Решение № 1414 от 20.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Д. ИВ. ГР. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20211110214557 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. ИЛ. ЯН. от гр. София срещу наказателно постановление (НП) № 18-4332-015264/08.08.2018 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) - СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, както и на основание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба, инициирала настоящето производство се оспорват извършените нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като не се обжалва постановлението в частта, в която се твърди извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. Оспорва се компетентността на административно-наказващия орган, претендира се, че акта не е връчен в сроковете по ЗАНН, твърди се несъответствие между 1 фактическа обстановка, описана в акта и в наказателното постановление, несъответствие между правната квалификация на деянието/деянията в акта и наказателно постановление, не била установена фактическата обстановка, носел в себе си СУМПС и бил правоспособен водач. Моли се за отмяна на НП в обжалваните му части.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. За него в едно от проведените съдебни заседания се явява упълномощен процесуален представител.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител и не е представено становище по жалбата.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 20.07.2018 г. около 04:20 часа жалбоподателят Д. ИЛ. ЯН. в гр. София по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул.

„Република“ управлявал лек автомобил „М. А 140“, с ДК № СВ ---- АТ, собственост на трето лице. Свидетелката С. била дежурна заедно с колегата си Д.А. като наряд АП 455. Около 04:10 часа се намирали на бул. „Ломско шосе“ до метростанция „Хан Кубрат“. Те чули свистене на гуми в района на бензиностанцията и видели управлявания от жалбоподателя автомобил да излиза с бърза скорост от бензиностанцията. Свидетелката С. подала сигнал за спиране на водача със стоп палка. Тя видяла, че я поглежда и продължава направо. Двамата с А. последвали автомобила като му подали звуков и светлинен сигнал да спре. Те съобщили и по радиоефира. Засекли го да спира между два автомобила на ул. „Калотина“. При спирането на автомобила блъснал странично паркирани МПС-та. Спрели патрулния автомобил и слезли от него. С. и А. тръгнали към вратите на автомобила. В този момент жалбоподателя тръгнал като навил пълен десен по посока на С.. Двамата полицаи тръгнали обратно към полицейския автомобил, но се чул силен трясък и като се обърнали видели, че автомобила блъскал последователно автомобилите от двете му страни и след това се преобърнал на едната си страна, а именно лявата си страна. Полицейските служители докладвали за възникналата ситуация ОДЧ и поискали съдействие от ППГ 200. Екип на О „ПП“ били изпратени на място, сред които бил и свидетеля Я., за да обработят произшествието. Водачът бил на място, установено било, че същият е с 2 невалидно СУМПС, след извършена проверка през служебния таблет.

Водачът бил във видимо нетрезво състояние и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Същият бил на място, автомобилът му е бил преобърнат и полицаите го били задържали.

Била изготвена докладна записка от мл. инспектор Й. С. по случая.

Съставен е протокол за ПТП, с отбелязано време на реализиране на същото 20.07.2018 г. 04:20 ч. и описани щети по МПС - тата. Изготвена е и скица за ПТП-то.

Установява се от справка на 02 РУ-СДВР, че жалбоподателят е подал декларация за кражба на якето му от дискотека, в което били и личните му документи. От декларация с №855/27.04.17 г. се установява, че Д. ИЛ. ЯН. декларира осъществена кражба на яке на 22.04.2017 г. от сепаре на дискотека, като в същото са били личните му документи: лична карта и шофьорска книжка. С оглед на което СУМПС на Я. с № ---------0 и лична карта с №646898701 са обявени за невалидни.

Съставен бил на 20.07.2018 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор ЯВ. ИВ. ЯК. на жалбоподателя, в който е посочено, че на 20.07.2018 г. около 04:20 часа в гр. София по бул.

„Ломско шосе“ с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул.

„Република“ управлявал лек автомобил „М. А 140“, с ДК № -------- и на кръстовището с ул. „Хан Крум“ при подаден сигнал със стоп палка, образец „МВР“, ясен и разбираем, водачът не се подчинява и продължава, като поради несъобразена скорост с пътните условия, остър ляв завой реализира ПТП с паркирания на кръстовището с ул. „Калотина“ лек автомобил с ДК № --------, след което не остава на място и напуска местопроизшествието, както и управлява без да притежава валидно СУМПС. АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи - мл. автоконтрольор Я..

АУАН е връчен на жалбоподателя при „отказ“, удостоверено с подписа на един свидетел.

Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Като видно от приложеното удостоверение 3

№513р-78256/17.09.2018 г. се установява, че със Заповед №8121К2567/08.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи издалата процесното НП е назначена за началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“-СДВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени и гласни доказателства, които се кредитират като логични и непротиворечиви. Показанията на свидетелите Я. и С., както и писмените доказателства, които са вътрешно непротиворечиви и логични, поради което и се кредитират. Изключително обстоятелствени и подробни са показанията и на двамата свидетели, поради което и същите като безпристрастни, а тези на С. и като такива на очевидец се кредитират изцяло.

Между писмените и гласни доказателства липсват съществени противоречия, които да е необходимо съда да обсъжда.

Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:

По т.1 на НП:

Съдът констатира, че в тази му част НП като необжалвано е влязло в законна сила и не следва произнасяне по тази част от НП.

По т.2 на НП:

Съдът констатира, че в тази му част на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а именно:

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е 4 налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено.

Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното съдържание: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ”.

Предвид което словесното описание на нарушението в АУАН и НП не може да бъде подведено под посочената правна норма като правна квалификация.

Твърди се, че водачът е причинил ПТП, поради „скорост несъобразена с пътните условия ляв завой“. Не се сочи, както е разписано в нормата какво конкретно като обстоятелства при управлението на МПС-то жалбоподателя не е взел предвид: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост. Липсата на точна воля от страна на административно-наказващия орган говори за липса на властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за което е съставено наказателното постановление.

Нещо повече така описаното словесно нарушение: реализирано ПТП, поради движение със „скорост несъобразена с пътните условия“ в АУАН и в НП не вменява задължение за водач на ППС. В нормата липсва изискване за скорост съобразена с „пътните условия“, за да бъде нарушена. Какво е имал предвид съответно актосъставителя, а след това и административнонаказващия орган при описанието на нарушението не става ясно. Като следва да се посочи, че в докладната записка се сочи загуба на управлението над автомобила при маневра ляв завой, т.е. описани са конкретните обстоятелства на настъпилото ПТП.

Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган с 5 посочване на правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа обстановка, са нарушили правото на защита на жалбоподателя. В случая освен наличие на непълно описание на фактическия състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на същото правна квалификация.

Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил, както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.

Поради което в тази му част наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По т.3 на НП, бе установено следното:

Твърди се осъществено административно нарушение, което е описано като „напуска мястото на ПТП без да изпълни задължението си като участник в ПТП“ с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на задължителните реквизити посочени в чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП.

На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на така квалифицираното по този текст на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП нарушение, което има три хипотези, а именно: „т.3 когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;