Решение № 20372 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20372

***, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110155909 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. към трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2023 г. до окончателното плащане, както и 49,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 13225/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2023 г.

Ищецът *** твърди, че е сключил трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. с ответника В. П. М., по силата на който последният е бил назначен на длъжността „****, с работно място *** *** в ****. Поддържа, че с цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и провело два курса „**** (Основен курс з****), успешно приключил на 12.10.2021 г. и „**** (Курс з****), успешно приключил на 09.02.2022 г., като с чл. 12 от него ответникът се е задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Допълва, че в чл.

13 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 500 лв., дължима от ответника в случай, че служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношенение преди изтичане на 18-месечния срок по чл. 12 от договора, като същата се дължи в пълен размер независимо от това дали през част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че преди изтичане на срока по чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. ответникът е подал молба от 28.10.2022 г., с която го уведомява за прекратяване на трудовото си правоотношение едностранно, за което е издадена заповед № 3341/28.10.2022 г. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение на неустоечното задължение, с която му е предоставил 14-дневен срок, считано от получаването, за заплащането му по посочена в нея банкова сметка, като същата е надлежно получена на 14.11.2022 г., но въпреки това процесната неустойка не е била заплатена, като претендира и мораторна лихва в размер на 49,58 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 1 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. П. М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че по отношение на сключените от него трудов договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. и трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД. Сочи, че към момента на сключването им е бил непълнолетно лице, поради което съгласно чл. 303, ал. 3 КТ при сключване на трудовия договор ищецът е следвало да изиска разрешение от Инспекцията по труда и като не го е направил, същият се явява недействителен, тъй като е унищожаем, позовавайки се на чл. 27 ЗЗД. Същите доводи навежда и по отношение на сключения впоследствие договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., доколкото към този момент е бил ограничено дееспособно лице, поради което счита, че при липсата на декларация за съгласие от страна на негов родител същият е недействителен. Оспорва да се касае за обикновена дребна сделка, а за договор с продължително изпълнение. Допълва, че принципно след завършване на обучението въз основа на договора за повишаване на квалификацията се сключва допълнително споразумение за изменение на трудовия договор между страните, с което се отразяват договореностите от договора по чл. 234 КТ, което в настоящия случай не е сторено, с което работодателят сам е действал виновно, мотивирайки го да напусне работа. Оспорва да е налице неизпълнение на договора от негова страна поради липсата на уговорки между тях относно конкретните му задължения и за какъв период ще следва да работи след приключване на обучението. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 11.03.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., по силата на който на ответника В. П. М. е възложено изпълнението на длъжността „****, с работно място *** *** в ****, който със заповед № 3341/28.10.2022 г. е прекратен. За безспорно е отделено още сключването към него на договор за повишаване на квалификацията на ответника от 01.08.2021 г. с твърдяното съдържание.

Видно е, че последният е сключен на основание чл. 234 КТ, като по силата на същия работодателят се е задължил да проведе на служителя обучение и курс за повишаване на квалификацията за длъжността „***, чрез организиране на обучение „**** (Основен курс з****) и „****“ (Курс з**** за напреднали). Предвидено е, че курсовете ще бъдат с продължителност от 3 дни и ще се проведат на място и време, за които служителят ще бъде уведомен поне 3 дни преди тяхното начало. Съгласно чл. 10 и чл. 11 от договора всички разходи за провеждане на обучението са за сметка на работодателя, като след успешно завършване на курса, служителят получава сертификат, издаден от работодателя и удостоверение от Център за професионално обучение (ЦПО). В чл. 12 от договора се вменява задължение на служителя да не прекратява трудовото правоотношение по време на обученията и 18 месеца след датата на тяхното завършване, а с клаузата на чл. 13 от същия се предвижда, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, е налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1 500 лв.

Представена е справка за отчитане на резултатите от „****, в която в табличен вид е отразено, че курсът е проведен в периода от 11.10.2021 г. до 12.10.2021 г., а едно от участвалите в него лица е служителят В. М., работещ в *** ***, получил финален резултат от 88,28 %.

Видно от справка от регистъра на **** по отношение на лице с инициали „В. М.“, е 2 вписано проведено в периода от 11.10.2021 г. до 12.10.2021 г. обучение от 18 часа по специалност „*****, за което е издадено удостоверение за професионално обучение.

Според справка за отчитане на резултатите от “**** в табличен вид е отразено, че курсът е проведен в периода от 07.02.2022 г. до 09.02.2022 г., а едно от участвалите в него лица е е служителят В. М., работещ в *** ***, получил финален резултат от 89,42 % С молба от 28.10.2022 г. ответникът М. е отправил искане до работодателя си за прекратяване на трудовото си правоотношение с него на основание чл. 327 КТ, въз основа на която е издадена заповед № 3341/28.10.2022 г., с която трудовото правоотношение със служителя, заемащ длъжността „****“ е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1 т. 6 КТ, като по делото не се спори, че копие от заповедта му е връчено на 14.11.2022 г., който факт той е удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне.

Видно от справка с изх. № 29388213165200/15.12.2021 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 2 КТ работодателят *** е декларирал пред НАП сключването на допълнително споразумение със служителя В. П. М. по отношение на длъжността „****“.

С покана с изх. № 28/11.11.2022 г., адресирана до ответника, последният е поканен в 14-дневен срок от получаването й да заплати на ищеца *** сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. по посочена в документа банкова сметка, ведно със законната лихва считано от получаването, като в противен случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред.

По делото не се спори, че поканата е получена от ответника на 14.11.2022 г., който факт той също е удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне на към нея.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задълженията си по договора в т. ч. и провеждане ан твърдяните обучения, при което за ответника е възникнало задължение да полага труд по трудово правоотношение за определен период от време; 3. валидно неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от неизпълнение това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на процесното неустоечно вземане в случай, че твърди това, както и останалите основание за недължимост на същата.

В случая, по делото не се спори, а и с оглед данните, удостоверени в обсъдените по горе писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че страните по него са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., в рамките на което ответникът В. П. М. е изпълнявал длъжността „****, при ищеца ***, с място на работа: *** *** в ***. Установява се също така и сключването към него на договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. с твърдяното съдържание, част от което е и клаузата на чл. 13 от същия, предварително установяваща размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение на задължението по чл. 12, а именно: 1 500 лв. На следващо място, доказано е и твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 28.10.2022 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ - поради продължаване на образованието си в учебно заведение в редовна форма на обучение, обективирано в издадената заповед № 3341/28.10.2022 г., връчена му на 14.11.2022 г.

В случая, с оглед заявените от ответника оспорвания, свързани с довода за 3 унищожаемост на договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., обоснован с твърдението, че същият е следвало да се сключи със съгласието на негов родител или попечител, спорен по делото се явява най - напред въпросът поето ли е въз основа на него валидно възникнало задължение за заплащане на процесната неустойка по чл. 13 от същия, доколкото исковата претенция се основава именно на изложени твърдения за допуснато от страна на служителя неизпълнение на задължението му по чл. 12 от договора, а именно: да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване.

Правната възможност на ответника по иск за изпълнение, какъвто е настоящият случай, да поиска унищожаване на договора чрез възражение до и след изтичане на давността произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В случая, макар давността за предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от интереса на ответника зависят начинът и средствата, до които същият ще прибегне за защита на своите материални права. Ето защо, с оглед изричното позоваване за наличието на порок при сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, заявеното от него възражение по чл. 27, пр. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. следва да се приеме за допустимо процесуално средство за защита, като в негова тежест е да докаже, че към момента на сключването му е бил недееспособен.