Решение № 10387 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10387 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН С., 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110138501 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на С.

НАКАЗАТЕЛЕН С. - С ПРАВОПРИЕМНИК С. Г. С. да заплати на ищеца .... Д. М. обезщетение в размер на 20000 лв.- представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди болка и страдание в резултат на съществено нарушение на правото на европейския съюз при решаване и по време на производството по НОХД 1006/16 НА СНС КАТО НА 20.05.2022Г. С.ИИТЕ ОТ СНС ( С.ЕБНИЯТ СЪСТАВ) СА ДАЛИ 1 ЧАС ВРЕМЕ И

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ С ДЕЛОТО И ОРГАНИЗИРАНЕ НА ЛИНИЯТА НА

ЗАЩИТА, КАТО НАРУШВАЙКИ ПРАВОТО МУ НА ЗАЩИТА, ОСЪЩЕСТВИЛИ

ФЛАГРАНТЕН ОТКАЗ ОТ ПРАВОС.ИЕ. Нарушени му били правата, като е нарушението било съществено и на правото на Европейския съюз ( Молба от 07.10.22г. уточнение). твърди от това съществено нарушение на правото да е претърпял вреди - неимуществени изразяващи се в страх, безпокойство , унижение, жесток психически и физически тормоз и изтезание и други, описани в УИМ от 07.10.2023г.

Ответникът е представил отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди да е недопустим иска, при условията на евентуалност - неоснователен, като счита, че ищецът няма право на иск по този ред, доколкото производството не е приключило с влязъл в сила С.ебен акт, искът е неоснователен тъй като е спазен редът за предоставяне на достъп, като е определено адекватен времеви период за запознаване на ищеца с материалите по делото, доколкото той вече бил запознат със същите от предходни процесуални действия - предходно запознаване с материалите. Липсвало увреждане, противоправно поведение и връзка между твърдените вреди и поведението на С.ебния състав, Оспорва размерът на иска , както и периода, през който ищецът сочи да е търпял вреди.

1

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на С.а да приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.2в, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за обезщетяване на вреди - неимуществени, претърпени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било нарушено правото на Европейския съюз, което нарушение обаче да е достатъчно съществено по смисъла на закона, както и да е в причинно следствена връзка с твърдените вреди, както и настъпването на неимуществени вреди в претендирания размер. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл.4 от ЗОДОВ. Ответникът следва да установи при условията, че се докаже горното, че е заплатил процесните суми.

В открито С.ебно заседание, проведено на 24.10.2024г. С.ът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че с разпореждане от 20.05.2022г. по НОХД № 1006 от 2016г., преди насроченото на 02.06.2022г. открито С.ебно заседание, производството по делото е предоставено на г-н М. за определен период от време, а именно за 1 /един/ час.

От свидетелските показания на св. П. С.ът приема за установено следното: свидетелят разказва как се отразило, това, че С.ебният състав е дал един час за запознаване с производството на ищеца, заседание по НОХД № 1006 от 2016г. по описа на СНС, на което свидетелят П. е присъствал, като съобщава, че доверието на М. към С.а паднало на „кота нула“, никакво. Това, че му дали само един час да се запознае с делото се отразило негативно на емоционалното му състояние. Доверието му в правоС.ната система и Държавата било сринато. Сигурен бил в това, че С.ът образува на хората дела без вина. Бил изписал няколко пъти стените на килията, в която беше настанен. Считал, че е отвлечен неправомерно и незаконно от ....., ...... и ....... В годините след това, той постоянно говорил за това как е бил лишен от правото да се защитава, тъй като са му дали само един час. Когато говори за тези неща у М. нямало никакво спокойствие. Имал чувството, че може да гръмне, постоянно е изнервен. Съобщава, още, че ищецът М. се ядосвал още и във връзка и с други дела, което било нормално за един 100- процентов невинен човек. Знае, че той е пускал много жалби, но не можел да каже дали по време на С.ебното заседание, за което разказал (НОХД № 1006 от 2016г. по описа на СНС) са образувани и са се водили граждански производства. Със сигурност имал и други граждански дела. П. бил свидетел и по някои от тях, които касаят общото им дело по прокурорска преписка № 431/13г. Дори няколко пъти М. не можел да отиде на заседание, заради високото си кръвно. Много пъти не са го пускали да ходи на заседания.

По делото не се спори, че с разпореждане от 20.05.2022г. по НОХД № 1006 от 2016г., преди насроченото на 02.06.2022г. открито С.ебно заседание, производството по делото е предоставено на г-н М. за определен период от време, а именно за 1 /един/ час. Въпросът е 2 дали това разпореждане представлява "достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз " по смисъла на чл . 2в , ал. 1 и сл. ЗОДОВ, като се вземе предвид, че ищецът не твърди да е лишен от право на информация изобщо в проведеното С.ебно производство по нохд 1006/16 СНС или преди това в доС.ебната фаза на процеса, а конкретното му оплакване е, че този един час, предосатвен му за запозваневане с делото с разпореждане от 20.05.2020г. за подготовка за С.ебно заседание, насрочено на 02.06.2022г. представявало съществено нарушение на правото на ЕС, от което е претърпял сочените в искова молба вреди.

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 – Brasserie du Pкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kubler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. достатъчно съществено нарушение на тази норма и 3. пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Квалификацията "достатъчно съществено" предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са предоставени в нейното право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи; извинимият или неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата.

Правото на ЕС не С.ържа процесуалните правила, които да се приложат при разглеждането на иск за обезщетяване на вреди. Тук действа принципът на процесуалната автономия на държавите-членки. Съгласно този принцип, изведен отново в практиката на С.а, вътрешният правен ред на всяка държава-членка следва да определи компетентните юрисдикции и процесуалните правила за С.ебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като все пак държавите-членки носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на тези права във всеки отделен случай.

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от С.илищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма, искът за обезщетение се предявява пред С.а, по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито 3 незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ето защо и с оглед твърденията за извършено нарушение от страна на прокуратурата, пасивно легитимиран да отговаря по иска е именно Прокуратурата на Република България.

От гореизложеното следва, че основателността на предявения иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, 2) нарушението следва да е достатъчно съществено, 3) да са причинени вреди, и 4) да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

С.ът приема, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в ЗОДОВ. За да е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ, то следва да е налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на частноправните субекти. В частност въпреки надлежно разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване допуснато нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти.

Твърдените нарушения на правото на ЕС са изброени бланкетно, без обосноваване на конкретна връзка с действията на ответника.

Според чл. 4, § 3 от ДЕС държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза, като те С.ействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.

Правото на ЕС не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаването му, като материално-правните предпоставки на този иск са изведени от практиката на С.а на ЕС (СЕС) - делото Francovich и Kоbler, (съединени дела С6/90 и С- 9/90 ) и дело С- 224/01. и те са следните три: 1. нарушение на правна норма на ПЕС, даваща права на частно-правни субекти; 2. извършеното нарушение да е достатъчно съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка между претърпените вреди и това нарушение. Доколкото практиката на СЕС има задължитЕ. характер, то и нейното нарушаване представлява нарушение, за което би могла да се ангажира отговорността на държава-член за вреди.

Първата предпоставка за уважаване на предявените искове изисква да се установи нарушение на норма на Общностното право, която има директен ефект. Директният ефект дава възможност на частноправните субекти да се позоват на съответната норма от правото на ЕС пред националните С.илища, а те от своя страна са длъжни да я зачетат и приложат.

Нормата трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни субекти. Тя може да се С.ържа в учредитЕ. договор, регламент или директива, т. е. да е норма на акт с 4 директна приложимост или не.

В исковата молба са изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, в която е регламентирано правото на всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, на ефективни правни средства за защита пред С. в съответствие с предвидените в настоящия член условия, както и неговото дело да бъде гледано справедлИ. и публично в разумен срок от независим и безпристрастен С., предварително създаден със закон. Изложени са твърдения за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на справедлив С.ебен процес, и чл.