Решение № 288 от 27.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13881/2024
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110113881 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Профи Кредит България" ЕООД срещу Б. В. Ш., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 346.34 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 40018796564/20.07.2023г., ведно с лихва за забава в размер на 33.77 лева, начислена за периода от 06.08.2023г. до 05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й погасяване; 43.48 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 05.02.2024г. до 05.08.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 4.24 лева, начислена за периода от 06.08.2024г. до 05.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10838/2024г., по описа на ВРС, 34-ти състав;
- да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва: 130.34 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно с лихва за забава в размер н а 12.71 лева, начислена за периода 06.08.2023г. до 05.08.2024г.; 196.48 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно с лихва за забава в размер на 19.16 лева, начислена за периода 06.08.2023г. до 05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба молби, че на 20.07.2023г. между ищеца и Б. В. Ш. е сключен договор за потребителски кредит № 40018796564, по силата на който е предоставил на ответника кредит в размер на 600 лева. От своя страна последният се е задължил да върне 1 предоставения му кредитен ресурс, заедно с договорно възнаграждение при годишен лихвен процент от 40.90% и ГПР от 47.90%, възлизащи общо в размер на 714.30 лева, на 11 месечни вноски, всяка в размер на 64.95 лева. Последващо, броят на вноските е изменен с анекс от 06.02.2024г. на 13. Твърди се, че при сключване на договора ответникът е избрал да закупи допълнителни услуги „Фаст“ с възнаграждение в размер на 240 лева и „Флекси“ с възнаграждение в размер на 360 лева, като възнаграждението е платимо разсрочено, ведно с месечните вноски по кредита. Наред с това се сочи, че при сключване на договора ответникът е пожелал да бъде сключена застраховка „Защитен кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД, застрахователната премия по който възлиза на 6.84 лева. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си по кредита, като е предоставило на ответника сумата от 593.16 лева (след приспадане на застрахователната премия) чрез паричен превод към EasyPay от 20.07.2023г. Сочи, че ответникът е заплатил по договора сума в размер на 635.32 лева, с която са погасени задължения по погасителния план в размер на 597.66 лева, лихва за просрочие на вноски по погасителния план в размер на 7.66 лева и 30.00 лева – такса по тарифата на дружеството за извънсъдебно събиране на просрочения дълг. Тъй като ответникът не е погасил задължението си по кредита изцяло, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу вземанията по която ответникът е възразил. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване вземането си по издадената заповед за изпълнение и осъждане на ответника да заплати възнаграждение по допълнително уговорените услуги, ведно с лихва за забава.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б. В. Ш. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че на 20.07.2023г. е сключил с ищцовото дружество договор за потребителски кредит № 40018796564 за сумата от 600 лева, платима на 11 равни месечни вноски, при ГПР от 47.90% и ГЛП от 40.90%.
Сочи, че е заплатил по кредита сумата от 635.32 лева, с което поддържа, че е погасил дълга си по договора. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, доколкото договорът страда от пороци. Сочи, че договорът няма дата на подписване, поради което счита, че не е ясно кога същият е усвоен. Наред с това се излага, че към договора има допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, с възнаграждение общо в размер на 600 лева, които не са включени в ГПР в противоречие с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и с което се цели заобикаляне на установения с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите.
Наред с това са изложени съображения, че с включването на допълнителните услуги е нарушено изискването на чл. 10 ЗПК, предвиждащи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, за каквито счита посочените допълнителни услуги. Изложени са съображения и за недействителност на клаузата за договорна лихва, като твърди същата да надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което счита, че същата противоречи на добрите нрави. По изложените съображения твърди, че за него е възникнало задължение да върне единствено действителната сума по кредита, като не дължи договорна лихва, лихва за забава и възнаграждение за услуги „Факт“ и „Флекси“. С оглед изложеното моли за 2 отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 20.07.2023г. са сключили договор за потребителски кредит № 40018796564 за сумата от 600 лева при ГПР от 47.90% и ГЛП от 40.90%, че с договора са уговорени допълнителни услуги „Факт“ и „Флекси“ с възнаграждение в общ размер от 600 лева. Това се установява и от приложените на л. 9-25 от делото писмени доказателства.
От договора се установява, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 714.30 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на 11-месечни вноски от 64.95 лева, платими на 5-то число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждението по това допълнително споразумение е сумата от 600 лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 119.50 лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си с Общите условия към договора и получаване екземпляр от тях. Последващо между страните е сключен анекс № 1 от 06.02.2024г., с който страните са предоговорили размера на месечната вноска и периода за погасяване на кредита.
Посечено е, че сключване на анекса ГПК е в размер на 38.55%, при запазване размера на ГЛП.
Между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че заплатената от ответника сума по кредита възлиза в размер на 635.32 лева, с която кредиторът е погасил главница в размер на 253.66 лева; лихва в размер на 70.82 лева, вноски по допълнителните услуги в размер на 273.18 лева, видно от приложеното на л. 26 от делото извлечение от сметка, като с остатъка до 635.32 лева, съобразно изявлението в исковата молба са погасени лихва за просрочие на вноски по погасителния план в размер на 7.66 лева и 30.00 лева – такса по тарифата на дружеството за извънсъдебно събиране на просрочения дълг.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За основателното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, факта на предоставяне на уговорения кредитен ресурс, настъпилата изискуемост на задължението на ответника.
Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл.
9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени 3 служебно от съда.
Съгласно нормата на чл. 22 ЗПК1 когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона, договорът е недействителен. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая, видно от процесния договор, че се спазени изискванията за писмена форма, шрифтът на текста е не по-малък от 12, съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл.
11, ал. 1, т. 1-9 ЗПК съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Съставен е и подписан погасителен план.
В нарушение обаче на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразено, какви допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен годишният лихвен процент. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията, дадена в § 1, т.1 ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-пециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на разходите, като не е са посочени кои допускания (вид на разхода по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК) и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 47.90 %. От съдържанието на договора може да се извлече само процента на договорната лихва (40.90%), която участва при формирането на годишния процент на разходите. За останалите обаче 7.90% не е посочено никъде в договора или в общите условия, или в стандартния европейски формуляр какво по естеството си представляват и дали са едно или сбор от няколко допускания по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
На следващо място допълнителните услуги също следва да бъдат включени при формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, още повече, че изрично са включени от самия кредитор в общия дълг и месечните вноски по погасителния план. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно.
Всички те са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор 4 за кредит досежно срока за плащане (удължаване, разсрочване, отсрочване). Съгласно решение по дело №С-686/2019г. на СЕС понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22, постановено по сходен договор между потребител и същото дружество.
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4d0c5d1-8af1-450e-afc6-7651c4ed8e9e