Решение № 6823 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6823 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20241100514250 по описа за 2024 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – ЗД „Б.И." АД, срещу Постановление с изх. № 10423/18.11.2024г. по изп. дело № 20247880400868, с което ЧСИ е отказал да редуцира дължимите разноските.

Моли да се намали възнаграждението до 200 лева и евентуално, а не алтернативно (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.) да се съобрази размерът по наредбата за адвокатските възнаграждения.

Претендира разноски.

Взискателят – Ж.Д.Д., чрез адв. Х.К., счита, че предварително не можело да се предположи какви изпълнителни действия ще бъдат извършвани.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.К., peг. № 788 Помощник - частен съдебен изпълнител В.В. Район, район на действие СГС, гр. София, ул. „******* сл. тел.:

*******; GSM: *******, e-mail: office@*******com, е представил бланкетни мотиви, включващи изложение само относно срочността на жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

Изп. дело № 20247880400868 е образувано срещу ЗД „Б.И." АД, въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2024г., издаден в полза на адв. Ж. Д. за сумата от 1 750 лева, 1 представляваща хонорар по чл. 38 от ЗА.

В молба с вх. № 1124/08.11.2024г., с която се иска да се образува изпълнително производство, се моли и да се наложат запори на банкови сметки.

Адв. Д. е сключила договор за представителство с адв. Коев за сумата от 650 лева (л. 3 от изп.д.). Доводът за обратното е неоснователен.

На 11.11.2024г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 13.11.2024г. по делото е постъпила молба за редукция на адвокатското възнаграждение.

Тя е оставена без уважение с постановление от 18.11.2024г., а жалбата е от 20.11.2024г. от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

В случая е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК, като е поискал налагане на запор на вземания на длъжника от банки, иначе би била нередовна (арг. от чл. 426, ал. 3, във вр. с чл. 129 от ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС по ТД № 2/2013г., ОСГТК).

Видно от данните по изпълнителното дело е, че изпълнителни действия – извън подаването на молбата за образуване му, не са предприемани.

Не се твърди, от страна на жалбоподателя, но не се и оспорва (предвид становището на кредитора), че сумите са платени. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

2

Поради изложеното по-горе обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която на взискателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до сумата 650 лева.

Следва все пак да се има предвид и че:

- от една страна, дори и без банкова сметка (задължението не е в полза на страната по делото, а за неговия процесуален представител), застрахователят е наясно с дълга и би могъл да го плати. Вземането на взискателя е носимо (portable), а не търсимо (querable). Съобразно посоченото, не е било необходимо да се стига до изпълнително производство;

- от друга страна, когато адвокат упълномощава адвокат, обикновено означава, че се цели ненужно да се генерират разноски. по разноските:

На жалбоподателя се дължат разноски – 25 лева. Други не се установяват, не депозиран и списък по чл. 80 от ГПК

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Постановление за разноски по изп. дело № 20247880400868 (10423/18.11.2024г.), с което ЧСИ, във връзка с подадена молба от ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, чрез адвокат М.И.Г. – САК, съд.адр.: гр. София, бул. *******, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 650 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ГПК, Ж.Д.Д. да заплати на ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, чрез адвокат М.И.Г. – САК, съд.адр.: гр. София, бул. *******, сумата от 25 (двадесет и пет) лева, сторени деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3