Решение № 157 от 30.09.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Троян, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20244340100289 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предявен от Д. С. Г. от гр. Троян, чрез адв. Е. И. от АК-П., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***.

В молбата се излага, че ищцата сключила с ответника договор за кредит, като получила заемна сума в размер 1000.00 лв. С клауза в чл.10 в договора била предвидена такса бързо разглеждане в размер на 364.10 лв. и такса експресно обслужване в размер на 546.20 лв.

В ИМ се излага, че посочените клаузи са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се, че тези клаузи са и неравноправни.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.10 от договор за кредит, сключен на 09.05.2023г. между ищцата и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, е представило отговор по реда на чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт Г. И., в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявания иск. Направено е искане да бъде отхвърлена предявената претенция, като на ответника бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява от пълномощника си адв. И. от П. АК. От последната е постъпила молба, в която е направено искане предявеният иск да бъдат уважен, като адв. И. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД не се представлява в с.з. от законен представител или процесуален такъв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен договор за кредит № MAX_300845272, сключен между страните на 19.05.2023 г., от който се установява, че размера на кредита е 1000.00 лв. В чл.10 от договора са уговорени две такси - еднократна такса за бързо разглеждане в размер на 364.10 лв. и такса експресно обслужване в размер 546.20 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 38.04 %, а ГПР е 45.40. Посочено е в договора, че общата сума, дължима от потребителя, е 2 092.80 лв.

От заключението на ССчЕ се установява, че в ГПР по процесния кредит са включени единствено сумите за лихва. Ако към ГПР се включат таксите за бързо разглеждане и експресно обслужване, то неговият размер ще бъде 513.30 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях договор за кредит № MAX_300845272 от 19.05.2023 г.

С процесния договор за потребителски кредит са уговорени две такси- еднократна такса за бързо разглеждане в размер на 364.10 лв. и такса експресно обслужване в размер 546.20 лв. Предвид, че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда.

Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая с чл.10 на процесния договор са уговорени клаузи, предвиждащи суми, представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.

Посочените такси представляват действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

Предвид нищожността на клаузата на чл.10 от процесния договор, с която са уговорени заплащане на две такси - еднократна такса за бързо разглеждане в размер на 364.10 лв. и такса експресно обслужване в размер 546.20 лв., същите се явяват недължими.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 ЗПК.

Чл.22 от ЗПК се отнася до недействителност на договора при неспазване на посочените в разпоредбата на чл.11 от същия закон изисквания. Това води до недействителност на целия договор за кредит. А съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

2

В чл.5, т.6 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 45.40%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване, размерът на двете (910.30 лв.) почти колкото размера на кредита, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.40 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати еднократна такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблюждаваща търговска практика по см. на чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, като прогласи нищожността на клаузата на чл.10 от договор за кредит, сключен на 09.05.2023г. между ищцата и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

3

По разноските: с оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата ДТ за иска в размер на 50.00 лв. по сметка на Троянски районен съд, както и сумата 250.00 лв., платена от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, предвид че ищцата бе освободена от заплащане на такси и разноски в производството.

Процесуалният представител на ищцата претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС, като в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е оказана безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Представени са доказателства, че Е. И-“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: ***, представлявано от Е. Г. И., е регистрирана по ЗДДС. Предвид уважаване на предявения иск, в тежест на ответника следва да се възложат разноските за адвокатско възнаграждение в поискания размер.