Решение № 126 от 09.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 191/ 17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1637/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. Ил. и Вл. В. М. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „С.“ № 2, сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 29.04.2024 г. около 14:30 часа на третокласен път III-7305 20 км.+000 (път от с. Л. към с.

Вр.), ведно със законната лихва върху претендираната сума от 8.07.2024 г.

(датата на уведомяването на застрахователя) до окончателното изплащане на задължението, като искът за горницата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 55 000 лв. е отхвърлен.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. Д. М., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 54 – адв. Е. Ф., в която същото се обжалва, в частта, с която искът е отхвърлен, като 1 постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и задължителната съдебна практика. Претендира се неговата отмяна и увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера на 45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването.

Излагат се съображения за нарушаване критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се изтъква, че от събраните по делото доказателства е видно, че от деликта въззивникът е понесъл както физически, така и психически страдания. При позоваване на показанията на свидетели, се развиват доводи за липса на анализ от първоинстанционния съд на въпроса как претърпените травми са се отразили на емоционалния и социалния живот на пострадалия въззивник.

В допълнение се сочи, че при определя размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени конкретните икономически условия в страната. Претендира се, че присъденият размер на обезвредата е занижен.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, с адрес за връчване: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 - адв. П. В., в който се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт, по съображения за неговата законосъобразност и правилност.

Изтъква се, че болничният престой на пострадалия е с продължителност от три дни, а възстановителният период за настъпилите увреждания – шест седмици, като липсват данни за проведено допълнително лечение, а показанията на свидетеля Д. остават изолирани от останалия доказателствен материал по делото и не могат да служат за годно доказателствено средство. Подчертава се, че въззивникът се е върнал на работа два месеца след злополуката.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. чл.269

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното 2 първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция e предявена пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенция за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – В. Яс. Ахм..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивникът М. е отправил до 3 застрахователното дружество на 8.07.2024 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не е получил плащане от застрахователя, инициирал е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото същият, чрез процесуалния си представител, е изразил в отговора на възззивната жалба становище за правилност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

По отношение механизма на увреждането, от данните по делото става ясно, че на 29.04.2024 г. около 14:30 ч., на третокласен път 7305 при км.

20+000, въззивникът е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № *********. В насрещното пътно платно се е движил влекач „МАН“, с рег. № ********, с прикачено ремарке Зорзи, с рег. № *******, управлявани от В. Яс.

4

Ахм.. Поради управление на товарната композиция с несъобразена скорост на движение спрямо радиуса на завоя – по-голяма от критичната скорост за безопасно преминаване на криволинейния пътен участък, и наводнената и хлъзгава пътна настилка, полуремаркето е навлязло в насрещната пътна лента за движение и е блъснало челно лекия автомобил, управляван от М., който впоследствие е бил ударен отзад от лек автомобил „Рено Канго“, с рег. № ******, управляван от Д. Д.. Механизмът на пътния инцидент е възпроизведен от вещото лице по назначената пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, като експертът е констатирал, че при движението си, полуремаркето е загубило напречна устойчивост, преминавайки по завой, и задната му част е навлязла в насрещната пътна лента в посока с. Вр., където в този момент се е намирал автомобилът „Тойота“, управляван от въззивника, като между тях е настъпил удар.

Заключил е, че произшествието е настъпило в пътната лента за движение на лекия автомобил, чийто водач, макар да е предприел технически правилни действия, не е могъл да избегне сблъсъка, тъй като цялото му платно за движение е било заето от полуремаркето. Като причина за инцидента се очертава поведението на водача на товарната композиция, движещ се със скорост несъобразена с геометрията на пътното платно, мократа и хлъзгава настилка, с които действия той е нарушил правилата, установени в ЗДвП, а именно по чл. 20, ал. 1 - да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и по чл.20, ал.2 ЗДвП - да избира скоростта си на движение, при съобразяване на атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост.

В настоящия случай, от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззивникът е получил следните увреждания: хоризонтална фрактура в средна трета на стернума и малък хематом в предния медиастинум; фрактура на второ ребро вляво по медиоклавикуларната линия; фрактура на четвърта ребро вдясно и фисура на второ и трето ребра по медиоклавикуларната линия. По мнение на експерта, общият възстановителен период възлиза на два месеца, като уврежданията са причинили трайно затрудняване на движението на снагата, болки и страдания. Приложено е било консервативно лечение с обезболяване, 5 антикоагулант, гастропротектор, емпирично антибиотично лечение и контрол на електролити и сърдечни ензими. Пациентът е бил дехоспитализиран след три дни болничен престой. По време на лечението и след това не са наблюдавани усложнения, по данни на експерта.

От разпита на свидетеля Д. – син на пострадалия, се установява интензитета на негативните изживявания на въззивника, както непосредствено след произшествието, така и във времето, болките и страданията, съпътстващи уврежданията, ограниченията в ежедневната рутина и невъзможността за самообслужване в определен период; загубата на трудова активност. Свидетелят споделя, че след пътния инцидент баща му е ползвал два месеца отпуск по болест.

Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 67 г., с придружаващо заболяване – артериална хипертония, видно от епикризата от болничното заведение. При произшествието той е загубил съпругата си.

При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства – възрастта на въззивника; причинените травматични увреждания със счупване на кости от гръдния кош, ограничения в движението на снагата; болки; дефицитите в ежедневната рутина и претърпените негативни въздействия, естествено съпътстващи травми от вида на гореизложените, но и прилагането на единствено консервативно лечение, без оперативни интервенции и високорискови манипулации, липсата на усложнения във възстановителния процес и пълното възстановяване здравето на въззивника, настоящият състав намира, че претенцията за обезвреда се явява основателна до размера на 35 000 лв. Предявеният иск следва да се уважи в този размер. Не се констатират специфични негативни последици от конкретния деликт върху емоционалния и социалния живот на пострадалия, извън обичайните, както се претендира в жалбата – по данни на сина му, въззивникът е бил обгрижван и е общувал с тях по време на възстановяването си, а, след изтичане на болничния му, се е върнал на работното си място, свързано с ежедневно общуване с хора, по разясненията на свидетеля, без да се споделя за затруднения в комуникацията и социална отдръпнатост. Настоящият състав отбелязва, че потенциалните вреди за въззивника от скърбенето за загубилата живота си негова съпруга не са предмет на настоящото производство.