Решение № 585 от 06.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500699 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН.

Предмет на подадената от името на И. П. М. от гр. С., въззивна жалба е Решение № 550/10.08.2023 г. по Гр.д. № 1508/2023 г. на ГОРС, с което по молбата на М. Ц. П.а- М.а /съпруга на жалбоподателя/ са му наложени в нейна защита мерки на основание чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН /да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да я приближава жилището й, местоработата й и местата за социални контакти за срок от 12 месеца/ , с искане да бъде отменено и молбата отхвърлена. Претендира разноски.

Изложени са аргументи за неправилност на решението, тъй като не е извършвал твърдените действия, приети за домашно насилие, а заплахите в представената кореспонденция са към него. Счита, че съдът не е изложил мотиви по наведените от ответника възражения за липса на конкретика относно извършените действия, неясна е самата декларация и така е нарушено правото на защита на ответника.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата чрез пълномощника си в който се оспорва нейната основателност и се излагат доводи, че приложените доказателства и показанията на свидетелите безспорно са установили действията, съставляващи домашно насилие и датите, на които същото е осъществено.

1

В с.з. всяка от страните чрез своите пълномощници поддържа и съответно оспорва жалбата.

Съдът след като обсъди доводите им и прецени събраните доказателства, приема за установено следното:

Молителката М. Ц. П. от с. К., общ. С. настоящ е изложила в молбата си пред първоинстанционния съд, че ответникът И. П. М. е неин съпруг, с когото имат общо малолетно дете. Почти месец преди подаване на молбата двамата се разделили, взели решение да се разведат, но ответникът не се явил на насроченото с.з. за развода, след което започнали към нея вербални закани по телефон и в социалните мрежи /не ги конкретизира и не сочи дати/, но касаели саморазправа и че ще й отнеме детето. В приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН няма никакви конкретни данни за акт на насилие с конкретна дата и съдържание. В с.з. пълномощникът на молителката е посочил две дати – 09.07. и 15.07.2023г., на които било извършено домашно насилие, но отново липсва посочване на конкретен акт на насилие.

По делото е приложена полицейската преписка по повод жалбата на молителката, въз основа на която е насочена към ГОРС и производство по ЗЗДН, но следва са отбележи, че снетите по преписката обяснения нямат доказателствена стойност нито в наказателния, нито в гражданския процес, още по-малко, тяхното обобщаване в докладната записка по случая. В този смисъл, позовавайки се именно на тях, за да очертае приетата от него фактическа обстановка, районния съд е допуснал процесуално нарушение. От допустимите доказателства по делото – декларация, свидетелски показания, се установява, че страните са в силно влошени отношения по повод раздялата им, отношенията се детето, честата употреба на алкохол от страна на ответника. На 09.07.2023г. молителката получила множество обаждания от ответника, които не приела и той й оставил гласови и писмени съобщения, в които питал „Защо не си вдигаш телефона?“, „Не ме карай да идвам!“, „Ще видиш какво ще ти се случи“, „Не си бита, не си търкаляна“, „поне да бях те набил“. Според св. П. – брат на молителката, тя изпитала страх за здравето и живота си и го потърсила, за да сподели. На 15.07.2023г. по повод отказ на молителката да пусне детето да се види с баща си, тъй като преценила, че той е пиян, последвало съобщение чрез социална мрежа от него с текст „Не ме карай да идвам по това време, ще видиш какво ще се случи“.

Обясненията на молителката в с.з., доколкото не съставляват признание на неизгодни за нея факти и не са част от съдържанието на декларация по чл.9 от ЗЗДН не се ползват с доказателствена сила. В тях твърди, че ответникът злоупотребява с алкохол системно и в такива случаи става агресивен.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, въззивният съд намира жалбата за основателна по следните правни съображения:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Молителката е от кръга лица по чл. 3 от ЗЗДН като съпруга на ответника. В от доказателствата по делото не се установява на конкретизираните в с.з. дати да е извършен акт на домашно насилие от страна на ответника. Цитираните съобщения са илюстрация на недоволство от факта, 2 че молителката не отговаря на ответника, не постигат съгласие да види детето. Не може да се кредитира като заплаха за живота и здравето на молителката в условията на домашно насилие съобщението, че ответникът ще отиде да тях, че тя „ще види“. Самата молителка в с.з. признава, че конкретно физическо насилие спрямо нея не е имало на нито една от двете дати, но като живеели заедно удрял е по мебелите в дома им, отправял й неприлични реплики. Тази прояви, макар и формирали страх у молителката от ответника не са в едномесечния срок преди молбата.

Заявлението на ответника, вкл. пред органите на МВР, че желае да вижда детето си в никакъв случай не съставляват проява на домашно насилие спрямо майката. Изпратените множество съобщение на първата дата неправилно първоинстанционният съд е приел за проява психическо насилие.

Действително законът не дава легална дефиниция на психическото насилие, но при всички случаи поведението на ответника следва да е целенасочено системно и да преследва унизяване и тормоз над другата страна. В случая няма настоятелност от страна на ответника за пряк контакт, а записи на гласови съобщения, като изборът на молителката е да ги приеме/чете/ чуе или не. За втората дата изобщо не са събрани доказателства за проява на насилие – касае се разговор между ответника и приятелката на брата на молителката, пред която били изказани отново общи закани към молителката и семейството й и неустановени обидни думи за нея, които обаче не са били насочени да достигнат до нея и не са целели да я засегнат, още по-малко да са системни, за да съставляват психическо насилие.

Практическият смисъл на ЗЗДН е освен да осигури защита на пострадалите лица, да предотврати насилническо поведение /както и повторение на такова/, което поведение притежава осъзнат противоправен характер /пряко нарушава основни лични права и свободи - здраве, телесна неприкосновеност, личен живот, чест, достойнство/ в достатъчна степен на обществено неприемлива сериозност и в преобладаващия брой случаи преследва целта да му навреди по някакъв начин и в някаква форма. Именно тогава това абстрактно обяснено поведение ще представлява акт на физическо и/или психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от закона, т.е. би било оправдано да бъде съдебно санкционирано с прилагане на защитните мерки по чл.5 . Тези актове не се разпознават само по критерия дали съответните действия на физически и/или словесни прояви са противни на волята, нагласите или очакванията на лицето, спрямо което са насочени. Вторият критерий е дали тези прояви дотолкова съществено нарушават всички установени юридически норми, регулиращи цивилизования ред в обществото и основните права и свободи на личността, че са напълно несъвместими с тези норми. Действията на ответника, изразяващи се в изпратени съобщения не съставляват системни злонамерени действия.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а молбата за закрила следва да бъде отхвърлена.

Предвид горното, Съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 655/05.12.2022 г. по Гр.д. № 1691/2022 г. на ГОРС, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Ц. П., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. В.

Т., ул. „Т. м.“ №...., живуща в с. Г. С., общ. С., обл. В. Т., ул. “К. и М.“ №.... против И. П. М., ЕГН ********** за предприемане на мерки по Закона за защита от домашното насилие, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4