Определение № 3375 от 01.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3375 гр. София, 01.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20258002900707 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. А. Ч. против решение №10015 от 17.07.24г. по т.д.6085/2018г. на Софийски апелативен съд .

Ответникът по касация - „АББ Авангард” АД/ в ликвидация/, гр. София е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

От представените изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и от касационната жалба се извеждат валидни доводи относими към производството по чл.288 ГПК. Касаторът е твърдял основания по чл.280, ал.2 ГПК, във всичките хипотези на текста. Поддържал е довод за „вероятна нищожност или недопустимост“ на постановения съдебен акт, които е свързал с това, че „ решението било с недостоверна дата, тъй като в него за дата на решението са посочени три различни дати“. Поддържал е още, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, „ предсрочно произнасяне поради преюдициални съдебни производства“.

Така въведените основания по чл.280,ал.2 ГПК се разглеждат служебно, без допълнителни изисквания по чл.280, ал.1 ГПК.

Изложените доводи са неотносими към соченото основание – нищожност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2, предл.1-во ГПК.

Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение 1 на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното решение – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Изложените от касатора доводи, следователно, са ирелевантни към това основание. Страната не е изяснила довода си относно това, че „ решението било с недостоверна дата“, както и не е обосновала неговата относимост към соченото основание.

Съгласно чл.235,ал.5 ГПК решението се обявява в регистъра на съдебните решения и датата на обявяването му се счита за дата на постановяването му.

Отразяваните дати в съдебните актове – като тази на проведеното заседание, респективно датата на вписването му в регистъра или датата на обективиране на произнесеното решение от състава на хартиен носител не са различни дати, а отразяват етапите на вземане на решението, и както нече бе посочено датата на постановяването му е датата на вписването му като постановено в съдебния регистър. Или страната не обосновава твърдението си за нищожност на съдебният акт.

Касаторът е поддържал довод за недопустимост на решението, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Този довод е фактически неверен.

С обжалваното решение № 10015/17.07.2024 г. по в.т.д. № 6085/2018 г., Софийски апелативен съд, е потвърдил решение от 26.07.2018 г. по т.д. № 5998/16 г. по на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „АББ Авангард“ АД, гр. София искове – иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „ААБ- Авангард/AAB-Avangard“ с per. № 37001, извършени в периода от 11.11.1996 г. до 12.07.2016 г. чрез производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при осъществяване на дейността на дружеството в посочения период; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата 600,00 лв. обезщетение за вреди на ищеца от нарушения на правата върху словна марка „ААБ-Авангард/ААB-Avangard“; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм.) за изземване на стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна марка „АББАвангард/АВВ-Avangard“; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „АББ Авангард/АВВ Avangard“ c per. № 59265, извършени в периода от 2

11.11.1996 г. до 12.07.2016 г. чрез производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при осъществяване на дейността на дружеството в посочения период; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата 400,00 лв. обезщетение за вреди на ищеца от нарушения на правата върху словна марка „АББ Авангард/АВВ Avangard“; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване на стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна марка „АББ Авангард/ABB Avangard“, както и исканията за постановяване на последиците по чл. 76, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗМГО (отм.). Това са и исковете заявени от страната с исковата й молба/ след отстраняване на нередовностите й /. Съдът е разгледал именно тези предявени от страната искове, на които е определил правната квалификация, съответно на задълженията си, по приложение на закона. Касаторът не обосновава заявеното, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск, тъй като липсват каквито и да било съображения в какво се изразява това произнасяне. Настоящият състав констатира, че е налице произнасяне напълно съответно на предявеното съдържание на исковата молба и като обстоятелствена част и като петитум.

Касаторът не е обосновал и твърдението си относно твърдяна недопустимост на решението поради „ предсрочно произнасяне преди преюдициални съдебни производства“. Въпреки необоснованото и неясно твърдение тук фактически следва да се отбележи, че съдът е постановил по искане на страната, спиране по реда на чл.229,ал.1, т.4 ГПК до произнасяне по административните спорове от АССГ, като е съобрази и отмяната на регистрацията на процесните марки. Страната не е обосновала разбирането си в случая за недопустимост на акта а и такава не се констатира, доколкото всички вкл. и посочените от страната факти са били съобразени.

Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. За да го обоснове същият общо и лаконично е посочил по това основание, че съдът „ неправилно е определил реалния процесен период на спора, лишаване на ищеца от възможност за представяне на доказателства по делото неправилен размер на разноските и др.“.

Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност съдържателно изисква обосноваване на такъв порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Например, такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / 3 извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание касаторът е заявил оплаквания неотносими към него. Следва да се отбележи, че лаконичните оплаквания за неправилност на акта, изброени от страната са ирелевантни към настоящата фаза на производството и не могат да обосноват довод за очевидна неправилност.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.

Нито едни от поставените седем въпроси не е релевантен съобразно установената му със задължителна практика дефинитивност – т. 1 ТРОСГТК № 1 / 09г. По- голямата част от въпросите от изложението са фактически т.е. касаят конкретно доказване на обстоятелства, твърдяни от страната а не са свързани с решаващите изводи на съда, както и са обосновани с оплаквания за неправилност, ирелевантни към общото и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Освен това същите в голямата си част са и неотносими към основанието по чл.280, ал.1 ГПК въобще, тъй като очертават общи оплаквания,свързани със произтичащи от закона задължения на съда. / напр. притежава ли съдът реални знания за да сравнява търговски марки и да преценява наличие на нарушение/. Липсата на валидно въведено общо основание е достатъчно условие решението да не бъде допуснато до 4 касационно обжалване.

Следва да се отбележи, че касаторът не е развил каквито и за било доводи по сочените и възпроизведени като текст основания на чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК. Така по т.1 ГПК, същият не е сочил задължителна или казуална практика противоречаща на правен извод на съда, респективно разрешаване на някой от поставените въпроси в отклонение от такава практика, по т.2 не е развил конкретни съображения за противоречие с конкретни разрешения на възприети с актове на СЕС, респективно с решения на КС на РБ разрешения на релевантен правен въпрос. Допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е поддържан общо, без да бъде съобразена разяснената със задължителна практика дефинитивност на предпоставките за установяване на наличието му – арг. т. 4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Или дори и да бъде изведен правен въпрос, то липсата на развит и установен допълнителен критерий отново съставлява пречка за допускане на решението до касационно обжалване.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените, поискани и установени разноски за процесуално представителство в размер на 2400лв.