Решение № 5113 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5113 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330112870 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.

Ищцата А. Е. И., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. М. М., е предявила против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” № 16, ет. 8, представлявано от ******** ****** С.А., иск за признаване на установено, че анекс № ********/ 31.12.2022 г. към договор за потребителски кредит № ******** и приложение № 1 към анекса са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

При условията на евентуалност, се предявяват още искове за нищожност на клаузата от приложение № 4 към договора за кредит, предвиждаща такса за бързо разглеждане на кредита, както и за нищожност на клаузата от приложение № 5 към договора за кредит, за начисляване на неустойка.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен анекс № ********/ 31.12.2022 г. към договор за потребителски кредит № ********. Съгласно приложение № 1 от анекса ищецът получил сумата от 2 500 лева, за срок от 24 месеца, при ГПР- 49 % и ГЛП37, 45 %. Съгласно приложение № 4 към анекса била начислена такса за бързо разглеждане от 99, 84 лева, а приложение № 5 към анекса се предвиждала неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 5, 49 лева на ден, или общо 4 006, 96 лева, като сумите били предвидени за плащане с погасителния план. Твърди се, че тези клаузи били нищожни. В анекса и приложение № 1 не били посочени условия по прилагане на лихвения процент, а и 1 не бил посочен размер на възнаградителната лихва. Освен това, не ставало ясно и какви точно разходи били включени в ГПР и дали неустойката е предвидена там, а в ГПР трябвало да се включват всички разходи по кредита, за да е наясно потребителят както точно оскъпява кредита. С включване на неустойката разходите се увеличавали двойно, а и така се нарушавала нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора и така заблуждавал и подвеждал потребителя, като не му позволявал да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Таксата за оценка и разглеждане била нищожна на основание чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Тя противоречала на добрите нрави и нарушавала принципите на справедливост. Също така и тя не била включена в ГПР и той отново не съответствал на действително посочения от кредитора. И неустойката била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а тя излизала извън присъщите си функции, като се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за кредитора и водела до неоснователното му обогатяване. Моли да се признае за установено нищожността на тези клаузи от анекса и приложението към договора. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Между страните бил сключен договор от разстояние, изменен с анекс, като чрез „Изипей“ АД на лицето се предоставила сумата от 1 233, 31 лева. Твърди, че ищецът попълнил заявка за кандидатстване със своите данни, потвърдил, че е запознат с общите условия, после активирал линка, където въвел изпратения му с sms ПИН код и потвърдил искането си. Лицето било одобрено за кредит, като му бил изпратен договор, който той приел, чрез активиране на бутона „приеми“, с което изразил недвусмислено волеизявление за съгласие за сключването му. Договорът бил действителен и не противоречал на специалния ЗПК. Нямало законова норма, която да ограничава размера на възнаградителната лихва, като това била цената за ползване на паричната сума и след като ГПР бил в рамките на допустимия по закон размер, лихвата като част от него, не била нищожна. Размерът й бил ясно посочен, фиксиран за срока на договора, без скрити условия.

ГПР бил изчислен съгласно формулата по закона, а и ищецът бил предварително запознат със сумата, която ще дължи като разходи. Неустойката не представлявала разход по кредита, за да се включва в ГПР, като самият ГПР не можел да заблуждава потребителя. Неустойката се предвиждала при неизпълнение на задълженията по кредита и затова нямало как тя да се включва в ГПР, защото това били разходи под условие. Ищецът бил получил преддоговорна информация, бил уведомен за размера на неустойката предварително и могъл да прецени дали да сключи договора. Неустойката отговаряла на законовите си функции, клаузата била ясно и точно формулирана, нямало заблуждаване с нея и тя била индивидуално договорена.

Потребителят се бил съгласил и с таксата за бързо разглеждане, която не била свързана с усвояване или управление на кредита. Разпределянето на таксите в погасителния план било за улеснение на длъжника, за да не заплаща всичко наведнъж. Моли за отхвърляне на иска.

Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но също представя писмено становище по спора.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ********/ 08.08.2022 г., както и анекс № ********/ 31.12.2022 г. към договора, а според приложение № 1 към анекса, условията на кредита са: отпусната сума- 2 500 лева, краен срок на погасяване- 31.12.2024 г., на 24 месечни вноски, при ГЛП- 37, 45 % и ГПР- 49 % и общ размер на плащанията- 3 689, 04 лева.

С приложение № 4 към договора за кредит е предвидена такса в размер на 99, 84 лева, която е за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредита, както и за оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента.

С приложение № 5 към договора за кредит е предвидено учредяването на обезпечение (поръчителство или банкова гаранция), като в случай на непредставянето му се дължи и неустойка в размер на 5, 49 лева средно на ден за всеки ден без осигурено обезпечение, но не повече от 1 % от главницата на ден. Според погасителния план към договора неустойката е в общ размер на 4 006, 96 лева, платима разсрочено с месечните вноски.

Като писмени доказателства са представени договора за паричен заем, анекса и приложенията към него, общите условия на кредита и стандартният европейски формуляр.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Анекса и приложенията представляват неразделна част от договора за кредит, поради което и за клаузите в тях също важат императивните изисквания на ЗПК, на които те трябва да отговарят.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

3

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от приложенията към договора, по отношение на които се твърди, че обуславят нищожност и на целия кредит- тези за таксата за оценка и разглеждане и за неустойката, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително същите са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

В исковата молба главното основание за недействителност на договора за потребителски кредит касае изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

По отношение на таксата за разглеждане и оценка на заявката- същата е предвидена в чл. 2 от приложение № 4 към договора, като тя е в общ размер на 99, 84 лева. Следва да се отбележи, че изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документи за кандидатстване за финансиране, оценката на кредитоспособността и възможностите на клиента по своята същност представляват дейности на финансовата институция, свързани с усвояването на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането, оценка на финансовите възмножности и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за оценка и разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл.

10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, а оттук- и целия договор за кредит.

По отношение на предвидената неустойка- в договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в приложение № 1 към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция (в размер на 3 689, 04 лева, посочена в чл. 1 т. 2 от приложение № 5 към договора) и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4 от приложение № 5 към договора, предвиждаща неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение 4 за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение, което според погасителния план е в размер на 4 006, 96 лева, или около 150 % повече от стойността на отпуснатия кредит. Така и ГПР от 49 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, като с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.