Решение № 420 от 28.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500805 по описа за 2023 година

Подадена е молба от В. Н. Б. и Д. С. Б. чрез адв. К. от САК по чл. 251 ГПК за тълкуване на решение № 13/23.01.2024 год. на СОС. Съгласно диспозитива на постановения съдебен акт съдът е оставил без уважение жалба вх. № 07347/13.11.2023 год. по описа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793, подадена от молителите срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските, приети в изпълнителното производство по изп. дело № 20237930400315, обективирани в поканите за доброволно изпълнение до жалбоподателите, като неоснователна. Сочат, че в постановения съдебен акт съдът е приел, че жалбоподателите само са уведомени за приетите от ЧСИ разноски, което не кореспондира с доказателствата по делото. След изтичането на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител по искане на взискателя може да предприеме принудително изпълнение. С оглед характера на спора – изпълнение на непарични вземания, като и посоченото в съдебния акт, че възраженията на жалбоподателите, че добросъвестно изпълняват влязлото в сила съдебно решение не могат да бъдат преценени предварително от съдебния изпълнител, а само след насрочване, респ. извършване на принудителното действие, то би било логично жалбоподателите да бъдат поканени да изпълнят задължение за разноски /ако и доколкото се установи, че с поведението си са дали повод за образуване на изпълнителното производство/, едва когато бъде извършено принудителното действие. В случая не е ясно за доброволното изпълнение на кое задължение са поканени жалбоподателите. Молят съда да извърши тълкуване на постановения съдебен акт, като изясни волята си дали счита, че поканата за доброволно изпълнение е уведомление по смисъла на чл. 522, ал. 1 от ГПК, респ.

1 няма последиците на покана за доброволно изпълнение и не определя срок за доброволно изпълнение, или представлява покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 428, ал. 1 от ГПК, за което жалбоподателите са надлежно поканени да изпълнят и ще понесат последиците от неизпълнение, като се посочи за изпълнението на кое задължение е предоставен срок за изпълнение.

Длъжникът В. Б. взема становище за основателност на молбата, тъй като постановеният съдебен акт е неясен и се нуждае от исканото тълкуване.

Взискателите не вземат становище по молбата.

След преценка на доводите в молбата и постановения съдебен акт, чието тълкуване се иска, настоящият състав намира следното:

Молбата е неоснователна.

Нуждата от тълкуване на решението възниква във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението: да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо и да бъде проведено принудително изпълнение. То е допустимо докато съществува интерес от тълкуване. Законът смята, че такъв интерес вече не съществува, когато решението е изпълнено и то изцяло. Затова според чл. 251, ал. 2 ГПК, тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

В случая постановеното от СОС решение не е осъдително и не се ползва с изпълнителна сила. На съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежат определените разноски в изпълнителното производство, като по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл единствено по техния размер, като изрично е посочил, че разноските могат да бъдат събрани едва след реализиране предмета на изпълнението: извършване на разпределяне на ползване чрез въвод във владение, като тогава те ще бъдат изчислени и разпределени между длъжниците и то в случай, че бъде установено, че имотът не се ползва от тях по посочения в изпълнителния лист начин. Действително, възраженията на жалбоподателите, че добросъвестно изпълняват влязлото в сила съдебно решение, с което е разпределено ползването на общата вещ и не са дали повод за образуване на изпълнителното дело, не могат да бъдат преценени предварително от съдебния изпълнител, като въпросът за тяхната основателност може да бъде решен само след насрочване на принудителното действие – разпределяне на ползване /въвод във владение/ и посещение на имота на място от ЧСИ в присъствие на страните и на назначеното вещо лице, от заключението на което ще се установи дали ползването на имота от страните съответства на изпълнителния титул. С оглед това волята на съда в постановеното съдебно решение е ясна.

Настоящият състав не дължи произнасяне по въпроса за това дали поканата за доброволно изпълнение в случая е уведомление по смисъла на чл. 522, ал. 1 от ГПК и има ли последиците на покана за доброволно изпълнение. В случай, че съдебният изпълнител пристъпи преждевременно към принудително събиране на разноските, за жалбоподателите е е налице друг път за защита.

С оглед това съдът следва да остави без уважение молбата на жалбоподателите за 2 тълкуване на решението по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от В. Н. Б. и Д. С. Б. чрез адв. К. от САК за тълкуване на решение № 13/23.01.2024 год. на СОС по реда на чл. 251 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3