Решение № 619 от 28.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, ...............2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11652 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са с обща искова молба от различни ищци - Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц., против един и същ ответник „Ю.Б.” АД искове с правно основание чл.452, ал.3 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че били наследници по закон на Ц.Я.Ц.. Техният наследодател бил кредитор на Н.Г.Т. по договор за заем от 23.09.2011г. За вземанията на наследодателя на ищците били издадени изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр.д. № 8224/2013г. на СГС, ТО, и изпълнителен лист от 03.11.2014. по т.д. № 6166/2014г. на СГС, ТО.

Въз основа на тези изпълнителни листове наследодятелят на ищците образувал изп.дело № 783/2014г. на ЧСИ М.Ц.. По това изпълнително дело до ответника, в качеството на работодател на Н.Г.Т., било изпратено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ответникът неправомерно отказал да изпълни наложения запор и вместо да превежда посочените в запорното съобщение суми по сметка на съдебния изпълнител, ги превеждал по сметка на трето за спора лице за издръжка на дъщерята на длъжника, като по този начин причинил вреди на ищците в размер на по 26 889.92лв. на всеки от тях за периода 02.07.2014г. - 22.10.2015г.

Наред с това ответникът дължал и обезщетение за забава върху тези суми за периода 02.07.2014г. - 22.10.2015г. с натрупване в размер на 1 026.84лв. на всеки от тях. Предвид изложените доводи, ищците молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях по 26 889.92лв./главница/ и 1 026.84лв./обезщетение за забава за периода 02.07.2014г.-22.10.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2016г. до окончателното изплащане. Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: поведението на служителите на банката било правомерно, в съответствие с чл.507, чл.508, чл.512 и чл.446 от ГПК; за ищците не били настъпили вреди; дори и да били настъпили вреди, те не се намирали в причинно-следствена връзка с поведението на служиели на банката; съгласно чл.242 от ГПК, съдебните решения за издръжка подлежали на предварително изпълнение, поради което банката превеждала част от трудовото възнаграждение на длъжника по сметка на трето за спора лице; липсвали доказателства какъв е размерът на непогасените задължения по двата изпълнители листа, издадени в полза на наследодателя на ищците; изпълнителното производство по изп.дело № 783/2014г. подлежало на прекратяване, на основание чл.433, т.1, т.5 или т.8 от ГПК; взискателят през м.юли 2014г. получил плащане на сумата от 20 000лв., депозирана от длъжника като обезпечение по чл.282 от ГПК по подадената жалба пред ВКС; независимо от плащането, взискателят образувал изпълнителното дело; взискателят проявил бездействие и не поискал насочване на изпълнението срещу имущество на длъжника; след последното запорно съобщение от 24.11.2014г. взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице – помагач Н.Г.Т., изразява становище за неоснователност на иска. Служителите на банката били длъжни, съгласно чл. 446, ал.3 от ГПК, въз основа на влязло в сила решение от 19.05.2014г. за прекратяване на сключен граждански брак да превеждат част от трудовото възнаграждение на длъжника за издръжка на малолетното му дете, тъй като средствата за издръжка били несеквестируеми. Банката доброволно изпълнила това свое задължение. Поддържа становището, че в противен случай служителите на банката биха осъществили състава на престъпление по чл.296 от НК.

При изплащане на задължението, банката съобразила правилното подреждане на вземанията по степента на важност, уредена в чл.136 от ЗЗД. Счита, че забраната по чл.507, ал.2 от ГПК да се предават дължимите суми на длъжника не се разпростирала върху лицата, които по закон имали право да получат цялото или част от запорираното трудово възнаграждение. В конкретния случай сумата била изплатена на легитимиран кредитор/дъщерята на длъжника/, която имала право на издръжка, поради което банката не била причинила вреда на ищците. Съдебният изпълнител вместо да съобрази наличието на привилигирована претенция на друго лице, настоявал да се удържа възнаграждението на длъжника за цялата дължима сума. Третото лице-помагач поддържа и становището, че задълженията към ищците били погасени чрез плащане на сумата от 20 000лв., която представлявала гаранция, внесена от него по сметка на ВКС, като обезпечение по подадена жалба, както и чрез плащане по изп.дело № 184/2015г. на съдебния изпълнител Катилин Попов, по чието дело се присъединил като взискател наследодателят на ищците.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявените искове:

Ищците претендират обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.452, ал.3 от ГПК, причинени на техния наследодател Ц.Я.Ц., б.ж. на с.Р., Своге, поч. на 18.04.2016г. От удостоверение за наследници от 26.04.2016г. се установява, че ищците са негови наследници по закон – Л.К.Ц. е негова съпруга, а Т.Ц.Ц. – негов син. Съдът приема, че ищците са активно легитимирани да предявят иска, тъй като се касае за обезщетение за имуществени вреди, което се наследява. Смъртта на увредения не погасява правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Наследникът може не само да встъпи във висящ процес, иницииран от наследодателя, но и сам да предяви по съдебен ред вземането в качеството си на кредитор по наследяване.

В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение № 459/20.07.2011г. по гр.д. № 275/2011г. на ВКС, ГК, четвърто отделение/.

По основателността на предявените искове с правно основание чл.452, ал.3 от ГПК:

За да бъде уважен този иск следва да е осъществен следният ФС: 1/да е връчено запорно съобщение на ответника; 2/след връчването на запорното съобщение ответникът да е извършил плащане на длъжника или по негово нареждане.

Със запорни съобщения от 02.07.2014г. и от 01.12.2014г., връчени на ответника, частният съдебен изпълнител М.Ц. с рег. № 840 на КЧСИ с район на действие – районът на СРС, е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.Г.Т. в „Ю.Б.”АД за принудително изпълнение на задължения, за които е образувано изп.дело № 20148400400783.

Наложеният запор със запорно съобщение от 02.07.2014г. е до размера на 28 230.68лв., от които 20 000лв./главница/, 2 165.57лв./лихви/, 100лв. – неолихвяема сума, дължими по изпълнителен лист от 26.06.2014г., издаден по търг.дело № 8224/2013г. на СГС, ТО, 10 състав, както и 3842.50лв. – такси и разноски по изпълнението, 2 122.61лв – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС.

Вторият запор, наложен със запорно съобщение от 01.12.2014г, е до размера на 257 064.78лв., от които 175 583.01лв./главница/, ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до окончателното изплащане, 1855.82лв./лихви/, 16281лв. – съдебни разноски, 10 000лв. – адв.възнаграждение, дължими по изпълнителен лист, издаден на 03.11.2014г. по т.д. № 6166/2014г. на СГС, ТО, VI-20 състав, както и такса по т.3, т.5, т.9, т.11 и т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7104.40лв.

Страните не спорят, че ответната банка е била работодател на длъжника Н.Г.Т. към посочените дати - 02.07.2014г. и 01.12.2014г.

От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, не и като правни изводи, се установява, че след получаване на запорните съобщения работодателят е превел суми от трудовото възнаграждение на длъжника през периода 30.07.2014г. – 29.09.2015г. в размер общо на 61 200лв. по сметка на трето за спора лице с титуляр Д. А. Т., като в счетоводните документи е посочен получател – самият длъжник Н.Т.. Преводите са извършени при вписано основание: „издръжка на дете”.

От представени по делото писма между ЧСИ М.Ц. и банката се установява, че преводите по сметка на Д. А. Т. са извършени въз основа на подадена от нея молба – нареждане от 30.06.2014г., към която е било приложено копие от решение от 19.05.2014г. по гр.д. № 25044/2014г. на СРС, 80 състав, а впоследствие на банката е бил представен и изпълнителен лист от 15.10.2014г./л.23-29 и л.89/. Цитираното в молбата -нареждане съдебно решение не е представено по настоящото дело, нито копие от изпълнителния лист от 15.10.2014г.

Не се спори, че през посочения период 30.07.2014г.-29.09.2015г. върху трудовото възнаграждение на Н.Т. е наложен запор единствено от ЧСИ М.Ц., не и от други съдебни изпълнители.

Едва на

22.10.2015г. върху трудовото възнаграждение на Н.Г.Т. е наложен запор от друг частен съдебен изпълнител – К.П.с рег. № 852 на КЧСИ по изп.дело № 20158520400185, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 28195/2015г. на СРС, ГО, 117 състав, до размера на 2000лв. – месечна издръжка, считано от 03.10.2015г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, 4000лв.- издръжка за минало време от 03.08.2015г.-03.10.2015г. , ведно със законната лихва върху просрочената издръжка, считано от 04.08.2015г. до окончателното изплащане в размер на 36.74лв. и разноски по изпълнението в размер на 477.53лв.

На същата дата

– 22.10.2015г., е наложен втори запор от

ЧСИ К.П.по друго изп.дело № 20158520400184, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 25044/2014г. на СРС, 80 състав, за сумата от 3 600лв. – месечна издръжка за дете, считано от 01.10.2015г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, както и разноски по изпълнението в размер на 66 лв.

Независимо от обстоятелството, че през периода 02.07.2014г. – 22.10.2015г. запор върху трудовото възнаграждение е бил наложен само от ЧСИ Ц., ответникът през периода 30.07.2014г. – 29.09.2015г. е превел по сметка на Д. А. Т. за издръжка на дете сумата от 61 200лв., като в счетоводните документи е посочен краен получател на сумата самият длъжник Н.Т..

Спорен въпрос е дали преводите са извършени в нарушение на чл.507, ал.2 от ГПК или ответникът е бил длъжен, съгласно чл. 446, ал.3 от ГПК, да преведе сумите, дължими за издръжка на дъщерята на длъжника, по сметка на Д. А. Т..

Видно от представената по делото кореспонденция между „Ю.Б.” АД и ЧСИ Ц. ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че не изпълнява наложените запори, тъй като върху вземанията претенции за заплащане на издръжка има дъщерята на длъжника, чрез своя законен представител – нейната майка

Д. А. Т., която е представила решение от 19.05.2014г. по гр.д. № 25044/2014г. на СРС, 80 състав, и изпълнителен лист от 15.10.2014г. По настоящото дело не е представено копие от решението, поради което не може да бъде извършена преценка на коя дата е влязло в сила. Действително, решението в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение, но и в тази хипотеза следва да бъде постановен нарочен акт за допускане на предварително изпълнение и да бъде издаден изпълнителен лист, за да започне принудително изпълнение на вземането за издръжка. Тъй като запорни съобщения от ЧСИ К.П.за принудително събиране на вземането за издръжка са изпратени едва на 22.10.2015г., то до посочената дата банката е била обвързана от текста на чл.507, ал.2 от ГПК по отношение на запорните съобщения, изпратени от ЧСИ Ц.. Не е предоставена възможност на работодателя самостоятелно по своя воля да осъществява принудително изпълнение, като удържа трудовото възнаграждение на длъжника за издръжка. Не се касае за доброволно изпълнение от страна на банката, каквото становище изразява третото лице-помагач, тъй като банката не е задължено лице по правоотношението за издръжка и в този смисъл не би могла да изпълни доброволно това задължение. Банката след запорните съобщения има качеството на пазач на дължимите суми /чл.507, ал.3 от ГПК/ и носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по реда на чл.452, ал.3 от ГПК.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4d16d81-41a7-48fd-a541-40d55541a749