. в тази им част, тъй като не кореспондират на събрани по делото доказателства и на обикновената житейска логика. Данни за честите посещения на Ж. в офиса на подсъдимия в гр. С. се съдържат и в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съкратеното съдебно следствие. Като според съда целта на тези посещения съвсем логично и житейски оправдано е да се приеме, че е реализиране на бизнес отношения, още повече липсват каквито и да е данни за наличие на предходни близки приятелски отношения, като включително такива твърдения не се съдържат и в показанията на свидетеля Ж.. По тези причини съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която се излага, че подсъдимият и Ж. са реализиранали общи сделки за внос на спиртни напитки и други стоки от чужди страни.

Също така прави впечатление, че в показанията си свидетелят Щ. посочва, че срещата между него и подсъдимия е била организирана от свидетеля Ж., като Щ. определя подсъдимия като търговец на желязо от И., които твърдения най-вероятно са му били 3 споделени от свидетеля Ж., който е организиранал срещата. Още повече Щ. заявява, че свидетелят Ж. му е казал, че има договор за доставка на два камиона арматурно желязо от И.. Както се установи свидетелят Ж. и подсъдимият са осъществявали чести срещи помежду си в офиса на подсъдимия в гр. С. в продължение на 7-8 години, като неизменно следва да се приеме, че свидетелят Ж. е бил наясно с извършваната от подсъдимия търговска дейност.

В тази връзка прави впечатление, че в разпитите си свидетелят Ж. не посочва, че подсъдимият е търгувал с желязо от И., но въпреки това, пред свидетеля Щ. го е представил като лице, което внася желязо от И.. В проведен на ******** г. разпит в хода на досъдебното производство свидетелят Ж. е споделил, че по време на постигната с подсъдимия договорка за внос на 48 тона желязо от И., свидетелят е знаел, че се реализиранат такива сделки за внос от И.. Като се има предвид и сравнително по-ниската цена на желязото в И., както се посочва в разпитите на свидетелите Ж. и Щ., и обстоятелството, че основаната дейност на представляваното от Ж. търговско дружество „К.Т. ****“ ЕООД е доставка на желязо на други търговски дружества в страната, в това число и „Г.“ АД, представлявано от свидетеля Щ., съвсем логично е да се приеме, че подсъдимият дава достоверни сведение, че именно свидетелят Ж. му е предложил да внесе по-евтино желязо от И. за сметка на „К.Т. ****“ ЕООД.