Решение № 235 от 05.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500366 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №263 от 02.06.2023г., постановено по гр.д. №15/2022г., Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил предявените от Е. Ф. П., с ЕГН **********, против Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК 121130778, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул.Черни връх №51Д, обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 04.02.2021г. в гр.Велико Търново, ул.Никола Габровски №74 при управлението на лек автомобил Опел Астра с ДК№ Н 72****, като неоснователни и недоказани. Със същото решение е осъден Е. Ф. П. да заплати на ЗК Лев Инс АД-гр.София сумата от 618 лева, направени разноски в първа инстанция, както и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца.Е. Ф. П. от 1 гр.Велико Търново, чрез процесуален представител адвокат M. K. И., от Адвокатска колегия-Велико Търново, с пълномощно.

Заявява, че не е доволен от обжалваното решение в неговата цялост.

Счита същото за незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон, и необосновано на доказателствения материал по делото.

Неправилно Великотърновският окръжен съд бил приел, че не е налице вина на водача на лекия автомобил Опел Астра, с ДК№ Н72**** и че същият не е нарушил с поведението си правилата за движение по пътищата. Странно било как съдът е пренебрегнал обясненията на самия водач на Опел Астра, който в съдебно заседание е признал, че е забелязал спрелия бус Ивеко на разстояние от 150 метра и е намалил скоростта, но не е видял светлинни обозначения, наличието на каквито е установено по делото. Същият водач бил заявил, че е забелязал слизащия от буса човек на около 40-50 метра и е имал непосредствена видимост към буса Ивеко. Признавал още, че само е могъл да натисне спирачката, но не казал че е свил рязко вдясно, като на практика със своя автомобил е „преследвал“ пострадалия до самия тротоар, където е настъпил и ударът – непосредствено до самия бордюр. Вещото лице било посочило в заключението си, че е било възможно предотвратяване на удара при преминаване на лекия автомобил между тротоара и бус Ивеко.

Неправилно Окръжният съд бил дал вяра на извода на вещото лице инж.С., че скоростта на движение на лекия автомобил била 51,9 км/ч, без да съобрази показанията на свидетеля, който е казал че лекият автомобил се движел „бързо, защото спирачките изсвириха, и после вече стана.“, както и казаното от св.Х. „мислея, че този фелдшерът му се караше на шофьора, че е карал бързо, нищо такова му каза „“много бързо караш““. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че опасността на пътя за водача на лекия автомобил била възникнала внезапно, и че ищецът бил единственият участник в движението, който с поведението си е предизвикал настъпването на процесното ПТП. Преди да бъде ударен, ищецът бил направил 5-6 крачки и това е разстояние, което осигурява период от няколко секунди, през който водачът на Опел Астра е следвало да забележи пресичащият пешеходец и да предприеме маневра, с която да избегне удара. Вместо това лекият автомобил удря ищеца, когато същият вече е стъпил с единия крак на тротоара.

Въззивникът счита, че причината поради която не е успял да спре е 2 несъобразяването с пътната обстановка и несъобразената скорост на този участък в градска среда.

Въззиваемият, ответник в първата инстанция, Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, чрез юрисконсулт К. И., с пълномощно, в писмен отговор, оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд да я остави без уважение и вместо това да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно.

Счита, че Окръжният съд бил изяснил обективно фактическата обстановка и при преценка на същата бил стигнал до единствено правилния извод, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищеца, което не е било съобразено с правилата за движение по пътищата. Доказани били възраженията на ответника, че ищецът в качеството си на пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.114 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците е забранено внезапно да валзизат на пътното платно, а именно това бил направил ищецът. Счита за необоснован изводът на вещото лице, че водачът на л.а. Опел Астра е следвало да съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка, като при сигнализиран пътен участък бил имал възможност да реагира своевременно с органите за управление на автомобила /спирачката/ и преустанови движението, без да допусне настъпването на ПТП. В тази връзка посочва, че спрелият товарен автомобил не е представлявал препятстие за движението на лекия автомобил – не се е намирал в лентата на движение на автомобила. Опасността на пътя била възникнала внезапно, когато ищецът бил предприел слизане от автомобила, без да се съобрази че на платното има движещ се автомобил и бил предприел пресичане на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, без да изчака преминаването на автомобила. Предвид изложеното установената с чл.45 ал.2 от ЗЗД презумпция за вина във водача на лекия автомобил била категорично оборена.

Поради липсата на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, правилно Великотърновският окръжен съд бил отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, процесуалните представители на страните адвокат М. И. и адвокат Т. П. поддържат заявените 3 от тях становища съответно във въззивната жалба и в отговора на същата.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, при наличен интерес за същата да обжалва конкретния съдебен акт, тъй като е насочена против подлежащо на обжалване съдебно решение, и тъй като е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и на отговора, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът при служебната проверка, която е длъжен да извърши, намира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, на ясен и разбираем български език и е подписано от съдията.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна следното.

На 04.02.2021г. в гр.Велико Търново лек автомобил Опел Астра, с рег.

№ Н 72****, управляван от Д. Ц. Й. от гр.Велико Търново, при движение по ул.Никола Габровски №74, поради неправилна преценка на пътната обстановка и движение с несъобразена скорост блъска ищеца по делото Е. Ф.

П., който пресичал пътното платно на необозначено като пешеходна пътека място, след като е слязъл от МПС Ивеко, с рег.№ ВТ 95****, собственост на Общинско предприятие Зелени системи, в момента в който левият крак на П.

4 е бил стъпил на тротоара, а десният крак е бил в движение от пътното платно към тротоара.

Към момента на пътния инцидент лекият автомобил Опел Астра е бил валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София.

Съставен е констативен протокол от органите на КАТ-Пътна полицияВелико Търново, видно от който вина имат двамата участници в пътния инцидент и е пострадал Е. П..

Относно механизма на пътно транспортното произшествие, причините за настъпването му и виновните лица Окръжният съд е назначил съдебно автотехническа експертиза с вещо лице инж.С. С.. Разпитани са и свидетели, а именно водачът на лекия автомобил Д. Й., водачът на товарния автомобил Ивеко Г. Й. и колегата на ищеца Р. Х., като всички тези свидетели са присъствали на местопроизшествието. Вещото лице е съобразило и техните показания. Освен това обяснения е дал и самият пострадал Е. П..

От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че лекият автомобил Опел Астра се е движел по улица Никола Габровски, в посока от изток на запад, в полагащата му се северна пътна лента. Товарният автомобил Ивеко, с пусната сигнална, въртяща се жълта светлина и аварийни светлини е бил в близост до южния бордюр на северната пътна лента в изчакване да се натоварят торби с отпадъци. Пешеходецът Е.

П., след като е слязъл от дясната врата на товарния автомобил, предприел движение напречно на платното за движение, в посока от юг на север към северния край на северната пътна лента, където се намирала торба с отпадъци. Мястото на удара се явява пресечната точка на траекториите на движение на автомобила и пешеходеца и е по широчина на платното за движение 0,3-0,5м южно от северния бордюр на северната пътна лента на ул.Н.Габровски и по дължина на пешеходната пътека на 4-4,5м западно от западния ъгъл на входа на базата на Пътни строежи.

Вещото лице посочва, че опасността за водача на автомобила настъпва когато пешеходецът слиза от товарния автомобил и започва пресичане на платното за движение на северната пътна лента и този момент е когато автомобилът се е намирал на около 40 метра от мястото на удара. Опасността за пешеходеца настъпва в същия момент, в който предприема пресичане на 5 платното за движение на северната пътна лента.

Според инж.С. скоростта на движение на лекия автомобил в района на ПТП е била 51,9 км/ч, като в този район няма пътни знаци, поради което разрешената скорост за лекия автомобил е била само 50 км/ч. Тъй като Опел Астра се е намирал на 41 метра от мястото на удара, а зоната за спиране е 40 метра, водаът му е нямал възможност да преустанови движението преди мястото на произшествието.

Вещото лице стига до категоричния извод, че предвид пътната обстановка и видимостта в района на ПТП, както водачът на автомобила, така и пешеходецът са имали възможност да се възприемат визуално при настъпване на опасност, предвид на което пешеходецът също е имал възможност да прецени обстановката, да пропусне лекия автомобил да премине и тогава да предприеме пресичането на платното за движение на северната пътна лента, като от друга страна водачът на автомобила е имал възможност да възприеме аварийните светлини и въртящата се жълта лампа на товарния автомобил, да съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка и преустанови движението на автомобила преди да настъпи ПТПто.

Като причини за настъпване на инцидента вещото лице инж.С. посочва неправилната преценка на пътната обстановка, както и от страна на водача на лекия автомобил, така и от страна на пешеходеца, тъй като лекият автомобил се движел с несъобразена скорост и не е могъл своевременно да преустанови движението на автомобила чрез спиране, а пешеходецът е пресякъл на необозначено като пешеходна пътека място и не се е съобразил с идващия лек автомобил.