Решение № 132 от 27.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Смолян, 26.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500146 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по подадената от М. М. М. допустима жалба с вх.№ 61325/14.02.2023 г., наречена „възражение“, против постановление на държавния съдебен изпълнител за разноските по изп.дело № 19/2018 г. на СИС при Смолянския районен съд. С това постановление за длъжника е определена за плащане държавна такса от 836,94 лв. по чл.53 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК; 14,26 лв. законна лихва в полза на взискателя и 0,80 лв. държавна такса в полза на РС-Смолян за възстановяване разхода към БНБ.

М. М. счита, че не дължи тези суми, особено държавната такса по чл.53, тъй като не бил давал повод за принудително изпълнение и плащал всичко извънсъдебно. Сочи в жалбата, че с майката на детето се споразумели той да изчисти задълженията по горното изпълнително дело и да внася извънсъдебно месечните вноски за издръжката на дъщеря му. С молба вх. № 61448/ 13.04.2018 г. по изп.дело М. представил вносна бележка за платената от него сума в размер на 3 468,46 лева, включваща всички вземания 1 на взискателя към онзи момент - издръжка за минало време, законна лихва върху това вземане, направени разноски в полза на взискателя, направени разноски по изпълнителното дело, такса за ДСИ и държавна по чл. 53 от Тарифата към ГПК за PC Смолян. Според жалбоподателя, с гореописаната сума погасил изцяло наличните към онзи момент вземания по изпълнителното дело и до подаване на жалбата изплатил всички дължими месечни вноски по издръжката на дъщеря му без ден закъснение. Нещо повече, от няколко месеца внасял по свое усмотрение по-висок размер за издръжка на детето от определения от съда. Твърди, че от 13.04.2018 г. по делото не са извършвани действия по принудително изпълнение, тъй като не е даван повод за това, поради пълното и своевременно погасяване на задължението му към детето.

Насрещната страна – взискателят Кр. М. М., действаща със съгласието на своя законен представител – майка си Т. З. К., представлявана от адв.М. Г., не е подала възражение по чл.436, ал.3 ГПК.

Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 19/2018 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба към Смолянския районен съд е образувано на 20.02.2018 г. по молба на Т. З. К., чрез адв.М. Г., в качеството и на майка и законен представител на малолетната тогава Кр. М. М., за събиране вземания срещу длъжника и настоящ жалбоподател М. М. за издръжка, както следва: 1 380 лв. за минал период от 28.09.2015 г. до 15.08.2016 г., ведно със законната лихва от 28.09.2016 г. до окончателно изплащане; ежемесечна издръжка от 180 лв., считано от 15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката. Изпълнителният лист за тези вземания е издаден на 04.08.2017 г.

Върху него е отбелязано на 19.03.2018 г. от пълномощника адв.Г., че, съгласно молба с вх.№ 61264/28.02.2018 г., подадена от длъжника, сумата от 2 420 лв. за периода от 17.08.2016 г. до 27.02.2018 г. е изплатена на взискателката преди образуване на изп.дело.

На длъжника М. М. е изпратена най-напред на 22.02.2018 г.

2 покана за доброволно изпълнение, получена от него на 26.02.2018 г., според която задължението му към 22.02.2018 г. възлиза на: 180 лв. ежемесечна издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 15.08.2016 г.; 1 380 лв. издръжка за периода 28.09.2016 г. – 15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.09.2016 г.;

4 800 лв. издръжка за периода от 15.08.2016 г. до 22.02.2018 г., 464,12 лв. законна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 22.02.2023 г.; 300 лв. разноски на взискателката; 102,80 лв. разноски по изп.дело в полза на РС-Смолян; по 21,60 лв. с ДДС ежемесечно /с включено ДДС/държавна такса по чл.53 от Тарифата по ГПК за Районен съд-Смолян.

На 28.02.2018 г., т.е., два дни, след като получава ПДИ, М.

М. подава молба вх.№ 61264 /л.22 от изп.дело/, в която твърди, че голяма част от издръжката е превел с пощенски записи на адреса на майката в Смолян, като прилага и копия от тях. Иска преизчисляване на дълга с оглед тези документи, като бъдат приспаднати и неправомерно, според него, начислените лихви и разноски, след което да бъде уведомен за точната сума, която следва да плати в срока за доброволно изпълнение, тъй като има желание да погаси дълга си изцяло. С оглед това желание, моли съдебния изпълнител да не предприема действия по принудително изпълнение, а след като установи точния размер на дълга, да го уведоми своевременно за погасяването му.

По тази молба взискателката дава становище на 15.03.2018 г./л.53 от изп.дело/, че потвърждава направените по представените документи частични плащания на присъдената издръжка. Моли да се предприемат действия за събиране разликата между направените частични плащания и пълния размер на присъдената издръжка.

ДСИ разпорежда на 19.03.2018 г. плащанията по тези документи да се отразят като преведени направо на взискателя и да се изготви нова справка за размера на задължението към 19.03.2018 г.

Видно е от представените копия на документи от длъжника, че в тях той посочва за кой месец се отнася плащането на съответната сума, като първото плащане е на 17.08.2016 г. и е за 90 лв., като е посочено и че е за 17.08.2016 г. Не се вижда някое от плащанията да е посочено от длъжника да се отнася за дължимите 1 380 лв. за периода 28.09.2015 г.-15.08.2016 г.

3

Плащанията са на различна стойност – 90 лв., 150 лв. За първи път пълният размер от 180 лв. е преведен с пощенски запис на 27.02.2018 г. и в него длъжникът е посочил, че е издръжка за м.февруари 2018 г.

На 28.03.2018 г. на длъжника М. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, според която към тази дата задължението му по изп.дело възлиза на 180 лв. ежемесечна издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 15.08.2016 г.; 1 380 лв.издръжка за периода 28.09.2015 г. – 15.08.2016 г.; 1 180 лв. издръжка за периода от 15.08.2016 г. до 28.03.2018 г.; 326,58 лв. законна лихва за периода 15.08.2016 г. – 28.03.2018 г.; 300 лв. разноски, направени от взискателката; 102 разноски по изп.дело в полза на РС-Смолян; по 21,60 лв. ежемесечно /с включено ДДС/ по чл.53 от Тарифата по ГПК в полза на Районен съд-Смолян; както и 343, 28 лв. /с включен ДДС/ по чл.53 от Тарифата по ГПК за Районен съд-Смолян.

Тази покана е получена от длъжника на 02.04.2018 г.

На 13.04.2018 г. постъпва от М. М., чрез пълномощник адв.К. А., молба /л.69 от изп.дело/, с която представя на ДСИ копие от касов бон от „Български пощи“ ЕАД и от вносна бележка за платени общо 3 468,46 лв. За тях сочи, че погасява 1 380 лв. издръжка за минало време от 28.09.2015 г. – до 15.08.2016 г.; 995 лв. издръжка за периода 15.08.2016 г. – „до момента, вкл.м.март 2018 г./; 326,58 лв. законна лихва върху неплатените издръжки;

300 лв. разноски на взискателката; 102 лв. разноски по изп.дело; 21,60 лв. такса за СИ и 343,28 лв. държавна такса по чл.53 от Тарифата по ГПК за РССмолян.

С тази вносна бележка от 13.04.2018 г./л.70 от изп.дело/ са преведени от М. М. на същата дата 3 468,46 лв. по сметка на ДСИ. Според касовия бон от „Български пощи“ от 27.03.2018 г./л.71 от изп.дело/, от М. са изпратени чрез пощенски запис 180 лв. издръжка за м.март 2018 г. на Т. К..

В същата молба е записано как М. счита, че с изплащането на сумите е погасил цялото задължение по изп.дело. Прави възражение относно посочения в ПДИ размер на задължението за издръжка за периода 15.08.2016 г. до 28.03.2018 г., тъй като сумата от 1 180 лв. е завишена и от нея не са приспаднати изплатените от длъжника издръжки, за които са представени пощенски записи и разписки, като не е приспадната и сумата от 180 лв. издръжка за м.март 2018 г. по посочения по-горе касов бон от 4

„Български пощи“ ЕАД. На следващо място посочва, че от м.февруари 2018 г. е започнал редовно изплащане на пълния размер на присъдената издръжка, като ще продължи да го прави и занапред до настъпване на причина за отпадането на издръжката. Твърди, че на всеки два месеца ще представя молба по изп.дело с приложени към нея доказателства за изплатените издръжки за съответните месеци. Моли, предвид изложеното, съдебния изпълнител да се въздържа от извършване на действия по принудително изпълнение, които ще натоварят длъжника с ненужни държавни такси и разноски.

С намиращото се на л.73 от изп.дело Разпореждане за превод на суми от 17.04.2018 г., ДСИ всъщност прави разпределение на получената по неговата сметка сума от 3 468,46 лв., като посочва, че от тях се удържа в полза на РС-Смолян държавна такса от 102 лв. с ДДС по чл.30,31 и 36 от Тарифата за таксите по ГПК; 364,88 лв. държавна такса с ДДС по чл.53 от същата тарифа в полза на РС-Смолян; и 3 001,58 лв. – в полза на взискателя. Последната сума е преведена по сметка на Т. К. на 19.04.2018 г.

Разпределението не е съобщавано на страните.

Може да се заключи, че този размер на държавната такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е сбор от посочената такава такса от 343, 28 лв. в ПДИ от 02.04.2018 г. и една такса от 21,60 лв. по чл.53, ал.1, б.“а“ от същата тарифа, начислена върху издръжката от 180 лв. за един месец /18 лв. + 3,60 лв.ДДС/.

Такава такса изобщо не е трябвало да бъде начислявана и удържана от преведените от длъжника суми при положение, че сумата от общо 3 648,46 лв. /3 468,46 лв. по вн.б-ка и 180 лв. по касовия бон за пощенски запис от 27.03.2018 г./ е платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, който изтича на 16.04.2018 г. Това е така, защото чл.53, ал.2 от тарифата разпорежда, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такава такса не се събира.

Към датата на второто плащане на 13.04.2018 г., предвид и посоченото в актуализираната ПДИ от 28.03.2018 г., сумата, която М. дължи и то ако плати в рамките на срока за доброволно изпълнение, с оглед тази ал.2 на чл.53, е сбор от следните суми: 1 380 лв. издръжка за периода 28.09.2015 г.

– 15.08.2016 г.; 1 000 лв. издръжка от 15.08.2016 г. до 28.03.2018 г./като се 5 приспадат платените на 27.03.2018 г. 180 лв. чрез пощенския запис: записаните 1 180 лв. – 180 лв./; 326,58 лв. законна лихва за периода 15.08.2016 г. – 28.03.2018 г.; 300 лв. разноски на взискателката; 102 лв. разноски по изп.дело или общо 3 108, 58 лв. Т.е., към 13 април 2018 г. М. е платил с 359,88 лв. повече от дължимото към онзи момент. Това са почти две месечни издръжки от по 180 лв./само с 12 стотинки по малко/.

На 30.05.2018 г. постъпва от длъжника молба /л.78 от изп.дело/, в която сочи, че е платил направо на Т. К. издръжките от по 180 лв. за м.април и май 2018 г. Представя два касови бона от „Български пощи“ ЕАД, от които е видно, че пощенските записи за сумите от по 180 лв. са и преведени съответно на 26 април 2018 г. и 28.05.2018 г.

Така от намиращите се на л.78 – л.152 от изп.дело молби, подадени от М. М., придружени с копия от системни бонове за парични преводи чрез „Български пощи“ и разписки от „Изи Пей“, се вижда, че за времето от 28 април 2018 г. до 29 ноември 2022 г. длъжникът М. всеки месец изпраща средствата за дължимата месечна издръжка от 180 лв. направо на Т.

К. посредством пощенски записи и такива чрез „Изи Пей“, а не чрез внасяне на сумите по сметка на ДСИ, от която впоследствие да се превеждат на взискателя. На всеки два или три месеца с молбите длъжникът уведомява ДСИ за така сторените от него плащания и всички те са взети предвид и отразени в деловодната програма на СИС. Плащанията стават на различни дати от съответния месец, между 26-то и 30-то число. Видно от копията на разписки от „Изи Пей“ на л.153 и 154 от изп.дело, на 29.12.2022 г. и на 27.01.2023 г. длъжникът М. изпраща на Т. К. вече по 200 лв. за съответния месец, отново не чрез ДСИ.