Решение № 71 от 05.05.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. ***, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през *** хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Пламен М. Драганов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500053 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 751 от 20.11.2022 г. по гр.д № 774 /2022 г. на РС - ***, съдът е осъдил ответника БИОВЕТ АД на основание чл.200 КТ да заплати на и щ е ц а И. Б. О., сумата 9618,11лв., представляваща обезщетение за претърпени от него в периода 15.04.2019г.-02.08.2021г. имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.04.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2022г. до окончателното и изплащане и е отхвърлил иска до първоначално предявения размер от 9629,47лв. като неоснователен. На основание чл.86 ал.1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2659,52лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумите по представените разходо-оправдателни документи от момента на извършване на съответния разход до 18.04.2022г., а до първоначално предявения размер е отхвърлен като неоснователен. Както да заплати сумата 894,43лв. за сторените разноски от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 от 6,68 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу решението е подадена жалба от БИОВЕТ АД чрез пълномощник, който счита решението за недопустимо и неправилно, поради което моли да бъде отменено, като вместо него бъди постановено такова, с което исковете да бъдат отхвърлени. В жалбата се излагат съображения за това, че не са преценени правилно събраните доказателства, по-конкретно представената по делото експертиза, по която не са били изследвани всички обстоятелства, около представените документи, като същата не следва да бъде кредитирана. Сочи, че съдебният акт е немотивиран, като не е посочено защо съдът намира, че претендираните разходи са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната злополука, това от кого са направени. Изразява несъгласие с приетия от съда момент, от който започва да тече погасителната давност. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е решил изхода на спора, като е приел, че е налице пряка причинно следствена връзка между претърпените вреди и процесната трудова злополука. Както това, че застрахователната полица не покривала рисковете временна и трайна неработоспособност и смърт в резултат на трудова злополука, тъй като нито в полицата, нито в общите условия се определя по изключващ начин вида на вредите, които се обезщетяват, поради което е налице хипотезата на чл.200 ал.4 КТ. В условията на евентуалност моли да бъде уважено направено възражение за прихващане, доколкото изплатеното от работодателя обезщетение подлежи на връщане от служителя. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК другата страна депозира отговор. Намира подадената жалба за неоснователна и необоснована. Излага съображения по направените във въззивната жалба възражения, които счита за неоснователни, лишени от правно основание и недоказани. Намира, че първоинстанционния съд е стигнал до правилни и съответстващи на събраните доказателства изводи относно осъществяване на фактическия състав на чл.200 КТ, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В с.з. жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа жалбата. Сочи, че ищецът е получил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълен размер от работодателя. В последствие завел 2 щета пред застрахователя, който имал сключена застрахователна полица с работодателя за риск трудова злополука на служителите, която е доброволна.

На служителя с оглед на това е изплатена пълна застрахователна сума по полицата. Получил обезщетение в размер над 110000лв. за имуществени вреди в пълен размер. Излага в писмена защита съображения за приложението на чл.200 ал.4 КТ, като намира неправилни констатациите на районния съд досежно това, че застрахователната полица не покрива разходите по сумите за сторените от О. разходи, тъй като застрахователната полица покрива рисковете временна и трайно намалена работоспособност и смърт в резултат на трудова злополука. Като нито полицата нито в общите условия се определя по изключващ начин вида вреди, които се обезщетяват.

Че доводите на първоинстанционния съд са повторени от ищеца в отговора на въззивната жалба, където посочва, че застрахователното обезщетение е изплатено за загуба на трудоспособност, която всъщност е резултат от трудовата злополука, но не и вреда. Подчертава, че застрахователното обезщетение се изплаща за заведена щета за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като начинът за определянето на размера е без значение относно застрахователното покритие, а застрахователното обезщетение е в определен и точен размер. В условията на евентуалност за произнасяне по възражението за прихващане, което сочи, че районният съд не е обсъди в пълнота.

Ответната страна депозира писмено становище в с.з. Поддържа подадения отговор, като моли да бъде постановено решение, с което да остави без уважение подадената от Биовет АД въззивна жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

***ският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск по реда на чл.200 ал.1 КТ и по чл.86 ЗЗД. При разглеждане на делото и при постановяване на решението, 3 първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената защита е разпределена доказателствената тежест и в рамките на дължимото по смисъла на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. В настоящото производство не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва различна от установената фактическа обстановка.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и за да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Предявен е иск от И. Б. О. с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ, за осъждането ответното дружество - Биовет АД да заплати сумата 9629,47лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука настъпила на 09.04.2019г., представляващи сторени разходи за възстановяването му за периода от 15.04.2019г. до 02.08.2021г., законната лихва от подаване на молбата, както сумата 2724,61лв. представляваща мораторна лихва дължима върху сумите по претендираните разходооправдателни документи, начислена от момента на извършване на съответния разход до 18.04.2022г. - датата на депозиране на исковата молба. По делото е установено безспорно, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с ответника, като на 09.04.2019г. по време на работа претърпял злополука, при която получил телесно увреждане изразяващо се в счупване на латаралния меалеол/външен глезен/ вляво, счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито, фрактура Л2. Процесната злополука е призната за трудова с Разпореждане №6/03.06.2019г. на ТП на НОИ-***. Ищецът е предявил иск на основание чл.200 ал.1 КТ срещу ответника за претърпени болки страдания и неудобства, вследствие на получените при процесната трудова злополука увреждания, като с решение по гр.д. №1218/2019г. на РС-*** ответното дружество е осъдено да заплати сумата 100000лв. за неимуществени вреди. С решение по в.гр.д. №144/2020г. на ОС-*** първоинстанционното решение е частично отменено, като присъденото от РС-*** обезщетение е редуцирано до сума в размер на 58200,71лв. За процесния период 15.04.2019г. – 4

02.08.2021г. ищецът е представил следните документи обосноваващи сторените от него разходи: Фактура № 0000034699/15.04.2019 г., издадена от „МБАЛ Света Анна - Варна“ АД - за медицински изделия, представляващи полисегментна гръбначна стабилизация и конектор, на стойност от 6 400 лв., придружена с Платежно нареждане от 15.04.2019 г., ведно с два броя талона за медицинско изделие; Талон за платена такса от 20.04.2019 г., издаден от „МБАЛ Св. Анна - Варна“ АД, разход на потребителска такса, на стойност 46,40 лв.; Фиш за болничен престой № 636/22.04.2019 г. издаден от „МБАЛ Св. Иван Рилски - ***“ АД - разход на потребителска такса, на стойност 17,40 лв.; Талон № 20/22.04.2019 г. издаден от „МБАЛ Св. Иван Рилски – ***“ АД за рентгенография, на стойност 5 лв.; Фактура № 0000000543/13.05.2019 г., издадена от „Вита - Мед – Асистънс“ ЕООД - за медицинско изделие, представляващо лумбостат корсет, на стойност 75 лв., ведно с фискален бон;

Фактура № **********/16.05.2019 г. издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД лекарства, на стойност 52,23 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 8571000946/16.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД - лекарства, на стойност 27,58 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 8571000947/16.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД - лекарства и медицински консумативи, на стойност 46,58 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0200000971/30.05.2019 г., издадена от „Танчев“ ЕООД, 3 - разходи за медицински изделия, представляващи резервни части на патерица, на стойност 12 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 8571000959/30.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД, разходи за лекарства на стойност 46,28лв.; Фактура №0000000029/21.06.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи скенар терапия, масаж и кинезитерапия, на стойност 500 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000000030/22.07.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - рехабилитационни процедури, представляващи кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 300 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000000028/05.08.2019 г., издадена от „АСМИ - ИП - Д-р Анна Вълканова“ ЕООД - за рехабилитационни процедури, представляващи кинезитерапия и криотерашия, на стойност 88 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000020058/06.08.2019 г., издадена от „МЦ Света Анна“ ЕООД - разходи за медицински прегледи и изследвания, на стойност 120 лв., ведно с три броя фискални бонове; Фактура № 0000000610/19.08.2019 г., издадена от „Вита - Мед - Асистънс“ ЕОО, - за 5 медицинско изделие, представляващо постоперативен корсет, на стойност 33 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000000033/29.08.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи лечебен масаж и терапия, на стойност 255 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000000041/30.09.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи лечебен масаж, на стойност 200 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0001100229/02.10.2019 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД - за престой в специализирана болница за рехабилитация, на стойност 181 лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/09.11.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 300 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000000043/27.12.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 200 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0000021053/07.01.2020 г., издадена от „МЦ Света Анна“ ЕООД - за медицински преглед, на стойност 50 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0001105806/27.07.2020 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД - за престой в специализирана болница за рехабилитация, на стойност 182 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0010042525/18.01.2021 г., издадена от „УМБАЛ Канев“ АД - за магнитно-резонансна томография на гръбначен стълб, на стойност 300 лв., ведно с фискален бон; Фактура № 0001173694/02.08.2021 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД, 4 - за престой в специализирана болница за рехабилитация, на стойност 192 лв., ведно с фискален бон.