Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Търговско дело 4/2025
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Невена Калинова Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Кърджали, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20255100900004 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявени о т ищеца Х. М. М. от гр.Д., обл.К., чрез упълномощен адвокат, против „З. Д.“ АД гр.С. осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетения в резултат на ПТП от 28.01.2020г. за следните суми: 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 165.74 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 2 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, като с влязло в сила протоколно определение от о.с.з. на 01.12.2025г. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск за сумата 2 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи поради оттеглянето му от ищеца, след дадено съгласие на ответника.
Ищецът Х. М. М. твърди в исковата молба, че е пострадала от ПТП, настъпило на 28.01.2020г. в гр.Д., причинено от Б. Ф. М. като водач на лек автомобил, при нарушаване на правилата за движение, а именно чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което в качеството й на пешеходец, пресичащ пътното платно й причинил телесна повреда: счупване на горния край на раменната кост/хумерус/, довело до трайно затрудняване на движенията на лява ръка за срок поголям от 30 дни, разстройство на здравето и влошено емоционално състояние, като същият към ПТП е със застрахована при ответника „ГО“ на автомобилистите водач.
Излага подробно и хронологично събитията в периода от 28.01.2020г. до 20.04.2022г., свързани с настъпване на ПТП-то и причинената й от същото увреда на здравето, както и болничното й и последващо същото домашно лечение, както и рехабилитация 1 и физиотерапия, като твърди, че в периода от 28.01.2020г. до 23.09.2020г. е неработоспособна и ползва отпуск по болест, като и понастоящем чувства болки, а лявата й ръка е с отслабен захват. Сочи, че претърпява неимуществени вреди, които оценява на 45 000 лв., както и имуществени вреди, възлизащи на 165.74 лв. за разходи за лечение, които суми като обезщетения претендира от ответника като застраховател на виновния водач, спрямо който за ПТП са съставени КП за ПТП с пострадали лица и АУАН, след който, поради прекратяване на образуваното за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК досъдебно производство N 5/2020г. по описа на РУ-Д. при ОДМВР-К. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК, вр. чл.343, ал.2 от НК, е съставено НП от 31.05.2021г., влязло в законна сила на 10.06.2021г., с което на виновния водач е наложено наказание за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че преди предявяване на исковете ответникът като застраховател е отказал да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди.
Ответникът „З. Д.“ АД, гр.С. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба оспорва исковете, при възражение, че поради ПТП – то, причинено от застрахован при ответника водач, на ищеца е изплатено обезщетение от 13 088.43 лв. по щета N 0801-001695/2020-01, представляваща 12 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 588.43 лв. обезщетение за имуществени вреди, с което ищецът е изцяло компенсирана за настъпилите вреди. Оспорва механизма на процесното ПТП, при възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, предприела неправилно пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място, без да съобрази извършване на предприета от водача маневра за движение на заден вход.
Оспорва и останалите обстоятелства, релевирани от ищеца и водещи евентуално до необходимост от обезщетяването й над вече заплатеното й от ответника, с искане предявените искове да се отхвърлят, в т. ч. и искът за лихви за периода от 08.04.2020г. до датата на предявяване на исковете на 27.01.2025г. като погасен по давност.
И двете страни претендират разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете, изключая оттегления иск, моли за уважаването им и претендира разноски по делото, като променя твърдението си, че преди предявяване на исковете ответникът като застраховател е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение и заявява, че не оспорва изявлението на ответника за посочения размер на платено застрахователно обезщетение, което не е удовлетворило интереса на ищеца.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията си срещу исковете, моли за отхвърлянето им и претендира разноски по делото.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
2
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетения от ПТП от 28.01.2020г. за следните суми:
45 000 лв. или 9 970.19 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 165.74 лв. или 84.74 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от ПТП от 28.01.2020 г., причинено от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач Б. Ф. М., като сумите се претендират със законна лихва от 08.04.2020г. /дата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното им плащане, при изложено от ищеца твърдение, че преди предявяване на исковете ответникът като застраховател е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, променено в първото съдебно заседание, че платената сума не е удовлетворила интереса на ищеца.
По делото е признато за безспорно, че на 28.01.2020г. е настъпило процесното ПТП, причинено от Б. Ф. М., за което същият като водач на лек автомобил е застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите /застрахователна полица с N BG/30/119002786937 с дата 01.10.2019 г. и с период на действие от 02.10.2019г. до 01.10.2020г., относно лек автомобил марка „М.“, модел ***** ***, ДК N ***** **/ и за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
От постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.04.2021г., НП N 20-6110-000185/31.05.2021г., АУАН N 213631/28.01.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, се установява, че за горепосоченото ПТП е ангажирана административно-наказателната отговорност на застрахования водач за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Установява се от показанията на водача, разпитан като свидетел по делото, както и от заключението на съдебната-автотехническа експертиза, че ищецът е предприела пресичане на пътното платно непосредствено зад управлявания от св. Б. М. на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, в който момент е блъсната от автомобила и при падането й на земята е получила процесното увреждане на здравето: счупване на горния край на раменната кост/хумерус/, довело до трайно затрудняване на движенията на лява ръка за срок поголям от 30 дни. Това увреждане по своето основание представлява застрахователно събитие, ангажирало извънсъдебно отговорността на ответника като застраховател, с оглед на доказаното плащане на обезщетение за неимуществени вреди от 12 500 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 588.43 лв., общо 13 088.43 лв. на дата 29.03.2024г., при което за тези обстоятелства е налице извънсъдебно признание на ответника относно основанието на отговорността му по чл.432, ал.1 от КЗ и спорни по делото са размера на дължимото застрахователно обезщетение и наличието на 3 съпричиняване на застрахователното събитие и от страна на ползващото се лице.
Установява се от останалите писмени доказателства –епикризи, болнични и амбулаторни листове, искания за образни изследвания, че непосредствено след ПТПто, на 28.01.2020г. лявата ръка на ищеца е шинирана, а след направата на изследвания и рентгенови снимки, въз основа на които е установено счупване на горния край на раменната кост/хумерус/, ищецът по спешност е настанена на лечение в Отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ „Д." - гр. К., където на 29.01.2020 г. й е операция на лявата ръка, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, с продължило до 03.02.2020г. болнично лечение и последвало домашно лечение на легло, с обездвижена от имобилизация с ортеза и метални импланти на счупената раменна кост лява ръка. Поради силна болка в областта на лява раменна става, след преглед на 06.03.2020г. при лекар специалист - ортопед и травматолог, са проведени изследвания, поради наличие на болка в областта на лява раменна става, отток и кръвонасядания, са проведени амбулаторни прегледи на 25.03.2020г. и на 30.03.2020г., когато е издадено направление за хоспитализация и ищецът е приета в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ ,Д.“ - гр. К., в което на 30.03.2020г. е направена операция за отстраняване на металните импланти от раменната й кост, с изписване на 01.04.2020 г.. Посещенията на ищеца при лекар специалист-ортопед и травматолог, по причина ограничени и болезнени движения с лявата раменна става, продължили на 06.04.2020г., на 04.05.2020 г., на 11.05.2020 г., а поради поради лек отток и болки в областта на лявата раменна става и на 08.06.2020 г., след което и на 30.06.2020 г., както и на 06.07.2020 г., с установени болки, лек оток и болезнени движения на ръката, намалена сила на ръката. На 10.07.2020 г. отново от лекар специалист са проведени изследвания и физиотерапевтични процедури, като такива са проведени и на 20.07.2020 г., на 27.07.2020 г., на 04.08.2020 г. и на 31.08.2020 г., както и на 20.04.2022 г., когато е отправена и препоръка за балнеолечение. През периода от 28.01.2020г. до 23.09.2020г. ищецът е в отпуск поради временна неработоспособна съгласно издадени й осем на брой болнични листа без прекъсване, през който период са й правени снимки с рентгенов апарат и различно процедури, въпреки които същата има оплаквания за продьлжаващи и понастояшем болки и отслабен захват на лявата ръка, като пред вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото е заявила, че се оплаква от болка при пълно отвеждане на ръката, в крайната фаза на движението, болка при опит да спи на лявата страна и болка при физическо натоварване и неблагоприятни атмосферни условия. Заключението по тази експертиза е, че при ПТП, станало на 28.01.2020 г., на Х. М. М. е било причинено „Счупване на лявата раменна кост в горния й край /в областта на хирургичната й шийка/, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Оперативно са били поставени метални остеосинтезиращи тела при пролежаването на пострадалата в Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д.“ АД гр.К., като от 30.03.2020 г. до 4
01.04.2020 г. в същото отделение е била извършена операция за премахване на същите, като е налице пряка причинна връзка с настъпилото на 28.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие и посоченото счупване е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец, с преминати курсове физиотерапия през м.май и м.юни 2020 г. При разпита в съдебно заседание вещото лице заявява, че не са налични данни за усложнения в раната на ищеца както при поставянето на имплантите, така и при изваждането на имплантите, към момента раната вече е зараснала, при обичаен срок на възстановяване около три - четири месеца и в степен да е допустимо ищецът да има болка и оток при пълно отвеждане на крайника, а не трайно увреждане и затрудняване на движението на крайника.
От показанията на св.Ш. Д. А. на ** год.., без родство с ищеца, се установява, че след операцията през 2020г. по причина ПТП, често пъти возил ищеца на физиотерапия от гр. Д. до болницата в гр. К., а преди това, докато била в болницата, я посещавал там и сестрата на ищеца била неин придружител, а след това не можела да носи дори едно шише вода, да се самообслужва вкъщи, имало много болки и била стресирана, помагала й сестра й и сам свидетелят помагал с каквото можел като покупки от магазина, като понастоящем ищецът още не била излекувана –оплаквала се от болки и не била както преди – била затворена, стресирана. От показанията на св. Н.